Определение № 466 от 04.09.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 466 гр. Варна, 03.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Деян Ив. Денев

Петър Митев като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20243100601165 по описа за 2024 година

Производството е второ по ред с правно основание чл. 345, ал.1, във вр. с чл.341, ал.2, във вр. с чл. 250, ал.4 НПК. Образувано е по въззивна частна жалба подадена от Д. И.

Н. против Разпореждане № 5131 от 26.07.2024г. на ВРС, постановено по НЧХД №1160/2024г., с което производството е прекратено на основание чл. 250, ал.1, т.1, във вр.с чл. 24, ал.1, т.6 от НПК, след отменително Определение на Окръжен съд Варна по същото дело, влязло в сила на 02.07.2024г

В частната тъжба се излагат доводи, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Акцент се поставя, че частният тъжител е направил всичко необходимо да ангажира компетентността на прокуратурата, след това и на съда по повод извършеното срещу него деяние, но това останало без резултат . Навеждат се доводи, че прекратяването на делото, поради неявяването на частния тъжител в съдебно заседание без уважителни причини, е поради нередовно призоване,обстоятелство което ,не е било проверено, с което са нарушени правата му.

В заключение се моли за отмяна на Разпореждане № 5131 от 26.07.2024г. на ВРС, постановено по НЧХД №1160/2024г, алтернативно за отмяна на определението № 2399 от с 27.10.2021г което е прекратено наказателното производство по НЧХД №3832/2021г на ВРС

Въззивният съд, след като се запозна частната жалба, с обжалвания акт и с материалите по делото, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес, поради което е допустима. Следва и да се отбележи, че алтернативното искане алтернативно за отмяна на определението № 2399 от с 27.10.2021г което е прекратено наказателното производство по НЧХД №3832/2021г на ВРС не може да е предмет на настоящото дело, тъй като е в разрез с разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6 НПК, както ще стане реч и по долу, тъй като то е потвърдено и е влязло в сила след произнасянето на Окръжен съд Варна с Решение №11 от 26.01.2022г., постановено по ВЧНХД №1393/2021г. Отмяната на посоченото решение е възможна само по извънреден способ, който не е от компетентността на настоящата инстанция и то ако не е изтекъл посочения в закона срок , при посочените пак в него правни основания.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

1

Производството по НЧХД №1660/2024, по описа на ВРС е образувано по частна тъжба от Д. И. Н. за престъпление от частен характер с правна квалификация чл. 130, ал.1 от НК, а именно причинена лека телесна повреда, и е приключило с атакуваното Разпореждане № 5131 от 26.07.24г. на ВРС. За да прекрати наказателното производство ВРС е приел, че образуваното производство по НЧХД №1660/2024 е второ по ред, тъй като по подадена идентична частна тъжба от Д. И. Н. е било образувано НЧХД №3832/2021г. Последното е прекратено с определение №2399 от 27.10.2021г. вследствие на неявяването на частния тъжител в съдебно заседание, за което е прието, че е редовно призован. Определение №2399 на ВРС е обжалвано с частна жалба и потвърдено с Решение №11 от 26.01.2022г. на ВОС, постановено по ВЧНХД №1393/2021г.,с което прекратителното определение влиза в сила.

Настоящият състав изцяло споделя доводите на първоинстанционния съд за идентичност на страните и деянието, описано в частните тъжби. Не може да се говори за накърняване на изисквания за процесуален стабилитет и заобикаляне на принципа „non bis in idem“ – забрана за провеждането на повторен процес спрямо същото лице за същото престъпление. По тази причина на основание чл. 24, ал.1, т.6, пр.3 следва производството да се прекрати, както това е сторил РС Варна, предвид че НЧХД №1160 се явява втото по ред производство, с един и същи предмет, срещу едно и също лице. А за първото по ред дело е юридически факт, че има е налице влязло в сила определение за прекратяване на производството.

Правата по чл. 80 и следващите от НПК на пострадалото лице не са били ограничени или накърнени. Напротив, молителят се е възползвал от тях с образуването на НЧХД №3832/2021г, с което е преклудирана възможността да води повторно производство за същото престъпление. Без значение , е че посоченото дело е прекратено поради възприетото от съдилищата неявяване на частния тъжител в съдебно заседание. Тук е мястото да се отбележи, че настоящия състав на съда не споделя виждането на отменителното определение на Окръжен съд Варна по същото дело, влязло в сила на 02.07.2024г постановено по ВЧНД № 892/24г, тъй като още при първото постановено разпореждане за прекратяване на наказателното производство от страна на ВРС юридическият факт , че производството е второ по ред в нарушение на принципа „non bis in idem“ е бил налице и без никакво правно значение са действията на прокуратурата по воденото досъдебно производство, още повече при явната възможност наказателните производства преди образуването на НЧХД №1160/2024г да са повече от едно, както е възприел ВРС.

Настоящия състав не намира необходимо да коментира второто основание за прекратяване на производствтото посочено от ВРС, това по чл. 24, ал.6 НПК, тъй като същото не е относимо в настояащия случай.

Изложеното налага извода, че обжалваното разпореждане, с което наказателното производството е прекратено е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено от настоящия състав, а частната жалба като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното и на основание чл. 345 от НПК Варненският окръжен съд, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №5131 от 26.07.2024г. на ВРС, постановено по НЧХД №1160/2024г., с което наказателното производството е прекратено на основание чл.

250, ал.1, т.1, във вр.с чл. 24, ал.1, т.6 от НПК.

2

Препис от определението да се изпрати Д. И. Н.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3