Акт от 09.11.2021, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№350 гр. Велико Търново, 09.11.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ при участието на секретаря П. И. и прокурора ……………., изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №566 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на Г.Т., в качеството му на управител на „Никополис ад иструм 2010“ ЕООД от с. Сливовица, обл. В.

Търново, срещу Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от „Програмата за развитие на селските райони“/ПРСР/ 2014 – 2020г. за кампания 2020г. с изх. №01-2600/4634/13.08.2021г. на зам. изп. директор на ДФ „Земеделие“. Жалбоподателят твърди, че независимо от подаваните до 2020г. заявления за плащане и извършвани проверки от администрацията на ДФ „Земеделие“, към дружеството не са били извършени плащания по нито една от заявените мерки и схеми за подпомагане. Счита, че след като не е бил получил никакво уведомяване от ДФ „Земеделие“ за наличие на отказ за плащане или за извършване на такова, не е подал заявление за плащане през 2020г., тъй като е бил в неведение какво да спори. Моли съда да отмени оспорвания акт. Не претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – зам. изпълнителният директор на ДФ “Земеделие”, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва подадената жалба като неоснователна по съображения, изложени в съдебно заседание. Претендира за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за *** в минимален размер.

Съдът, като съобрази становищата на страните и взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Уведомителното писмо с изх. №01-2600 от 13.08.2021г. е било връчено на управителя на дружеството жалбоподател на 30.08.2021г., което е видно от отбелязването в самия акт на стр. 18 от делото. Жалбата срещу него е подадена директно до АС – В. Търново на 13.09.2021г., което се установява от поставения на нея вх. №3998/13.09.2021г. по описа на съда. Спазен е срока по чл. 149, ал.

1 от АПК. Жалбата е подадена от легитимирано да оспорва акта лице, при наличие на правен интерес от оспорване и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С оспореното уведомително писмо жалбоподателят е уведомен за прекратяването на поетия от нея агроекологичен ангажимент, поради неподаване на заявление за плащане по направление „Възстановяване и поддържане за затревени площи с висока природна стойност“/ВПС-1/ през кампания 2020г. на основание чл. 18, ал 3, т. 1 от Наредба №7/24.02.2015г. за условията и реда за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат" от ПРСР 2014 - 2020г., издадена от министъра на земеделието и храните.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Оспореният акт е издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", действащ в рамките на материалните предели на правомощията си, предоставени му от изпълнителния директор, при делегиране на правомощия от изп. директор на фонда/вж. заповед №03-РД/2891#2/16.06.2021г. на изп. Директор на ДФЗ, стр. 16 и сл. от делото/, съгласно чл. 20а от ЗПЗП, т.е. е издаден от компетентен орган. Оспореното писмо е издадено в изискуемата за редовността му от формална страна писмена форма, съдържа императивно предвидените с чл.

59, ал. 2 от АПК реквизити, вкл. фактическите и правни основания за издаването му.

В хода на административното производство по издаване на уведомителното писмо не са допуснати съществени процесуални нарушения.

От фактическа страна не е спорно, че „Никополис ад иструм 2010“ ЕООД, в качеството си на земеделски производител, регистриран с УРН: 498214 в ИСАК, е подал заявление за подпомагане с УИН: 04/150615/64145, като е била одобрен за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020г./вж. Уведомително писмо изх.№02-04-2600/503 от 16.03.2016г., стр. 20 от делото/.

С Уведомително писмо изх.№02-04-2600/3968 от 15.12.2016г. дружеството жалбоподател е известено, че по подадено заявление за подпомагане с УИН: 04/240616/70263 е одобрено за участие по направление Възстановяване и поддържане за затревени площи с висока природна стойност“/ВПС-1/ от мярка 10, като в това уведомително писмо са посочени задълженията на бенефициера, вкл. и да подава „заявление за подпомагане/плащане“ всяка една година до изтичане на многогодишния период/ в случая за период от пет последователни години, считано от 2016г./ Между страните не е спорно, че за кампания

2020г. „Никополис ад иструм 2010“ ЕООД не е подало заявление за плащане. До дружеството е било изпратено уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК с изх. №01-2600/946 от 10.02.2021г. за откриване на производство по издаване на ат за прекратяване на многогодишен ангажимент, което е било връчено на представляващия дружеството на 10.03.2021г./вж. стр. 19 от делото/.

Така установеното от фактическа страна води до извод, че в хода на административно производство е бил уведомен оспорващия за откриване на административното производство, като му е била дадена възможност да е в течение на производството и да сочи доказателства. От негова страна не са постъпвали искания или възражения.

При издаването на оспорения акт е приложен правилно и материалният закон.

С неподаване на заявление за плащане от страна на оспорващия, не е изпълнено изискването на чл.

8, ал. 1 от Наредба №7/2015г., агроекологичните дейности по направленията по чл.

3 от наредбата да се прилагат за периода от пет последователни години. Правилно административният орган е счел е, че е доказано наличието материалноправното основание по чл.

18, ал. 3, т. 1, от Наредба №7/2015г. за прекратяване на агроекологичния ангажимент за подпомаганото лице. Предвидената в тази нормативна разпоредба възможност за прекратяване на агроекологичния ангажимент в хипотеза на нарушение на чл.

8, ал. 2 от същата наредба кореспондира с правилото на чл.

63, § 1 от Регламент /ЕС/ №1306/2013г. на Европейския парламент и на съвета от 17.12.2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, според което ако се установи, че даден бенефициент не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и когато е приложимо, съответните права на плащане съгласно чл.

21 от регламента на ЕС №1307/2013г. не се предоставят или се отменят.

Разпоредбата дава легално определение на понятието административни санкции, което включва изключване правото на участие в съответната схема за помощ или мярка за подпомагане – чл. 77, § 4, б „в“ от този регламент. Бенефициерът не е възразил срещу писмо с изх. № 01-2600/946 от 10.02.2021г. за открито производство по издаване на административен акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" и ДФЗ е прекратил ангажимента. Разпоредбата на чл.

18, ал. 3, т. 1 от Наредба №7/2015г. кореспондира изцяло с чл.

63, § 1 от Регламент /ЕС/ №1306/2013г. на Европейския парламент и на съвета от 17.12.2013г.

За неоснователни съдът намира основните възражения на жалбоподателя, че след като по подадените заявление за плащане за предходни години не е получавал плащания, не е знаел как да процедира.

Изпълнението на поетия ангажимент, вкл. и задълженията по чл. 8, ал. 2, изр. последно от Наредба №7/2015г. не е поставено взависимост от извършване на плащания от страна на ДФЗ, нито подаването на заявления следва да се предхожда от такова. С изпълнението на посоченото задължение жалбоподателят е бил наясно, като е подавал заявки за предходните години на периода от поетия ангажимент. В тази връзка неудачно е да се изтъква липса на допълнителни указания или разяснения. Такива не се предвиждат нормативно, а за жалбоподателя не е установено неизпълнение на изискванията по чл. 19 от Наредба №7/2015г., за преминато агроекологично обучение с минимална продължителност 18 часа или демонстрационна дейност по мярка 1 "Трансфер на знания и действия по осведомяване" от ПРСР 2014 – 2020г. Отделно няма данни дружеството да се е възползвало от правата си по чл. 34 от АПК, или това да му е било отказано.

Поради това съдът приема, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, както и противоречие на оспорвания административен акт със закона.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и направеното с нея оспорване следва да бъде отхвърлено.

При този изход на спора с оглед направеното искане отстрана на ответника за присъждане на разноски за производството, съдът следва да осъди жалбоподателката да му заплати такива представляващи възнаграждение за *** на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в размер от 100 лв., изчислен съгласно чл. 24 от Наредбата за правната помощ, приложима на основание препращащите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 144 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с жалбата на „Никополис ад иструм 2010“ ЕООД от с. Сливовица, обл. В. Търново, срещу Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от „Програмата за развитие на селските райони“ 2014 – 2020г. за кампания 2020г. с изх. №01-2600/4634/13.08.2021г. на зам. изп. директор на ДФ „Земеделие“.

ОСЪЖДА Никополис ад иструм 2010“ ЕООД от с. Сливовица, обл. В. Търново, ЕИК ********* да заплати на ДФ „Земеделие“ разноски по делото в размер 100/сто/ на лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: