Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 24277 от 01.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 12321/2025
Вид
Определение № 24277
Подписан
01.12.2025
В сила
01.12.2025
Състав
Мария Янкова Иванова Вранеску, Нели Маринова, Радостина Данаилова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24277 гр. София, 01.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Нели Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20251100512321 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение от Л. К. К. срещу заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.06.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 27602/25 г. по описа на СРС, 64 състав. Твърди, че не е спазена процедурата по чл. 47 ГПК за надлежно връчване на заповедта за изпълнение, тъй като не е било разпоредено на връчителя да залепи уведомление в близост до входа, нито такова уведомление е пуснато в пощенската кутия. Твърди, че живее постоянно на адреса и е управител на етажната собственост, поради което такова съобщение не би останало незабелязано. В тази връзка поддържа, че срокът за подаване на възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение не е изтекъл. Иска се от съда да приеме възражението срещу заповедта за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 27602/25 г. по описа на СРС, 64 състав, да спре изпълнението и да върне делото на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по възражението – „Топлофикация София“ ЕАД не е подал становище по възражението в 1 – седмичен срок от връчването му.

Съдът, след като взе предвид доводите на молителя и материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично 1 задължение по чл. 410 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. К. К. е образувано ч. гр. д. № 27602/25 г. по описа на СРС, 64 състав.

На 03.06.2025 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено на длъжника Л. К. К. да заплати на заявителя „Топлофикация София“ ЕАД сумите, описани в заповедта.

Видно от съобщението до длъжника Л. К. К. за връчване на заповедта за изпълнение, изпратено до постоянния му и настоящ адрес, длъжностното лице по призоваването е удостоверило, че адресът е посетен на 28.06.2025 г., 19.07.2025 г. и на 07.08.2025 г., и че лицето не е намерено, както и че същото живее на адреса.

С разпорежане от 14.08.2025 г. е разпоредено да се направи справка за месторабота на длъжника и ако се установи месторабота, заповедта да се връчи чрез работодателя.

Видно от приложената по делото справка за действащи трудови договори на длъжника няма данни за наличието на такива.

С разпореждане от 28.08.2025 г. е разпоредено да се издаде изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение.

На 29.08.2025 г. е издаден изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 27602/25 г. по описа на СРС, 64 състав.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Възражението по чл. 423 ГПК е допустимо, тъй като е подадено от длъжника в 1 – месечния срок от узнаване на заповедта за изпълнение.

Разгледано по същество, възражението по чл. 423 ГПК е основателно.

Твърдението на молителя е, че е налице основанието по чл. 423, ал. 1, т.

1 ГПК за приемане на възражението, а именно - че не е могъл да оспори вземането, като подаде възражение в срок срещу заповедта за изпълнение, поради ненадлежното й връчване.

Видно от материалите по заповедното производство съобщението до длъжника Л. К. К. за връчване на заповедта за изпълнение, е изпратено до постоянния му и настоящ адрес съгласно справката от НБДН, като 2 длъжностното лице по призоваването е удостоверило, че адресът е посетен на 28.06.2025 г., 19.07.2025 г. и 07.08.2025 г., и лицето не е намерено, както и че същото живее на адреса.

При тези данни заповедният съд е следвало на основание чл. 47, ал. 1 ГПК да разпореди на връчителя да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а ако не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея, а когато има достъп до пощенската кутия, връчителят следва да пусне уведомление и в нея. Едва след като бъде изпълнена тази процедура, и ако длъжникът не се яви да получи книжата, съдът следва да провери служебно и местоработата на длъжника и да разпореди връчване по месторабота, съответно местослужене или място за осъшествяване на стопанската дейност /арг. от чл. 47, ал. 3 ГПК/.

Предвид изложеното по – горе, настоящият съдебен състав намира, че заповедта за изпълнение не е била надлежно връчена на длъжника, тъй като при връчването й не са били спазени изискванията на чл. 47, ал. 1 и 3 ГПК, поради което длъжникът е бил лишен от възможността да оспори вземането.

Възражението по чл. 423 ГПК следва да се приеме, тъй като са налице предпоставките за това по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК. Като последица от приемането на възражението, се спира eх lege изпълнението на заповедта по чл. 410 ГПК /чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК/. Делото следва да се върне на заповедния съд за даване на указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на иск.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражението по чл. 423 ГПК от длъжника Л. К. К., ЕГН:

**********, срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 27602/25 г. по описа на СРС, 64 състав.

ВРЪЩА делото на СРС, 64 състав, за даване на указания до заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на иск.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4