Решение № 2 от 10.01.2023, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№2 гр. А., 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – А., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело № 20222110100729 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.

286 ЗЗД вр. чл. 36 ЗАдв.

Производството е образувано по ИМ на С. К. К., ЕГН **********, чрез адв.Г.К., съд. адрес: ***, против М. Л. Г., ЕГН **********, с адрес: ***. Твърди, че било образувано ч.гр.д. № 560/22 г. на РС А., по което била издадена ЗИ по чл.410 ГПК срещу ответника.

Твърди се наличие на договорни отношения между страните /ищеца като адвокат, ответника като клиент/, като страните се срещнали на 12.1.22г. и се разбрали ищецът да обжалва пред РС А. НП, издадено на ответника, срещу уговорено възнаграждение от 400 лв. Твърди да е изправна страна по договора, че на 14.1.22г. ответникът му заплатил само 100 лв. от възнаграждението, което обстоятелство било вписано на гърба на ДПП, както и че на 23.3.22г. ответникът направил опит да му заплати сумата от 100лв. в гр.А., но ищецът не приел плащането, т.к. ответникът неправилно твърдял, че в гр.Б. вече бил заплатил 200лв.

Въпреки издадената ЗИ ответникът не извършил плащане, като съгласно чл.415 ГПК ищецът предявява установителен иск, с който иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същият му дължи сумата от 300лв. – неплатено адв.възнаграждение по ДПП от 14.1.22г., ведно със законна лихва от 28.06.22г. до изплащане на вземането.

Претендира разноски.

Ответникът е депозирал ОИМ. Оспорва иска като неоснователен, молейки за отхвърлянето му. Не оспорва наличието на сключения ДПП. Твърди, че платил на ищеца сумата от 300 лв. на 12.1.22г. в гр.Б., а в гр.А.- останалите 100 лв. на 14.1.22г., с което намира, да е изпълнил задълженията си по съглашението в пълен размер.

1

Съдът, като прецени събраните доказателства и взе предвид доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

В полза на ищеца за претендираната сума от 300 лв. е била издадена ЗИ по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 560/22г. на АРС, като длъжникът е възразил срещу заповедта в срока по чл. 414, ал.2 ГПК, обуславящо допустимост на иска, предявен в законовия 1-месечен срок.

Не се спори по делото, а и се установява наличието на сключен между тях ДПП от 14.1.22г. /л. 17 от делото/. Следователно между страните е налице валидно облигационно правоотношение, произтичащо от сключения ДПП. По ДПП ищецът предоставил на ответника уговорените правни действия - правна помощ и съдействие при обжалване на НП от 20.11.21г., издадено от началника на РУ-МВР, т.е. ищецът е изправна страна по съглашението, т.к. е извършил възложените му от доверителя правни действия, по който факт не се спори, а същият се установява и от доказателствата. Видно от ДПП между страните е било уговорено адв.възнаграждение от 400 лв., което ответникът следвало да заплати на ищеца. В представения ДПП е отразено, че уговореното възнаграждение от 400 лв. е изплатено изцяло и в брой, като на гърба на ДПП е отбелязано „платени 100 /сто/ лева“, датата 14.1.22г., като е налице и подпис на ответника. Съгласно чл.37 ЗАдв. за вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1 ГПК. Договорът за правна защита и съдействие като разновидност на мандатното правоотношение е поначало възмезден договор, като размерът на възнаграждението се определя в договора между адвоката и клиента /чл. 36, ал.2 ЗАдв./. Спорът по делото се концентрира върху въпроса дали ответникът е заплатил частично сумата от 100 лв. по ДПП или е погасил изцяло задължението си към ищеца от 400 лв.

По делото се събраха доказателства чрез разпит на двама свидетели, като съдът намира за неотносими за спора показанията им /с изключение на частта от показанията им относно извършеното плащане/неплащане по ДПП/. Но в тази си част събраните доказателства чрез разпита на свидетелите /относно обстоятелството дали ответникът е извършил плащане по ДПП от 300 лв. на 12.1.22г. в гр.Б., респ. че не е погасил паричното си задължение да заплати адв.възнаграждение на ищеца в пълния уговорен размер/ свидетелските показания са недопустими, поради което и не следва да се обсъждат.

Недопустимостта им следва от наличието на изричен писмен акт (ДПП), с който е установено парично задължение на ответника към ищеца (решаващо е дългът да е паричен и да е установен с писмен акт – независимо от уговорената сума, както несъмнено е в случая), а и предвид липсата на изрично дадено съгласие от страните /налице е и изрично противопоставяне на ищеца за събиране на гласни доказателства относно плащането/ по арг. от чл. 164, ал. 2 вр. ал.1, т.4 ГПК. Твърдението на ищеца, че в момента на подписването на ДПП и въпреки удостовереното от него плащане в брой, а в действителност уговореният хонорар не бил платен в цялост от клиента, съдът намира за недоказано. Ако се възприеме това фактическо положение, ищецът е следвало да впише в ДПП, че уговореният хонорар не е платен в цялост, а само частично /отбелязвайки точният размер на заплатената от клиента сума/. Не би могло да се приеме, че извършеното отбелязване на гърба на ДПП, че длъжникът е платил на 14.1.22г. сумата от 100 лв. е достатъчно, за да обоснове друг извод, респ. основателност на иска – извършеното отбелязване, че на 14.1.22г. е заплатена поголямата сума /от 400 лв./ включва заплащане и на по-малката сума /от 100 лв./, още повече, че липсва същевременно отразяване на гърба на ДПП, че плащането на сумата от 100 лв. е частично и че остатъкът на неплатения хонорар възлиза на 300 лв. Съдът намира, че с оглед събраните допустими доказателства ответникът доказа, че е извършил плащане на сумата от 400лв., т.к. в договора е налице отбелязване, че сумата е платена в брой, за което и двете страни са се подписали. В тази част процесният ДПП има характер на разписка за получената от ищеца сума, удостоверяващ неизгоден за своя издател факт, с която се 2 удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение /т.1 от ТР № 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Безспорно ДПП от 14.1.22г. е частен диспозитивен документ, но същевременно и частен свидетелстващ документ в частта, в която е отразено, че е платено уговореното възнаграждение, чиято истинност може да бъде оспорена от заинтересованата страна по чл. 193 ГПК /което в случая ищецът не е сторил, още повече, че се твърди и установява, че съдържанието на ДПП е попълнено от ищеца/. След като не е оспорен по чл. 193 ГПК, представеният ДПП удостоверява, че ответникът е изпълнил своето задължение за заплащане на уговореното възнаграждение /в т.см. опр. № 548/03.05.2011г. по гр.д. №1192/2010г., I I I ГО на ВКС, опр. № 1443 от 17.11.2011 г. по гр. д. № 1374/2011 г., I V ГО на ВКС/, поради което се налага извод за осъществяване на твърдения положителен факт от ответника, обуславящо извод за неоснователност на иска.

При този изход на спора право на разноски има единствено ответникът н осн. чл.78, ал.3 ГПК, но такива нито се твърди да са сторени от него, нито се претендират по делото, поради което и не следва му се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С. К. К., ЕГН **********, чрез адв.Г.К., съд. адрес: ***, против М. Л. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 300 лв. - незаплатено адвокатско възнаграждение по ДПП от 14.1.22г., ведно със законната лихва от 28.06.22г. до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпъленение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 560/22г. на АРС.

Решението може да се обжалва пред ОС Б. в 2-седм. срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – А.: _______________________

3