Решение № 4389 от 25.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4389 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20251100503882 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 2323/12.02.2025 г., постановено по гр. д. № 8519/2024 г. по описа на СРС, 163 състав, са отхвърлени изцяло предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД искове на „Топлофикация София” ЕАД срещу Е. М. Ч. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер от 341,25 лева/лв./, от които 247,88 лв. представляваща незаплатена главница за доставена от дружеството топлинна енергия /ТЕ/ за период 1.5.2021г.-31.10.2023г. ведно със законна лихва за период от 15.2.2024г./дата на подаване на ИМ в съда/ до изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за ТЕ в размер на 52,91 лв. за период 15.9.2021г.16.1.2024г., както и главница за дялово разпределение /ДР/ в размер на 34,45 лв. за период 1.9.2021г.-30.4.2023г., ведно със законна лихва за периода от 15.2.2024г../дата на подаване на ИМ в съда/ до изплащане на вземането, и лихва за забава върху главница за ДР в размер на 6,01 лв. за период 1.11.2021г.- 16.1.2024г., като сумите са начислени за топлоснабдения имот, находящ се на адрес гр.София, район Триадица, ул.********, с аб.№ ********, инсталация № 4000080161, ИД№ 191593.

Решението е постановено при участието на „ДАЛСИЯ“ /с предишно название Бруната/ ООД в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София” ЕАД с доводи за неправилност на обжалваното решение. Излага, че в случая няма заявление от етажната собственост за прекратяване на топлоснабдяването, а потребителите, които прекратяват топлоснабдяването към отоплителните си уреди в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, какъвто е и настоящият случай. Твърди се, че е представен нотариален акт, от който е видно, че ответницата е собственик на 1 процесния имот, като е без значение дали същата е ползвала имота. В тази връзка се поддържа, че ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Е. М. Ч., чрез особения й представител адв. Ф. с която се оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Излага, че първоинстанционният съд правилно е отхвърлил предявените от „Топлофикация“ ЕАД искове. Навеждат се доводи за неяснота относно предмета на обжалването, тъй като във въззивната жалба се споменава и лице, което не е страна по делото, както и са посочени неверни идентификационни данни на ответницата.

Поддържа се, че не е доказано възникването на облигационно отношение между страните, тъй като представената декларация е без дата и не установява началния момент на договорната връзка. Изтъква се още, че по делото не са представени общите условия на дружеството, а само позоваване на публикации във вестници, без самите публикации да са приложени. Поддържа се, че решението на първоинстанционния съд е правилно, мотивирано и следва да бъде потвърдено.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач на страната на ищеца „ДАЛСИЯ“ ООД.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалби е неоснователна по следните съображения:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД искове на „Топлофикация София” ЕАД срещу Е. М. Ч. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер от 341,25 лева/лв./, от които 247,88 лв. представляваща незаплатена главница за доставена от дружеството топлинна енергия /ТЕ/ за период 1.5.2021г.-31.10.2023г. ведно със законна лихва за период от 15.2.2024г./дата на подаване на ИМ в съда/ до изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за ТЕ в размер на 52,91 лв. за период 15.9.2021г.-16.1.2024г., както и главница за дялово разпределение /ДР/ в размер на 34,45 лв. за период 1.9.2021г.-30.4.2023г., ведно със законна лихва за периода от 15.2.2024г../дата на подаване на ИМ в съда/ до изплащане на вземането, и лихва за забава върху главница за ДР в размер на 6,01 лв. за период 1.11.2021г.- 16.1.2024г., като сумите са начислени за топлоснабдения имот, находящ се на адрес гр.София, район Триадица, ул.********, с аб.№ ********, инсталация № 4000080161, ИД№ 191593.

Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху въпросите – дали ответникът има качеството потребител на топлинна енергия или лицето, на което е учредено вещно право на ползване на имота е задължено да заплаща цената за топлинна енергия.

По иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за доставената топлинна енергия:

2

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право се обуславя от осъществяването на следните елементи:

1. Наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия;

2. Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като определящо е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, приема за установено по несъмнен начин правото на собственост на ответницата Е. М. Ч. върху апартамент № 12, находящ се в гр. София, ул. „********. По делото е представен нотариален акт № 50/30.04.2010 г., от който се установява, че „ФИЛТО-С“ ООД е продало на Е. Ч. процесния недвижим имот, като в нотариалния акт са индивидуализирани както самият апартамент, така и прилежащите към него идеални части от общите части на сградата и от поземления имот.

Установява се още, че владението върху имота е предадено на купувача към датата на сключване на договора.

Горният извод се подкрепя и от нотариален акт № 48/13.06.2013 г., с който Е. Ч., в качеството си на собственик, е учредила на майка си И.Й. Ч. пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху същия имот, като нотариусът изрично е удостоверил собствеността на учредителя върху имота. Съгласно удостоверение на ГИС – София за сградата, построена в УПИ XIII-979, кв. 151, м. „Жилищна група Мотописта“, е определен административен адрес гр. София, ул. ********, с входове А и Б, поради което не съществува съмнение относно идентичността на имота.

Наред с изложеното по делото е прието заявление-декларация до ТР „Земляне“ на „Топлофикация София“ АД, подадено от Е. М. Ч., с което същата е поискала откриване на партида за процесния имот, като към заявлението е декларирала, че ще използва имота за жилищни нужди и е посочила адреса на топлоснабдения имот – гр. София, ул. ********, вх.

А, ап. 12. В заявлението изрично е посочено, че към него се представят документи, удостоверяващи правото на собственост или вещно право на ползване върху имота.

Посоченият в нотариалните актове паспорт № Р ********, издаден на 29.10.2009 г. от Полиция гр. Велс, Република Австрия, съвпада с идентификационните данни, съдържащи се в заявлението и декларацията до топлопреносното дружество, което представлява допълнително косвено доказателство за идентичността на лицето и за качеството му на собственик и потребител на топлинна енергия.

От представения списък на потребителите на топлинна енергия в сградата, находяща се на адрес гр. София, ул. ********, входове А и Б, се установява, че срещу апартамент № 12 е положен подпис от Е. М. Ч., с което същата се е легитимирала пред етажната собственост и топлопреносното дружество като собственик на този обект и потребител на топлинна енергия.

От протокола от проведеното през 2010 г. Общо събрание на собствениците на жилищната сграда на адрес гр. София, ул. ********, входове А и Б, се установява, че за процесния апартамент като собственик се е подписало „Филто-С“ ООД. Посоченото обстоятелство кореспондира с нотариален акт № 50/30.04.2010 г., от който е видно, че именно „Филто-С“ ООД е било собственик и продавач на процесния имот. Следователно данните от протокола от общото събрание отразяват състоянието към момента преди прехвърлянето на собствеността, а последващото подписване на списъка на потребителите от Е. М. Ч. е в пълно съответствие с настъпилото придобиване на имота по силата на 3 нотариалния акт.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че ответникът Е. М. Ч. не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря за претендираната цена на доставена топлинна енергия за процесния период. Макар същата да е придобила правото на собственост върху апартамент № 12 с нотариален акт № 50/30.04.2010 г., с нотариален акт № 48/13.06.2013 г. тя е учредила на И.Й. Ч. пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху същия имот. От този момент Е. Ч. е запазила единствено правото на собственост, лишено от възможността за фактическо ползване на вещта, докато правомощията да владее и използва имота принадлежат на вещния ползвател.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ собствениците и титулярите на вещно право на ползване в топлофицирана сграда – етажна собственост са клиенти на топлинна енергия. При едновременното наличие на право на собственост и учредено върху същия имот ограничено вещно право на ползване, тази разпоредба следва да се тълкува с оглед чл. 57 ЗС, който възлага върху ползвателя задължението да понася разноските, свързани с ползването на вещта. Разходите за доставена до имота топлинна енергия са именно такива текущи разноски, тъй като произтичат от ползването на жилището и от възможността за потребяване на предоставяната в него услуга. Следователно използваният в чл. 153, ал. 1 ЗЕ съюз „и“ не обосновава солидарна отговорност на собственика и вещния ползвател, нито предоставя възможност на топлопреносното предприятие по свой избор да насочи претенцията си срещу който и да е от тях. Законът не предвижда солидарност между тези лица, а при конкуренция между притежателя на „гола собственост“ и титуляра на вещно право на ползване, като задължението за текущите разходи по използването на имота носи ползвателят. Именно той разполага с правомощието да обитава и използва имота, поради което той е и лицето, което следва да заплаща цената на доставената за този имот топлинна енергия.

По делото не са представени доказателства учреденото през 2013 г. пожизнено вещно право на ползване да е било прекратено преди или през исковия период. Не е установено и след учредяването му да е възникнало валидно индивидуално договорно правоотношение между ищеца и Е. Ч., което да обоснове нейна лична отговорност за процесните задължения.

Разпечатката съдържа 38 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/586c7af2-c5e3-479f-ba51-ccc493e204ff