Решение № 12581 от 24.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12581 гр. София, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20261110102345 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Г. П. Г. с ЕГН **********, срещу *** с ЕИК ***, с която са предявени искове както следва:

1.Иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на незаконосъобразността и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № ***, с която е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 188, т. 3 вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ и да се отмени същото.

Ищецът твърди, че изпълнявал длъжността *** по силата на Трудов договор от *** с основно месечно възнаграждение 4000,00 лева. Със заповедта бил уволнен поради „неявяване на работа“, като в същата са описани подробно фактическите основания за съставяне на същата. Поради липса на оспорване, не се нуждае от доказване обстоятелството, че страните са били в трудово правоотношение.

2. Иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност.

3. Иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за посочения период, конкретно в размер на по 2045,17 евро месечно за периода от 22.01.2026г. до 22.04.2026г. Ищецът претендира разноски.

Ответникът ***, чрез управителя С. Г. С., оспорва исковете и счита, че ищецът е извършил дисциплинарните нарушения. Освен това излага хронология на между личностни отношения с ищеца – че следвало да подпише нова длъжностна характеристика, но не го стори, че в някакъв момент управителят му отнел достъпа до офиса на дружеството, понататък че Г. П. Г. заплашвал управителя с убийство. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

1

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Не се спори между страните, а и от писмените документи се установява, че ищецът е работил по Трудов договор ***/*** при ответника като *** – л. 6 – 8 от делото. Същият е сключен като такъв за неопределен срок. Определен е смесен режим на работа по чл. 2 от същия – в офиса на дружеството с посочен адрес в гр. *** и от разстояние чрез използването на информационни технологии. Определено е основно месечно трудово възнаграждение в размер на 4000,00 лева, клас за прослужено време 0,6 % и основен и допълнителен отпуск 26 дни. Още в чл. 1 е посочено, че служителят ще изпълнява длъжността съобразно изискванията на длъжностната характеристика, с която предварително се е запознал и от която притежава екземпляр. Останалите клаузи не се различават от стандартните за един подобен договор.

Видно от Заповед № *** трудовото правоотношение е прекратено на основание „чл. 190, ал.

1, т. 2 от КТ /неявяване на работа/ във връзка с чл. 188, т. 3 и чл. 195 от КТ“ считано от датата на връчване на заповедта. Изложени са фактическите основания по хронологичен ред.

Посочени са четири фактически основания: от 19.02.2025г. служителят не се явява на работа, служителят отказва съдействие за оформяне и актуализиране на трудовото си досие, след 28.02.2025г. служителят прекъсва всякаква комуникация с работодателя, и че служителят е променил адреса си на местоживеене през ноември 2024г. без да уведоми работодателя.

Заповедта е връчена на 22.01.2026г.

По приложената Заповед № *** на *** /с положен подпис, без да е посочено името и длъжността/ е постановено следното „Поради системни нарушения на трудовата дисциплина и заплахи за убийство към моята личност от Г. П. Г., както и поради факта, че не му са възлагани задачи и е ограничен достъпът му до офиса на дружеството“, се нарежда „да не се начислява трудово възнаграждение на Г. П. Г. на длъжност *** за месец 12.2024г. – 19 работни дни.

Представения Изпълнителен лист, издаден по гр.д. 19560/2025г. на СРС, 164 състав, сочи на предходни отношения между страните по неплащане на трудово възнаграждение, които обаче стоят извън предмета на настоящото дело – и като период /от 01.12.2024г. до 15.01.2025г./ и като релевантност.

Приложено е Решение на ТЕЛК за ищеца от ***, с което му е определена *** трудова нетрудоспособност за срок от три години – до ***. с основна диагноза ***, без нужда от чужда помощ. Същото обаче според настоящия състав е представено в непълен вид – липсва втора страница и така не може да се види има ли предписания за работа или не.

Ответникът, представляван лично от управителя С. Г. С. представя Заповед без номер с дата ***- на л. 43 от делото, която видимо е подписана от управителя, не е връчена на служителя, има подпис на свидетел при отказ да се връчи заповедта, но без никакви лични данни за този свидетел, и не съдържа законово основание, поради което 2 съдържанието е без значение.

Приложен е вероятно проект на Сигнал до СРП от управителя на ответника, за който няма никакви данни дали и кога е подаден – отбелязване за входящ номер няма.

Приложен е „Констативен протокол“ на л. 48 и следв. от делото, съставен на 07.03.2025г. от „работодател“ С. С. и „свидетел“ А. С. и С. С.. В същия са изброени хронологично събития около трудовото правоотношения с ответника. Отдолу е отбелязано с ръкописен текст от 31.03.2025г., че било получено запорно съобщение от НАП за стари задължения и че към 04.04.2025г. няма контакт с Г. Г., подписано от горепосочените трима души. Още едно отбелязване от 28.04.2025г.: „нямаме контакт с Г. Г.“, отново подписано от тримата.

Представеният Трудов договор от *** на ищеца с *** не установява правнорелевантни за делото факти.

Останалите приложени писмени материали – изложения и „хронология на релевантните факти“ и графици нямат доказателствена стойност по определения предмет на доказване. Ирелевантно е и какво изпълнително дело е било приключено от ч.с.и. И. Ч..

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

За законността на прекратяването. В процесния случай работодателят е упражнил правото си на дисциплинарно уволнение като твърди, че е констатирал тежки нарушения на трудовата дисциплина. От посочените четири отделни фактически основания обаче, нито едно не може да се квалифицира като такова, че с извършването му да се е стигнало до тежко нарушение на трудовата дисциплина. Неясните и разговорни формулировки елиминират възможността да се подведе под законовата форма. Дори и като инцидии да се считат следва са има предвид следното. По въведените със заповедта отделни такива: по чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ: служителят да е имал три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час и другото по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ: служителят да не се е явил на работа в течение на два последователни работни дни, се налага извод, че няма извършени конкретни такива, за които да може да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Не са посочени конкретните две дати, само дълъг период „от 19.02.2025г.“ . Така нарушението е несъставомерно. За останалите три, посочени подробно в мотивите по-горе, съдът счита за необходимо само да изложи, че те не са годни да се квалифицират като дисциплинарни, и то тежки, нарушения.

Отделно няма искане за писмени обяснения – няма никакво проведена процедура по чл. 193, ал. 1 КТ. Това прави оспореното уволнение незаконно и иска – основателен. Заповедта подлежи на отмяна.

Горният извод обуславя положителен такъв и за втория предявен иск – за възстановяване на работа, който също подлежи на уважаване.

3

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.

Що се касае до иска за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, съдът съобрази следното. Както бе посочено по-горе, периодът, за който се претендира обезщетение, е от 22.01.2026г. – 22.04.2026г. и се искат по 4000 лева /2045,17 евро/ месечно. Както бе разпределена доказателствената тежест в доклада на съда, а и по многогодишната трайна и безпротиворечива съдебна практика, ищецът следваше да докаже размерът на трудовото си възнаграждение за последния реално отработен месец и факта, че за периода е останал без работа. Нито един от тези два факта не бе доказан от ищеца. Съдът не би могъл да нарушава състезателното начало и диспозитивното такова и нарочно да насочва страните как да си докажат претенциите, при положение, че в случая ищецът бе представляван и от професионално подготвен представител – адвокат. Констатацията за положен трудов стаж вече се прави абсолютно безпроблемно от самата страна, по персоналната партида в НОИ. Съдът не би могъл служебно да иска доказателства за това. Ищецът следваше сам да проведе пълно и главно доказване на този искове, а по предоставените процесуални възможности, той не стори това.

Така същият подлежат на отхвърляне.

По разноските

Разноски се претендират само от ищеца – за адвокатско възнаграждение 620,20 евро.

Съдът констатира, че е представен Договор от 26.01.2026г. за правна защита и съдействие, в който е посочено, че са уговорени и 620,20 евро, и начин на плащане – по банков път.

Доказателства за изплащането обаче няма по делото. Ето защо като недоказани разноските не се следват.

Ответникът дължи да заплати по силата на чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса върху уважените искове от 81,81 евро /равностойността на 160,00 лева – по 80,00 лева на иск/, дължими по сметка на СРС.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за незаконосъобразно и ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ дисциплинарното уволнение на Г. П. Г. с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, ***, и постоянен: гр. ***, с *** с ЕИК ***, извършено със Заповед № *** 4

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Г. П. Г. с ЕГН ********** на заеманата преди това длъжност *** с място на работа гр. ***.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. П. Г. срещу *** с ЕИК *** иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение от по 2045,17 евро месечно за периода 22.01.2026г. – 22.04.2026г. като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. П. Г. за присъждане на разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК *** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийския районен съд сумата 81,81 /осемдесет и едно евро и 81 евроцента/ евро дължими разноски.

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5