Решение № 3562 от 27.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3562 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251100506668 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от името на К. Г. С., И. К. С. И Г. К. С., , ответници в първоинстанционното производство, чрез адв. И.Н. -САК – особен преставител, срещу решение № 23337 от 24.12.2024 г., постановено по гр. дело № 20231110133477 по описа за 2023 година на СРС, 69-ти състав, в частта, с която се уважават предявените от „Топлофикация -София“ ЕАД главни и акцесорни искове ответниците, както и в частта за присъдените разноски върху тези уважени искове. Молят съда за отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго такова, с което исковете на ищеца да бъдат отхвърлени.

Със същото решение ответниците са осъдени да заплатят разноски в заповедното производство и разноски в исковото производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от "Топлофикация София" ЕАД, ищец в първоинстанционното производство, чрез юрк. Н.С.. В него са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Искането към СГС е обжалваното решение да бъде потвърдено.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора на въззивна жалба, след като се запозна с приобщените по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд 1 следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и по същество правилен. В мотивите на своето решение СРС е приел фактически положения и достигнал правни изводи, които въззивният съд споделя, поради което и по аргумент на чл.

272 ГПК, не намира за необходимо да повтаря.

В отговор на възраженията на въззивниците, следва да бъде посочено:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявените обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр, чл. 149ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 2 ЗЕ /в редакцията й действаща към приемането й с ДВ, бр. 107/2003 г. / присъединяването на потребителите в сграда в режим на етажна собственост към топлопреносната мрежа се извършва от топлопреносното предприятие, с решение на Общото събрание на етажната собственост.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като определящо е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Според легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 41б ДРЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува топлинна енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. От съдържанието на § 1, т. 2а "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение от 17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г., Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право по иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се обуславя от съществуването на действително правоотношение по договор за продажба /доставка/ на топлоенергия;

Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, следователно ищецът следва по реда на пълното и главно доказване да установи кумулативното наличие на: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендирани от него вземания.

От приложения по делото пред СРС Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ с рег. № 116, том. № XI/1987 г., представени по искане 2 на съда от Столична община, Направление „Архитектура и градоустройство“, Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“, се установява, че на 15.06.1987 г. Главна дирекция за изграждане на София при СНС, н-к отдел „Финансово-счетоводен“ е продала процесния недвижими имот - апартамент № 31, находящо се в гр. София, ж.к. „Дружба втора част“, ул.

„46-та“ в жилищна сграда-блок № ********-ми етаж на К. Г. С., ЕГН ********** и Петранка Г.ева С.а, ЕГН **********. И съгласно Удостоверение с изх. № 68-00-1115-1 от 10.10.2024 г., издадено от „Географска информационна система - София“ ЕООД, за жилищна сграда многофамилна с два входа, отразена с идентификатори *** и *** в кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД18-27 от 03.04.2012 г. на изп. д-р на АГКК, попадаща в кв. 18 по плана на м. „ж.к. „Дружба втора част“ №2“, находяща се на територията на ж.к. Дружба, район Искър - Столична община, със стар адрес: гр. София, ж.к. „********, ул. „******** има следните настоящи адреси гр. София, ж.к. ********, вх. А и Б. Съгласно Договорът за покупка-продажба е видно, че ответниците са закупили новопостроено жилище № ********, което отговаря на процесния имот, въпреки сменения номер на блока, съгласно новите адреси в съответния ж.к. в гр. София. От гореизложеното следва, че за процесния период правото на собственост върху имота принадлежи на ответниците при посочените от ищеца с уточняващата искова молба квоти / като се вземат предвид и данните от справката за Петранка С.а- поч. на 06.06.21г., с посочени наследници съпруг К. С. , и синове- И. С. и Г. С./.

Видно от представените по делото пред първоинстанционния съд писмени доказателства - Протокол от проведеното на 28.09.2001 г. ОС на ЕС с адрес гр. София, ж.к.

Дружба IV част, бл. ******** (стр. 24 по делото), в която се намира процесния имот, Договор № 148 от 08.10.2001 г. между „Техем Сервисиз“ ЕООД, и процесната ЕС (стр. 22 по делото), Договор № Д-0-69 от 03.06.2020 г. между „Топлофикация - София“ ЕООД (със срок на действие 3 години плюс още едно допълнителна, ако никоя от страните не е го е прекратила писмено или не е възразила - аргумент по чл. 1, дял II от него) и „Директ“ ЕООД при ОУ за извършване на услугата дялово разпределение (стр. 26 по делото) и по представен главен отчет (стр. 110 от делото), на който се вижда, че „Директ“ ЕООД е българският партньор на „Техем Сервисиз“ ЕООД, за исковия период дяловото разпределение в сградата в режим на етажна собственост се е извършвало именно от конституираното по делото трето лице помагач „Директ“ ЕООД, което има право да предоставя тази услуга съгласно изискванията на ЗЕ и Наредба № 16-334 за топлоснабдяване на уреди „Techem“.

Съгласно нормата на чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 (Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост), като отоплителни тела без уреди. Служебното начисляване на топлинна енергия при неосигурен достъп не представлява санкция за неизпълнение на задължението на потребителя да осигури достъп до жилището за отчитане на уредите, а механизъм за определяне на потреблението, който замества реалното отчитане на ползваната от абоната топлинна енергия. По този начин е установен способ за определяне на цената на реално ползваната услуга, когато не е налице обективна възможност за реалното й отчитане.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дялово разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на ТЕ самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Първоинстанционният съд правилно е изяснил, че топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна собственост се разделя на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, ТЕ за отопление на общите части и ТЕ за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ ТЕ за отопление на имотите в сграда - ЕС при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Действащата през процесния период нормативна уредба 3

- чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на ТЕ в сграда - ЕС заплащат доставената ТЕ по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период ТЕ следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.

СРС правилно посочва, че според чл. 33, ал. 1 от приложимите ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, от което следва извод, че се касае да срочно задължение. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно, за всяко едно от претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане. Съгласно задължителната съдебна практика /ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС/ вземанията за доставена ТЕ се погасяват с изтичане на тригодишната давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. От друга страна, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно §13. от Преходните и Заключителните разпоредби от ЗИД на Закона за здравето /ДВ, бр. 44, 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. вкл. погасителната давност е била спряна по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при определяне на крайния момент, когато давността изтича. По тази причина към 3годишният срок следва да се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чията продължителност е от 69 дни /от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.