Решение № 262355 от 14.07.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Е. Маринова гр. дело № 11312 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 146430 от 10.07.2020 г., постановено по гр.д. № 24239/2018 г. на СРС, ГО, 118 състав, В.Т.Н. е осъден по предявения от Б.В.Т. срещу него иск с правно основание чл.109 ЗС да премахне незаконно построените в собствения му имот – поземлен имот с идентификатор ***, с. Негован по КККР, одобрени със заповед № РД-18-16/23.01.2012 г. на изп.директор на АГКК, с адрес: с. Негован, ул. „*****, на разстояние 0, 75 от границата със съседния имот с идентификатор *** септична яма, както и външна тоалетна, долепена до границата със съседния имот с идентификатор ***, съгласно скицата на вещото лице, неразделна част от решението. Отхвърлен е предявеният от Б.В.Т. срещу В.Т.Н. иск по чл.109 ЗС за отсичане на широколистно дърво – липа, намиращо се в имот с идентификатор *** на разстояние 1 метър от границата с имот с идентификатор ***, както и за премахване на водомерна шахта на разстояние 0, 75 метра от границата с имот с идентификатор *** и работилница на разстояние 6, 31 метра от границата с имот с идентификатор ***.

Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 435 лв. разноски, съобразно уважената част от иска.

Срещу така постановеното решение в частта, с която е отхвърлен искът за отсичане на широколистно дърво – липа, е депозирана въззивна жалба от ищеца Б.В.Т.. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага съображения, че правилно първоинстанционният съд е приел, че дървото е посъдено на 1 метър от границата между имотите на ищеца и ответника и следователно в нарушение на чл.52 ЗС, който не допуска засаждане на високи дървета на разстояние по-малко от 3 метра от имота на съседа. Счита, че от показанията на свидетелката Тричкова се установява, че дървото е по-високо от жилищната сграда на ищеца и с надвисналите над покрива й клони и листа, особено през есента, постоянно запушва улуците й и предизвиква течове по външните стени на сградата, напукване и рушене на външната и вътрешната мазилка по стените на сградата, както и замърсяване на двора от падналите листа. За да отхвърли предявения иск, съдът се е позовал на отменената правна уредба, съдържаща се в ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба № 1 за опазване на зелените площи. По делото обаче не са ангажирани доказателства, че дървото е картотекирано в нарочния регистър на Столична община, липсва негов паспорт по образец с отразени данни от оторизирани длъжностни лица и освидетелстване на състоянието му на всеки годишен период, поради което жалбоподателят счита за необосновани изводите на съда, че дървото се причислява към т.нар. „допълваща зелена система“ по смисъла на ЗУТ. Излага съображения, че при спазване принципа на диспозитивното начало съдът няма право да прилага служебно тези норми. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника В.Т.Н.. Излага съображения, че въпросът е разрешен със СПН между страните, а именно – с влязло в сила решение по гр.д. № 14446/2016 г. на СРС, ГО, 47 състав, с което е отхвърлен искът на Б.В.Т., напълно идентичен по предмет с процесния. Излага и съображения, че едва с въззивната жалба ищецът излага конкретни фактически твърдения относно начина, по който процесното дърво му пречи. Във връзка с оплакването на жалбоподателя относно принципа на диспозитивното начало, излага съображения, че съдът прилага служебно императивни правни норми, с оглед на което счита за неоснователно възражението на жалбоподателя. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение. Претендира разноски.

Решението в частта, с която В.Т.Н. е осъден по предявения от Б.В.Т. срещу него иск с правно основание чл.109 ЗС да премахне незаконно построените в собствения му имот – поземлен имот с идентификатор ***, с. Негован по КККР, одобрени със заповед № РД-18-16/23.01.2012 г. на изп.директор на АГКК, с адрес: с. Негован, ул. „*****, на разстояние 0, 75 от границата със съседния имот с идентификатор *** септична яма, както и външна тоалетна, долепена до границата със съседния имот с идентификатор ***, съгласно скицата на вещото лице, неразделна част от решението, както и в частта, с която е отхвърлен искът на ищеца Б.В.Т. за премахване на водомерна шахта на разстояние 0, 75 метра от границата с имот с идентификатор *** и работилница на разстояние 6, 31 метра от границата с имот с идентификатор ***, е влязло в сила като необжалвано.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.109 ЗС. Ищецът твърди, че е собственик на имоти, находящи се в с.

Негован, Столична община, Район „Нови Искър“, а именно: поземлен имот с идентификатор *** с адрес: ул. „***** с площ от 542 кв.м., в който е построена двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ от 130 кв.м., и поземлен имот с идентификатор *** с площ от 820 кв.м., незастроен. Твърди, че собствените му имоти имат обща граница със собствения на ответника поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: с. Негован, ул. „***** с площ от 842 кв.м., в който е построена едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***, както следва: ответникът е съсед от югозападна страна на собствения на ищеца застроен имот и от югоизточна страна на собствения на ищеца втори имот. На разстояние 1 метър от оградата, поставена по границата между собствения на ищеца застроен имот и имота на ответника, в имота на ответника се намира широколистно дърво с височина 15 метра, чиито клони опират в стената и улуците на собствената на ищеца двуетажна жилищна сграда, поради което за ищеца са налице пречки да упражнява правото си на собственост. Твърди, че е налице нарушение на нормите на ЗУТ и Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствен зони, както и че дървото не попада сред дървесните видове, за които има установен режим на закрила по Закона за опазване на селскостопанското имущество, поради което може да бъде премахнато. Моли съда да осъди ответника да премахне намиращото се собствения му имот широколистно дърво-липа. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва предявения иск. Излага съображения, че дървото се намира на 1 метър от линията на оградата им с ищеца и на 1 метър от линията на оградата с улицата. Твърди, че дървото-липа е посадено през 1975 г. със съгласието на тогавашните собственици С.и Й.Г., които също са участвали в беритбата му. Оспорва дървото да пречи на ищеца, като твърди, че няма одраскана мазилка, надвиснали клони и съответно – паднали листа и запушване на улуци. Същевременно твърди, че в имота на ищеца има група дървета, разположени на другия край на оградата, които от своя страна напъват върху нея. Твърди, че ищецът вече е загубил две дела срещу баща му относно премахването на дървото – дело № 14446/2016 г. на СРС и в.гр.д. № 7786/2017 г. на СГС. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Не е спорно по делото, а се установява и от представения нотариален акт № 006, том I, рег. № 460, дело 016 от 18.01.2001 г. и заключението на СТЕ, че ищецът е собственик на поземлен имот находящ се в с.

Негован, Столична община, ул. „*****, с площ от 542 кв. м. и с идентификатор *** съгласно КККР, одобрени със заповед РД-18-16/23.01.2012 г., в който е построена двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 130 кв. м., както и на втори поземлен имот с идентификатор *** с площ от 820 кв. м.

Не е спорно и че ответникът В.Т.Н. е собственик на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 842 кв. м. по силата на нотариален акт № 105, том I, рег. № 2477, дело 95 от 08.04.2015 г., с който Т.Н.Т. и Николина Владимирова Тодорова са му дарили собствените им: поземлен имот с идентификатор ***, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***.

Материализираните на място граници между имотите на ищеца и ответника съвпадат с границите по регулационния план и кадастралната карта, като в имота на ищеца по границата между двата имота е поставена ограда от бетонови колове и телена мрежа, а в имота на ответника е поставена ограда от дървени колове и хоризонтални дъски.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. Сара Коен, въз основа на материалите по делото и оглед на място, се установява, че в североизточната част от имота на ответника е засадено дърво – липа на видима възраст около 40 години и с височина около 15 метра. Към момента на извършения от вещото лице оглед клоните на дървото, които са в северна посока (към имота на ищеца), са изцяло изрязани. Дървото е посадено на 0, 56 метра от лицето на имота на ответника по ул. „Иван Грозданов“ и на 1 метър от границата между имота на ищеца и имота на ответника, като местоположението му е изобразено на скица – Приложение 1 към заключението на СТЕ.

Пред СРС е разпитана свидетелката Й.Т., която заявява, че е дъщеря на ищеца и живее в с. Негован в къщата, в която живее и баща й на ул. ул. „*****. Депозира показания, че дървото в съседния имот е липа и много им пречи; че мете сутрин и вечер, което намира за дразнещо, както и че улуците замръзват, запушват се от листата и се чистят трудно; че когато липата започне да цъфти през пролетта, падат течности, които цапат служебния автомобил, който свидетелката паркира там; че когато духа вятър, шумата отива в улуците и ги запушва и че дървото създава сянка, защото е от южната страна.

С влязло в сила на 06.02.2018 г. решение № 8483 от

14.12.2017 г., постановено по гр.д. № 7786/2017 г. на СГС, ГО, III Б въззивен състав, е потвърдено решение от 16.01.2017 г., постановено по гр.д. № 14446/2016 г. на СРС, ГО, 47 състав, с което е отхвърлен предявеният от Б.В.Т. срещу Т.Н. Недков иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника да премахне липата, намираща се в дворното му място на отстояние 1 метър от оградната му линия и на 1 метър от улицата.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

Съгласно чл.298, ал.1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. В случая е налице влязло в сила решение по предявен иск по чл.109 ЗС между Б.В.Т. и Т.Н.Т., който не е страна в настоящото производство, което се води срещу сина му В.Т.Н..

Същевременно, не е налице хипотезата на чл.298, ал.2 ГПК, според която влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници. Важимостта на СПН спрямо правоприемника предпоставя, че правоприемството е настъпило, след като СПН е възникнала спрямо праводателя по делото, по което той е бил легитимиран, защото правното основание на важимостта на СПН спрямо правоприемника е процесуалната легитимация на неговия праводател по делото, от което е възникнала СПН. Затова правоприемникът не е обвързан от СПН по дело, което е било водено от или срещу праводателя относно прехвърленото право след правоприемството, какъвто именно е процесният случай, тъй като искът по чл.109 ЗС за премахване на процесното дърво, находящо се в поземлен имот с идентификатор ***, по отношение на Т.Н.Т. е заведен през 2016 г., след като собствеността на поземления имот вече е била прехвърлена през 2015 г. в полза на сина му - В.Т.Н.. С оглед изложеното, не може да се приеме, че по отношение на процесния спор е налице формирана СПН, с оглед на което решението в обжалваната част се явява допустимо.

Разпечатката съдържа 30 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/586b897b-b041-4297-a08c-47a0bcb227dd