Решение № 17217 от 05.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17217 гр. София, 05.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110105437 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу А. Ц. Ш., ЕГН ********** кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми, а именно: сумата от 1217,67 евро (2381,55 лв.) – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: адрес, аб. № 194008 за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.01.2025 г., до окончателното изплащане на вземането; сумата от 146,80 евро (287,12 лв.) – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 27.01.2025 г.; сумата от 29,42 евро (57,54 лв.) - главница, представляваща стойност на услугата за дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., в ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.01.2025 г., до окончателното изплащане на вземането; и сумата от 5,90 евро (11,54 лв.) – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 17.07.2022 г. до 27.01.2025 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия 1 клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на СРС.

По иска с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.) съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; 2.) качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността възлиза на исковата сума.

В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения.

Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.) ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;

3.) периода на забавата; 4.) размерът на обезщетението за забавено изпълнение.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След 2 отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.

153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.

С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия клиент и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго 3 лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или презюмиран).

От приетия по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията София на 26.03.2003 г., под акт № 76, т о м XXVII, вх. рег. № 8619/26.03.2003 г. се установява, че В.Н.К., ЕГН ********** и М.Х.К., ЕГН ********** са придобили собствеността върху процесния топлоснабден имот: Апартамент № 14, находящ се в адрес.

Съгласно приетото удостоверение за наследници изх. № РЛН24-УГ5289/17.01.2024 г., издадено от Столична община, се установява, че В.Н.К. е починал на 09.09.2007 г., като е оставил за наследници по закон М.Х.К. – съпруга, Н.В.К. – син и А.В.К. – дъщеря. На основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН всеки от наследниците е придобил по наследство от В.К. по 1/6 ид. ч. от процесния апартамент № 14, като М.К. е станала собственик на общо 4/6 ид. ч. от същия (3/6 ид. ч. на основание покупко-продажба и 1/6 ид. ч. на основание наследствено правоприемство).

Съгласно приетото удостоверение за наследници изх. № РЛН24-УГ5289/17.01.2024 г., издадено от Столична община, се установява, че М.Х.К. е починала на 12.12.2007 г., като е оставила за наследници по закон Н.В.К. – син и А.В.К. – дъщеря. На основание чл. 5, ал. 1 ЗН е придобил по наследство от М.Х.К. по 2/6 ид. ч. от процесния апартамент № 14, като по този начин са станали собственици на по 1/2 (3/6) ид. ч. от същия.

От посочените удостоверения се установява и че Н.В.К. е починал на 09.02.2009 г., като същият е бил със семейно положение неженен и без деца.

При това положение на основание чл. 8, ал. 1 ЗН негов единствен наследник се явява А.В.К. – сестра. Така собственик на целия апартамент е станала А.К..

От приетото по делото удостоверение за наследници изх. № РЛН22УГ51-2725/22.02.2022 г., издадено от Столична община, се установява, че А.В.К. е починала на 13.11.2015 г., като на основание чл. 5, ал. 1 ЗН е оставила за единствен наследник ответника А. Ц. Ш..

По делото е безспорно, а и се установи от приетите писмени доказателства, че А. Ц. Ш. е роден на 28.05.2014 г. и на основание чл. 3, ал. 1 от Закона за лицата и семейството същият се явява малолетно лице, доколкото не е навършил 14-годишна възраст към момента на приключване на съдебното дирене, респ. същият е напълно недееспособно лице.

При това положение съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗН ответникът може да приеме наследството от своята майка само по опис.

Ищецът обаче не е представил доказателства, от които този факт може да се установи по безспорен начин.

Ето защо настоящият състав на съда приема, че ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи, че през процесния период именно ответникът е имал качеството клиент на топлинна енергия, доставяна до процесния имот.

По изложените съображения предявените искове се явяват изцяло неоснователни и следва да се отхвърлят.