Решение № 971 от 13.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 971 гр. Варна, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20253110104929 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.

Производството по делото е образувано по предявени от И. С. Д. срещу „Р. и.“ ЕООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:

1) иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата от 3200 лева/ 1636.13 евро, представляваща наемна цена, дължима за периода от м.11.2023 г. до м.02.2024 г., по договор за наем от 03.03.2023 г. на недвижим имот, находящ се в гр. *********, ведно със законната лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба в съда – 16.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението;

2) иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 9006 лева/4604.69 евро, представляваща неустойка за забава на дължимите плащания по договора за наем, начислена за периода от 06.06.2023 г. до 15.04.2025 г.;

3) иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 576.34 лева/294.68 евро, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, начислено за периода от 06.11.2023 г. до 14.04.2025 г.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал писмен отговор.

С протоколно определение от 06.03.2026 г. е допуснато изменение на предявения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, чрез неговото намаляване от сума в размер на 9006 лв./4604.69 евро, на сума в размер на 8956 лв./4579.13 евро, като производството е прекратено за разликата над намаления размер на иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД до първоначално предявения, както и в частта по предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са 1 сумата от 576.34 лв./294.68 евро, на основание чл. 232 ГПК.

В първото по делото заседание редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения:

Между него, в качеството на наемодател, и „Р. и.“ ЕООД, в качеството на наемател, бил сключен договор за наем от 03.03.2023 г. с предмет недвижим имот, находящ се в гр. *********, като наетият имот бил предаден с приемопредавателен протокол от същата дата.

Съгласно чл. 2.1, чл. 2.2 и чл. 2.3. от договора за наем ответникът се задължил да заплаща месечен наем в размер на 800 лева с ДДС, платим между първо и пето число на текущия месец по посочена в договора банкова сметка на ищеца. В чл. 2.4 била уговорена мораторна неустойка в размер на 0.5 % от дължимата сума за всеки ден забава.

Ищецът заявява, че наемодателят допуснал забава при заплащането на наемните вноски за месеците юни, юли, август, септември и октомври 2023 г., като ги заплатил, както следва: наема за м. юни и юли – на 31.07.2023 г., наема за м. август – на 23.11.2023 г., наема за м. септември и октомври – на 29.11.2023 г. Поддържа, че дължимият наем за периода от м. ноември 2023 г. до м. февруари 2024 г. не е заплатен.

Излага, че поради горното „Р. и.“ ЕООД дължи неустойка в общ размер от 8956 лв./4579.13 евро, начислена за периода от падежа на всяко от гореописаните задължения до момента на извършеното плащане, съответно до подаване на исковата молба /по отношение на непогасените задължения за наем/.

Ответникът не е оспорил тези твърдения.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на исковата претенция, ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенциите.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и предявените искове следва да се уважат по този ред.

С оглед изхода на спора и отправеното искане за произнасяне по направените по делото разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските, сторени в исковото производство съразмерно на уважената част от исковете, както следва: за държавна такса в размер на 248.61 евро и за адвокатско възнаграждение в размер на 339.91 евро.

По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът 2

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Р. и.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на И. С. Д., ЕГН **********, от гр.

*******, СУМАТА ОТ 1636.13 евро /хиляда шестстотин тридесет и шест евро и тринадесет евроцента/, представляваща равностойността на 3200 /три хиляди и двеста/ лева – наемна цена, дължима за периода от м.11.2023 г. до м.02.2024 г., по договор за наем от 03.03.2023 г. на недвижим имот, находящ се в гр. *********, ведно със законната лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба в съда – 16.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Р. и.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на И. С. Д., ЕГН **********, от гр.

*******, СУМАТА ОТ 4579.13 евро /четири хиляди петстотин седемдесет и девет евро и тринадесет евроцента/, представляваща равностойността на 8956 /осем хиляди деветстотин петдесет и шест/ лева - неустойка за забава на дължимите плащания по договора за наем, начислена за периода от 06.06.2023 г. до 15.04.2025 г., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Р. и.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на И. С. Д., ЕГН **********, от гр.

*******, СУМАТА ОТ 588.52 евро /петстотин осемдесет и осем евро и петдесет и два евроцента/, представляваща разноски, извършени в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3