Определение № 360 от 29.04.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 360 гр. Шумен, 29.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500167 по описа за 2026 година

Производство е образувано по частна жалба с вх. № 3060/19.03.2026г. депозирана от „Банка ДСК“ АД с ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. .... чрез юрисконсулт Ж. Г. Т. срещу разпореждане № 705/06.03.2026г. на РС – Нови пазар по ч.гр.д. № 20263620100526, с което частично е отхвърлено искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу Б. Н. Т. с ЕГН ********** от гр.

София, за сумата от 184.13 евро, представляваща заемни такси, от които 81.46 евро – такса теглене от АТМ, 40 евро такса за нереволвиране на кредитна карта и 62.67 евро – такса за преиздаване на кредитна карта.

Жалбоподателят счита, разпореждането за неправилно и моли съда да го отмени.

Излага, че за да отхвърли искането в обжалваната част, заповедният съд е приел, че претендираните заемни такси са в нарушение на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК и в нарушение на чл. 33, ал. 2 от ЗПК. Сочи, че така претендираните такси, са такива свързани с ползването на самия платежен инструмент, а не такси свързани с кредита. Таксите, приложими към датата на сключване на договора, били посочени в Условията – неразделна част от него и представлявали такси за ползване на платежния инструмент и нямало основание да се приеме, че на Банката не можело да се дължи такса за предоставената от нея услуга. В Условията подробно били описани дължимите такси – за теглене от АТМ, за преиздаване и нереволвиране, поради което счита, че същите не представляват такси свързани с усвояването и управлението на кредита съгл. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Същите нямали и неустоичен характер, както е приел първоинстанционния съд и прилагането им не било в противоречие на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Претендираните вземания представлявали такси, с оглед специфичния начин на ползване на сумите по кредита, приет от длъжника по него, предвидени в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК и ясно и точно определени в Условията към договора и същите категорично не представлявали обезщетение за забава, което да е в нарушение на чл.

33 от ЗПК

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна поради следното:

Производството пред РС – Нови пазар е образувано по заявление за издаване на 1 заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК, подадено от „Банка ДСК“ АД с ЕИК 121830616 чрез пълномощник юрисконсулт Ж. Г. Т. против Б. Н. Т. с ЕГН ********** от гр. София за парично вземане, произтичащо от извлечение от счетоводните книги на Банката от 05.03.2026г. по договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 20.02.2025г., отчитан по сметка № 13/0000000032021246. Със заявлението са поискани, сумите както следва: главница - 2 505.33 евро, ведно със законна лихва от 05.03.2026 г., договорна лихва - 451.77 евро от 20.04.2025 г. - 03.02.2026 г., санкционна лихва - 20.49 евро от 04.02.2026 г.- 04.03.2026 г. и 184.13 евро - дължими заемни такси.

Първоинстанционния съд е уважил частично заявлението и е издал заповед № 378/09.03.2026г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, за сумите за главница - 2 505.33 евро, ведно със законна лихва от 05.03.2026 г., за договорна лихва 451.77 евро от 20.04.2025 г. - 03.02.2026 г., санкционна лихва от 20.49 евро от 04.02.2026 г.04.03.2026 г. и за разноските за държавна такса – 50.62 евро, като с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане на осн. чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, е отхвърлил заявлението, в частта за претендираната сума от 184.13 евро - дължими заемни такси.

За да отхвърли заявлението, в тази му част, първоинстанционният съд е приел, че претендираните „заемни такси“, обединяващи всички посочени в извлечението такси, всъщност представлява едностранно уредено единствено в полза на кредитора обезщетение (неустойка) за забава или за неизпълнение на основни задължения по договора, за които е предвидено заплащането на лихви. Посочил е, че претендираните „заемни такси“, са в нарушение на чл. 10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК, съгласно който текст кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, както и това, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябвало да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Претендираните такси били и в нарушение на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, съгласно който когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не можело да надвишава законната лихва. Претендирането освен на лихви за забава и на посочените „заемни такси“ водело до нарушаване на чл. 33, ал. 2 ЗПК, като по този начин при обявяване на кредита за предсрочно изискуем се стигало до заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и се въвеждало допълнително плащане, чиято дължимост е свързана с хипотеза на забава на длъжника.

Настоящата съдебна инстанция не споделя изцяло изводите на заповедния съд в частта на отхвърлените претенции. По отношение на таксата за теглене на пари в брой от АТМ, съдът намира, че същата не противоречи на разпоредби на ЗПК, като е дължима с оглед специфичния начин на ползване на кредитния ресурс чрез теглене от АТМ устройство /на суми от кредитния лимит/, приет от длъжника с подписване на договора и предвидените опции за ползване на картата и отпуснатия кредит. Таксата не противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като представлява предоставяне от банката на услуга при ползването на лимита, чрез кредитна карта и АТМ устройства. В тази част разпореждането следва да бъде отменено и разпоредено включване на сумата от 81.46 евро в заповедта за изпълнение, тъй като същата е определена в приложените Условия, Приложение U10, а конкретният начислен и претендиран размер е предмет на установяване в исковото производство съобразно вида и броя на съответните транзакции.

2

Не противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и таксата за преиздаване на кредитна карта, но не в претендирания от заявителя размер – 62.67 евро. От представените към заявлението Условия, Приложение U10, е видно, че преиздаването на кредитна карта поради изтичане на срока е безплатно, а в случаите на изгубване, кражба, забравен ПИН и по желание на клиента е 19.56 лева или 10 евро, поради което и в тази част разпореждането следва да бъде отменено, като на заявителя се присъди такса за преиздаване на кредитна карта, до размера от 10 евро, като за горницата над този размер, разпореждането следва да се потвърди.

По отношение на отхвърлената такса за нереволвиране, съдът намира, разпореждането в тази му част за правилно. Така претендираната такса за нереволвиране на карта, от своя страна, не може да се свърже с действията със самия инструмент, тъй като "револвирането" като задължение на клиента е уредено в раздел по обслужване на кредита, а не в издаването и използването на картата и по същество неизпълнението му представлява неизпълнение на основното задължение на кредитополучателя да спазва уговорените срокове за внасяне на минимални вноски (минимална сума за револвиране), определяеми според текущия размер на усвоен лимит (3% към всеки месечен период). Така претендираната такса за нереволвиране, не е компенсация за направен разход по допълнителна услуга, а компенсация за забава и според тази своя характеристика попада под забраната на чл. 33 от ЗПК. Задължението на кредитополучателя за заплащане на такса в размер на 15.65 лв. или 8 евро, за нереволвиране на кредита при настъпването на падежната дата всеки месец противоречи на императивното правило на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, според което при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а според ал. 2, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

В случая изчислен съобразно броя на неплатените вноски - 5 на брой, заявителя претендира такса за нереволвиране в размер на 40 евро и така претендираната такса нереволвиране, независимо от названието й (такса), по същността си представлява установено предварително по размер обезщетение, поради неизпълнение на задължението за заплащане на минимална сума за револвиране в срок, доколкото е предвидено, като условие за възникването й, единствено неизпълнението на това задължение в срок, без за кредитора да възниква насрещно задължение, т.е. същата има характер на неустойка за забава, както е приел и първоинстанционния съд, в обжалваното разпореждане.

Възлагането в тежест на потребителя на допълнителна такса за управление на договора/кредита в случай на забава, за която по правило потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за забава, противоречи на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 от ЗПК и чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Освен това следва да бъде посочено, че тези клаузи са нищожни и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като са неревноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, за което съдът следи служебно, поради обстоятелството, че размерът на таксата нереволвиране, не е съобразен по никакъв начин с размера на дължимата и неплатена сума, като дори е възможно в зависимост от конкретното неизпълнение да надвишава неплатената сума, без да възникват каквито и да е задължения за банката. Тези договорки са във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително несъответствие между правата и задълженията на страните по договора.

В заключение, съдът намира, че по отношение на претендираната такса за нереволвиране в размер на 40 евро, заявлението не е съобразено с изисквания на чл. 411, ал.

2, т. 2 и т. 3 ГПК и не следва да се уважава. В останалата част отказът на първата инстанция за издаване на заповед за изпълнение за сумите от 81.46 евро – такса теглене от АТМ и преиздаване на кредитна карта за сумата от 10 евро, следва да се отмени, като заявлението на кредитора до този размер следва се уважи.

Водим от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 705 от 06.03.2026 г. по ч. гр. д. №20263620100562 на PC – Нови пазар, САМО В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на „Банка ДСК“ АД с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. .... чрез юрисконсулт Ж.

Г. Т. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника Б. Н. Т. с ЕГН ********** от гр.

София, за заплащане на сумата от 81.46 евро – такса теглене от АТМ и за сумата от 10 евро, представляваща такса за преиздаване на кредитна карта, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Банка ДСК“ АД с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ...., заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Б. Н. Т. с ЕГН ********** от гр. София за заплащане на сумата от 81.46 евро – такса теглене от АТМ и за сумата от 10 евро, представляваща такса за преиздаване на кредитна карта.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №705 от 06.03.2026 г. по ч. гр. д. №20263620100562 на PC – Нови пазар, в останалата обжалвана част, с която съда е отхвърлил заявлението за сумата от 40 евро - сбор от такси за нереволвиране на кредита и за сумата от 52.67 евро – такса за преиздаване на кредитна карта, представляваща разликата между уважените 10 евро и претендираните 62.67 евро.

ВРЪЩА делото на РС – Нови пазар за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, съобразно настоящото определение.

Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4