Определение № 534 от 29.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 534 гр. Благоевград, 29.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Миглена Кавалова

Крум Динев като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Въззивно частно гражданско дело № 20251200500430 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 122 ГПК.

Образувано е след изпращането му от РС – Сандански с определение № 264/10.04.2025г., постановено по ч.гр.дело № 446/2025г. по описа на РС Сандански.

Производството по ч.гр.дело № 446/2025г. по описа на РС – Сандански е образувано, след като с определение № 212 от 20.03.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 414/2025г., Районен съд – Ботевград, е прекратил производството и е изпратил делото по компетентност на РС-Сандански, тъй като настоящият адрес на длъжника е в гр. Кресна, който е в съдебния район на РС-Сандански.

Въззивният съд като съобрази материалите по ч.гр.д.№ 446/2025г. по описа на PC - Сандански и ч.гр. д. № 414/2025 г. по описа на Районен съд - Ботевград, намира следното:

Компетентен да разгледа спора за подсъдност е общият на съдилищата по-горен по степен съд. Ако съдилищата, между които има спор относно подсъдността принадлежат към районите на различни по-горни съдилища, спорът се разрешава от онзи по-горен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото - в случая ОС Благоевград.

Предмет на разглеждане е заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, което е подадено от „Рента груп-Еко хотел Здравец“-ЕООД с ЕИК:115940307 срещу И. Д. И. с ЕГН ********** за заплащане на сумата от 1 880лева, съставляваща обезщетение 1 при дисциплинарно уволнение в размер на две брутни трудови възнаграждения за срока на предизвестието. Сезираният първоначално съд е приел, че заявлението е подадено срещу потребител и поради това компетентен е съдът, в чийто район се намира настоящия му адрес, а Санданският районен съд е приел, че доколкото заявителят основава вземането си срещу длъжника на прекратен трудов договор, по който длъжникът няма качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 2 от ГПК, а е приложима разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 1 от ГПК, съгласно която заявлението за издаване на заповед за изпълнение се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника.

В настоящия случай длъжникът е с постоянен адрес в с. Скравена, община Ботевград, поради което в настоящия казус компетентен да се произнесе по заявлението е Районен съд - гр. Ботевград, а не Районен съдСандански. В случая спорът между районните съдилища се свежда до това дали длъжникът има качеството на потребител, което да обуславя приложение на предвиденото в чл. 411, ал. 1, изр. 2 ГПК изключение от общата подсъдност за подаване на заявленията по постоянния адрес на длъжника.

Понятието „потребител“ е дефинирано в разпоредбата на чл. 2, б. „б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителски договори и съгласно същата „потребител“ означава всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на директивата, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. На основание пар. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП, това определение е въведено в националното законодателство с разпоредбата на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП , която сочи, че „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Във връзка с приложението и тълкуването на понятието и отправените запитвания по приложение на чл. 2, б. „б“ от Директива 93/13 ЕИД относно неравноправните клаузи в потребителските договори е формирана и практика на СЕС, според която под „потребител‘ следва да се разбира всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на директивата, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Пояснява се, че Директивата се прилага за всички договори, извън изключенията, изброени в десето съображение на Директива 93/13, а именно - трудовите договори, договорите във връзка с наследствени права, договорите в областта на семейното право и дружествени договори и устави на дружества.

В случая от съдържащото се в заявлението по чл. 410 ГПК изложение на 2 обстоятелствата, на които се основават вземанията, и посочените документи, от които произтичат същите, става ясно, че заявителят твърди, че е имал качеството на работодател на длъжника и предмет на заявлението са суми по претендирано обезщетение при дисциплинарно уволнение в размер на две брутни трудови възнаграждения за срока на предизвестието.

При така изложените твърдения може да бъде направен извод, че претендираните със заявлението суми са свързани със съществувало между страните трудово правоотношение и изпълнението, респ. неизпълнението, на задълженията по същото. При това положение съдът намира, че е налице едно от предвидените изключения, посочени в десето съображение на Директива 93/13, които изключват приложението й, а съответно и потребителския характер на спора.

Ето защо въззивният съд споделя изводът на Районен съд - Сандански, че подсъдността следва да бъде определена от общото правило на чл. 411, ал.

1, изр. 1 ГПК, а именно – по постоянния адрес на длъжника. В случая длъжникът има регистриран постоянен адрес в с. Скравена, община Ботевград, при което местно компетентен да разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е Районен съд – Ботевград.

Настоящото определение не подлежи на обжалване, доколкото не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като нито прегражда понататъшното развитие на делото, нито има изрична разпоредба, която да предвижда неговата обжалваемост (Опр. № 262/07.06.2011 г., по ч.гр.д. № 304/2010 г., на I г.о.; Опр. № 331/20.06.2011 г., по ч.гр.д. № 315/2011 г., на III г.о.; Опр. № 465/10.10.2011 г., по ч.гр.д. № 425/2011 г., на I г.о., постановени по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК).

Предвид изложеното, ОС – Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа заявление вх. № 2408/19.03.2025 г. по описа на РС – Ботевград (вх. № 3569/10.04.2025 г. по описа на РС Сандански), подадено от „Рента груп - Еко хотел Здравец“ ЕООД, ЕИК:

115940307, седалище и адрес на управление: Община Куклен, Парк „Родопи“, местност „Здравец“, хотел „Еко хотел – Здравец“, област Пловдив, представлявано от К.Б. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Д. И., ЕГН **********, постоянен адрес: с. Скравена, ул. „***“ № 48, общ. Ботевград, обл. София е Районен съд - Ботевград.

ИЗПРАЩА делото на РС - Ботевград за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от настоящото определение да се изпрати по ч. гр. д. № 446/2025 г., по описа на РС - Сандански за сведение.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4