Решение № 9434 от 05.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9434 гр. София, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20221110140173 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.327, ал.1 ТЗ за сумата от общо 783,31 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от 1 704 лева с ДДС по фактура № 0000037598/10.02.2021г. по договор за покупкопродажба на стоки /брашно/, за периода от 11.02.2021г. до 21.07.2022г. /лихва в размер на 241,87 лева/, както и мораторна лихва върху сумата от 3 914 лева с ДДС по фактура № 0000037700/23.02.2021г. по договор за покупко-продажба на стоки /брашно/, за периода от 24.02.2021г. до 21.07.2022г. /лихва в размер на 541,44 лева/.

Ищецът „МЕЛНИЦА АРЧАР“ ООД твърди да са налице сключени с ответника неформални договори за покупко-продажба на стоки /брашно/, по които е престирал – предал е стоките, предмет на продажбата. Поддържа, че за закупените стоки са издадени фактури № 0000037598/10.02.2021г. на стойност 1 704 лева с ДДС и фактура № 0000037700/23.02.2021г. на стойност 3 914 лева с ДДС. С молба от 01.08.2022г. ищецът заявява, че оттегля иска за дължима цена по посочените неформални договори за покупко-продажба на стоки, поради плащане преди завеждане на исковата молба.

Претендира сумата в размер на 783,31 лева, представляваща лихва за забава върху цената по процесните фактури, считано от падежа на всяка фактура до датата на исковата молба.

Ответникът „ЕЛИНА - М“ ЕООД в срока по чл.131 ГПК не е депозирало отговор на исковата молба.

В откритото съдебно заседание от 04.04.2023г. ищецът, чрез упълномощения си процесуален представител – адв. П., поддържа иска. Моли за присъждане на разноски, включително направените в обезпечителното производство.

С писмено становище от 30.03.2023г. ответното дружество заявява, че не му е връчван препис от исковата молба, съответно не му е дадена възможност за отговор в законоустановения срок. По същество признава съществуването на задължения по фактури №№ 0000037598/10.02.2021г. и 0000037700/23.02.2021г., които не са платени, съобразно уговорения падеж. Допълва, че поради трайните търговски взаимоотношения между страните, процесните две фактури са останали неплатени, за което ответникът е узнал едва, когато е получил информация, че е наложен запор 1 върху банковите сметки на дружеството. Твърди, че не е станал повод за завеждане на делото, респективно моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца.

Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и правни изводи:

Видно от кориците на делото определението на съда от 11.11.2022г., с което част от производството е прекратено, поради оттегляне на исковете, съдържащо и предоставяне на възможност на ответника да подаде отговор в законоустановения срок по чл.131 ГПК, както и указания за последиците от неподаване на такъв, е връчено редовно на служител на ответното дружество на 24.11.2022г., със задължение да предаде съобщението Към акта на съда е приложен препис от исковата молба и уточняващата молба от 01.08.2022г. В допълнение се установява, че ответникът е уведомен и за доклада на съда по чл.140 ГПК и датата на насроченото открито съдебно заседание. Поради изложените съображения, съдът намира, че не са допуснати процесуални нарушения, водещи до ограничаващи правото на защита на страната, съответно възраженията в тази насока се явяват неоснователни.

Страните не спорят, че между тях е съществувало облигационно отношение по неформални договори за продажба на стоки /брашно/, по силата на които ищецът е издал фактура № 0000037598/10.02.2021г. на обща стойност 1 704 лева с ДДС за следните стоки: 40 кг. брашно т. „Екстра“ от 25 кг., при единична цена от 0,55 лв., на обща стойност 550 лева без ДДС; 660 кг. брашно т. „Екстра“ от 1 кг., при единична цена от 0,4833 лв., на обща стойност 495 лева без ДДС; 100 кг. брашно т. „Екстра“ от 5 кг., при единична цена от 0,4833 лв., на обща стойност 375 лева без ДДС, както и фактура № 0000037700/23.02.2021г. на стойност 3 914 лева с ДДС за следните стоки:

120 кг. брашно т. „Екстра“ от 25 кг., при единична цена от 0,5667 лв., на обща стойност 1700 лева без ДДС; 660 кг. брашно т. „Екстра“ от 1 кг., при единична цена от 0,75 лв., на обща стойност 495 лева без ДДС; 200 кг. брашно т. „Екстра“ от 5 кг., при единична цена от 0,75 лв., на обща стойност 750 лева без ДДС; 4 кг. брашно от лимец от 25 кг., при единична цена от 3,1667 лв., на обща стойност 316,67 лева без ДДС. Не е спорно между страните и обстоятелството, че ищецът е престирал – доставил с стоките в уговореното количество, като в тежест на ответника е възникнало задължение за заплащане на цената в посочения размер. Безспорно е и обстоятелството, че ответникът „ЕЛИНА - М“ ЕООД е погасило чрез плащане вземането за главница преди образуване на настоящото производство. Не се оспорва, а от приетото по делото платежно нареждане от 26.07.2022г., приложено към писмено становище на ответника от 30.03.2023г., се установява, че последният е заплатил сумата от 783,31 лева, представляваща лихва за забава в плащането на главниците по процесните фактури № 0000037598/10.02.2021г. и 0000037700/23.02.2021г. , поради което и на основание чл.

235 ГПК съдът приема, че вземането на ищеца е изцяло погасено в хода на процеса, съответно предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Доколкото ответникът е дал повод за завеждане на делото – процесните вземания се дължат по изрично посочените по делото фактури, като всяка от тях е с посочен падеж на плащане, който е настъпил преди депозиране на исковата молба, поради което и същият следва да бъде осъден да заплати сторените разноски.

Дължимите разноски, направени в настоящото производството са в размер на 2050 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение, видно от Договор за процесуално представителство, правна защита и съдействие от 09.11.2022г. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и сумата 920 лева разноски, от които 40,00 лева държавна такса в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 36832/2022г. по описа на СРС, които следва да се присъдят от настоящия съд, решаващ спора по същество, 77 лева – такси във връзка с образуваното въз основа на издадената обезпечителна заповед изп.дело № 2

20227480401575/2022г. на ЧСИ Мая Иванова, 453 лева адвокатски хонорар в обезпечителното производство и 350 лева адвокатски хонорар в изпълнителното производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „МЕЛНИЦА АРЧАР“ ООД, ЕИК 121897006, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 58, срещу „ЕЛИНА М“ ЕООД, ЕИК 111017831 , със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул.

„Беглишки мост“ № 4, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.327 , ал.1 ТЗ за сумата от общо 783,31 лева, включваща мораторна лихва върху сумата от 1 704 лева с ДДС по фактура № 0000037598/10.02.2021г. по договор за покупко-продажба на стоки /брашно/, за периода от 11.02.2021г. до 21.07.2022г., както и мораторна лихва върху сумата от 3 914 лева с ДДС по фактура № 0000037700/23.02.2021г. по договор за покупко-продажба на стоки /брашно/, за периода от 24.02.2021г. до 21.07.2022г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЕЛИНА - М“ ЕООД, ЕИК 111017831 , със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. „Беглишки мост“ № 4, ДА ЗАПЛАТИ на „МЕЛНИЦА АРЧАР“ ООД, ЕИК 121897006, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 58, сумата от 2050 лева, представляваща разноски в исковото производство, както и сумата от 920 лева, представляваща разноски в обезпечителното производство ч.гр.д. № 36832/2022г. по описа на СРС, 168 с-в.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3