Решение № 33 от 20.01.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Пловдив, 20.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20215001000728 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260304/04.07.2021г., постановено по търг. д. №619/2019г. по описа на Окръжен съд П., „О.-З.“ АД с ЕИК ********** е осъдено да заплати на АШК. М. СЮЛ., ЕГН **********, от с. Б., махала Б.*, община К., област К., със съд. адрес: гр. С., бул. Х.Б.*, полуетаж *, офис *, чрез адв. Н.Д., на основание чл.432 ал.1 от КЗ, вр. чл.52 и чл.51, ал.2 от ЗЗД, сумата 120 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди – интензивни душевни болки и страдания, изразяващи се в посттравматичен стрес с нарушение на съня, скръб, тъга, мъка, жал и емоционална болезненост, вследствие смъртта на неговия баща М. С. С., ЕГН **********, при ПТП на 27.03.2019г., за което виновният водач на лек автомобил „БМВ“, рег.№ ********* - А.Х.О., ЕГН **********, е осъден с влязла в сила Присъда №12/10.02.2020г. по н.о.х.д.№ 2314/2019г., ПОС, ведно със законната лихва, считано от 25.04.2019г. до окончателното плащане, като до пълния предявен размер на обезщетението за неимуществени вреди от 200 000лв. искът е отхвърлен. „О.-З.“ е осъдено да заплати на адв. Н. Н. Д. от АК – Ш., на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК и 1

Наредба № 1/2004 г. адвокатско възнаграждение в размер на 4 716лв. с ДДС, съразмерно с уважената част от иска. АШК. М. СЮЛ. е осъден да заплати на „О.-З.“ АД – С. сумата 2 348лв. – съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. „О.-З.“ АД е осъдено да заплати на Д. по сметка на Окръжен съд – П. на основание такси и разноски по съдебното производство в размер на общ 5 552лв.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство - АШК. М. СЮЛ.. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която исковата претенция е отхвърлена до пълния предявен размер от 200 000лв.

Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД и е необосновано.

Изложени са подробни съображения в насока, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението е занижен и не отговаря на принципите на справедливостта. Иска се решението в обжалваната част да бъде отменено и да се постанови друго, с което искът да бъде уважен в пълен размер.

Ответник – ЗАД „О.-З.“ АД, в представения отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло същата.

Решението е обжалвано и от ответника в първоинстанционното производство – ЗАД „О.-З.“ АД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която искът е уважен за разликата над 90 000лв. до 120 000 лв.

Жалбоподателят счита, че в обжалваната част решението е необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

Като нарушение на материалния закон се сочи неспазване принципите на справедливостта, визирани в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Изложени са подробни съображения в тази насока. Следващото оплакване се свежда до несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за липса на съпричиняване от страна на пострадалия. На самостоятелно основание са изложени доводи за неправилност на решението в частта, с която е уважена акцесорната претенция за присъждане на компенсаторна лихва. Счита, че такава не се дължи, тъй като застрахователят не е изпаднал в забава, изискал е допълнителни документи от ищеца с писмо изх. №1404/04.04.2019г., които не са представени. Отделно от това ищецът не бил посочил и банкова сметка, по която да се извършат плащанията от застрахователя, евентуално се твърди, че 2 законната лихва се дължи от датата, на която е представена банкова сметка – 10.03.2021г. При условието на евентуалност, счита, че началният момент, от който е присъдена законната лихва е неправилно определен. В тази насока се позовава на разпоредбата на чл.496 ал.1, т.2 от КЗ, при което е налице забава след изтичането на три месеца от предявяване на претенцията пред застрахователя – т.е. – три месеца след 04.04.2019г., когато е бил представен констативен протокол за ПТП. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, като се постанови друго, с което се отхвърли искът за разликата над 90 000лв. до 120 000лв., както и за законната лихва върху сумата, считано от 25.04.2019г.

Ответник – жалбата АШК. М. СЮЛ., в представения отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло същата.

С въззивните жалби и постъпилите отговори на същите не се предявяват доказателствени искания.

Страните претендират сторените по делото разноски.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивните жалби са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ.

Ищецът в първоинстанционното производство – АШК. М. СЮЛ., е изложил фактически твърдения за наличие на предпоставките по 432 ал.1 от КЗ, а именно: На 27.03.2019г. около 21ч. на източно обходния път II-56 край ж.п. надлеза за с. С., област П., настъпило ПТП между лек автомобил „БМВ“ с рег.№ *********, управляван от водача А.О., и лек автомобил „С.“ с рег.№ *********, управляван от водача М.С. С., в който, като пътник на предната седалка, пътувал бащата на ищеца - М. С.. В резултат на движението на лекия 3 автомобил „БМВ“ с несъобразена скорост от 109 км./ч., същият навлязъл в насрещното платно за движение и ударил челно насрещно движещия се лек автомобил „С.“, като пътниците в последния, включително и бащата на ищеца, починали на място. По случая е образувано ДП №**/2019 г. на Сектор „РПТ“ при ОД на МВР – П., пр.пр.№ 11758/2019 г. на РП – П..

Изложени са подробни факти относно съществувалите отношения между ищеца и починалия му баща. Между баща и син съществувала силна връзка, уважение и взаимна обич. Вследствие смъртта на бащата в живота на ищеца настъпили негативни промени. Същият е в изключително тежки психическо, душевно и емоционално състояние, изолирал се от околния свят, станал неуравновесен. Негативните промени в психологичен аспект са засилени и поради обстоятелствата, при които е настъпил трагичният инцидент – по време на ПТП-то ищецът също е бил пътник в лекия автомобил.

Отговорността на ответника се ангажира с наличие на валиден договор по застраховка Гражданска отговорност, обективиран в застрахователна полица със срок на валидност 13.09.2018г. – 12.09.2019г.

На 02.04.2019г. ищецът предявил застрахователна претенция пред ответника, като е образувана щета №****************. След разменена кореспонденция между страните и изисквана допълнителна документация от застрахователя, ищецът твърди, че е представил всички необходими документи, но не е получил отговор, което счита за отказ да му бъде изплатено застрахователно обезщетение. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000лв., причинени вследствие смъртта при ПТП на 27.03.2019г. на неговия баща М.

С. С., ведно със законната лихва върху сумата, която счита, че, съгласно чл.497 ал.1, т.1 от КЗ, се дължи 15 дни след уведомяването с извънсъдебна претенция –от 25.04.2019г. до окончателното изплащане.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът ЗАД „О.-З.“ АД е оспорил така предявения иск за неимуществени вреди. Относимите към въззивното производство възражения по основателността на иска се поддържат са въззивната жалба, посочени погоре.

4

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432 ал.1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и останалите предпоставки, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Установени в първоинстанционното производство и неспорни пред настоящата инстанция са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ: Ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се психически болки и страдания от настъпила смърт на М. С. С. – негов баща. Вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на виновния водач на лек автомобил „БМВ“ с рег.№ ********* - А.О., който е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил ПТП на 27.03.2019г., в резултат на което е починал М. С.. Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК предвид влязла в сила на 23.06.2020г. присъда №12/10.02.2020г. по НОХД №2314/2019г. по описа на Окръжен съд – П.. Безспорно за настоящето производство е и наличието на причинна връзка между противоправното поведение на водача на л.а. „БМВ“ и причинената вреда. Не е спорен и специфичният елемент на визираната в чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ функционална отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”

– със застрахователна полица

5

№BG/23/118002712998, със срок на валидност 13.09.2018г. – 12.09.2019г.

С оглед съдържащите се оплаквания и в двете въззивни жалби първият спорен във въззивното производство въпрос е въпросът относно справедливото обезщетение за репариране на понесените от ищеца неимуществени вреди.

Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на упражнено по реда на чл.432 от КЗ пряко право е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му положение и в случай на смърт – връзката между пострадалия и претендиращия обезщетение. При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите.

Разпечатката съдържа 40 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5869d2f3-55de-42a4-8be8-d3668287173b