Решение № 1269 от 20.03.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 10833/2023
- Вид
- Решение № 1269
- Подписан
- 20.03.2024
- В сила
- 17.04.2024
- Състав
- Пламена Недкова Славова - Милева
Цитирани разпоредби
- чл.103 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 81, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1269 гр. Пловдив, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330110833 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от К. Д. срещу „Аквапарк Холдинг 2018“ ЕООД. Твърди се, че между страните е сключен договор на 22.02.2023 г., в който се разбрали ответникът да достави и положи в имота на ищеца тревен чим, а именно в дворното място в с. ***, с площ 250 кв.м, като извърши озеленяване, подравняване и полагане на тревния чим. Това ответникът се задължил да направи в началото на м. април 2023 г. и по-конкретно до 04.04.2023 г, като се уговорили срокът да се уточни допълнително при лоши метеорологични условия и невъзможност за работа. Твърди се, че за извършване на тази работа ищецът се задължил да плати 5000 лв., от които 2500 лв. авансово при подписване на договора. Твърди се, че тази сума била платена същия ден, въпреки това ответникът не извършил уговорената работа в срок, нито в последствие, въпреки множеството обаждания, покани и подканвания от страна на ищеца. Поради голямата забава в изпълнението за ищеца станало безполезно изпълнението на договора, поради което същият заявява, че разваля договора с исковата молба. Иска от съда да осъди ответника да върне платената авансово сума от 2500лв, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното плащане.
Претендира и разноски. Първоначално е предявен и иск за обезщетение за забава в размер на 91,78 лв., който е оттеглен и производството е прекратено в тази част.
В срок е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът не оспорва факта, че е получил 2500 лв. за изпълнение на договора. Твърди 1 обаче, че до средата м. юни 2023 г. постоянно е валяло и доставчикът на чимове отказвал да предостави такива заради високата влажност и невъзможността да се режат правилни парчета. С оглед технологията на поставяне, и най-вече нуждата от предварителна подготовка на мястото, нямало как да се извърши работата в кална почва. Сочи, че след края на дъждовете, до края на м. август, настъпили горещини, при което пък възниквала пряка опасност за пресъхване на чима и незахващане на корените.
Твърди се, че при лоши метеорологични условия срокът на договора бил неопределен, но въпреки това в периода от май до юни 2023 г. ответникът търсил поне 2 пъти ищеца на личния му телефон, за да договорят поставянето на чимовете във възможните дати на ответника. Ищецът още през май 2023 г. е уведомил ответника, че възнамерява да сее тревна смеска, за да види какво ще стане. Това ответникът тълкува като отказ от договора. Твърди се, че липсва покана за изпълнение на договора, след като срокът му станал неопределен, поради което възразява, че не е изпаднал в забава. Счита също, че ищецът не е доказал наличието на безполезност от изпълнението на договора поради забавата. Прави възражение за наличие на причина за неизпълнение на договора, за която не отговаря, а именно лошото време – възражение по чл. 81, ал. 1 ЗЗД. Възразява също, че неизпълнението се дължи и на поведението на ищеца, който отклонил няколко предложения за изпълнение на договора. На последно място твърди, че е щял да реализира печалба в размер на 1750 лв. като разлика между стойността на чимовете и уговорената цена, с което вземане прави възражение за прихващане. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.
Като взе предвид доводите на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът приема следното от фактическа и от правна страна.
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 88 ЗЗД, за основателността на който следва да е реализиран следният фактически състав: сключване на договор между страните, по силата на който ответникът е следвало да достави и положи тревен чим в имота на ищеца в с. ***, плащане на авансово дължимата по договора сума в размер на 2500 лв., настъпване падежа за изпълнение насрещната престация за доставка и полагане на тревния чим, неизпълнение от страна на ответника във времево отношение, довело до безполезност на изпълнението, разваляне на договора.
По първите два юридически факта от горния фактически състав страните не спорят, а именно – сключването на процесния договор за доставка и полагане на тревния чим, както и плащането от ищеца на ответника на сумата от 2500 лв.
По отношение падежа на насрещното задължение, установява се от приложения договор от 22.02.2023г., че ответникът е следвало да изпълни задълженията си по договора до 04.04.2023г. Уговорено е още, че срокът за изпълнение се удължава и се уточнява допълнително при лоши метеорологични условия и невъзможност за работа на обекта. На последното обстоятелство се е позовал и ответникът,поради което съдът е разпределил в негова тежест да докаже, че срокът на договора се е удължил поради наличието на обективна невъзможност за изпълнение – а именно лоши 2 метеорологични условия, които са в причинна връзка с невъзможността за изпълнение. Съдът счита, че ответникът не доказа при пълно доказване това си възражение. В тази връзка, на първо място, са ангажирани свидетелските показания на св. И.Н.. Съгласно показанията му в края на май, началото на юни месец, 2023г. П.З., управител на ответното дружество, се свързал с ищеца и изразил готовност да постави тревния чим в следващата седмица, тъй като се очаквало хубаво време, а преди това имало доста дъждове и нямало как да се случи. Свидетелят, който помагал при извършването на услуги извън гр.***, посочва, че при поставянето на тревния чим, времето трябва да е подходящо, защото ако е влажно и има кал, чимът изгнива, а ако е сухо – изсъхва. От посочените показания може да се приеме за установено наличието на дъждове, както и на посочения разговор на страните, тъй като свидетелят е възприел непосредствено тези обстоятелства. В частта, в която свидетелят дава заключения – какво се случва с тревния чим при влажно и сухо време и как наличието на дъждове било пречка да се изпълни, показанията му не могат да се кредитират, тъй като свидетелските показания са способ за събиране на доказателства чрез непосредствено възприети от свидетеля факти. Заключения в сфера на специални знания може да дава само вещо лице по назначена експертиза. Същите доводи се отнасят и до представените документи от Националния институт по метрология и хидрология. В тях е отразено количеството валежи през периода след сключване на договора, както и температурите. Съдът обаче няма специални знания, за да анализира тези данни и да прецени дали тези валежи са в големи количества или не и дали биха попречили съгласно особеностите на почвата, за изпълнение на възложеното. Същото се отнася и за данните за температурите. Напротив, от данните за валежите се установява, че 6 дни преди падежа е нямало почти никакви валежи. Така представените писмени доказателства, вместо да доказват тезата на ответника, я поставят под съмнение. Не се приемат за достоверни и представените разпечатки от интернет относно технологията за поставяне на тревния чим. Същите не съставляват доказателства по ГПК, тъй като не удостоверяват изявление на конкретно лице. Ответникът е следвало да ангажира специалните знания на вещо лице, чрез което да установи, че данните от документите за валежи и температура са довели до невъзможност за изпълнение. Поради недоказаност на твърденията на ответника за лоши метеорологичните условия и връзката им с невъзможност за изпълнение, не се доказва, че срокът за изпълнение се е удължил. С оглед това падежът за изпълнение от страна на ответника е настъпил на 04.04.2023г.
В този срок ответникът не твърди, нито доказва да е изпълнил задълженията си. Следователно, налице е виновно неизпълнение от страна на ответника, който след 04.04.2023г. е изпаднал в забава. Без значение е дали ищецът го е поканил да изпълни след този срок, тъй като задължението е изискуемо с настъпването на срока, като не се доказаха обективни причини за неизпълнението. Въпреки това се установява от показанията на свидетелката Д.Д. (*** на ищеца), че същата звъняла на управителя на ответника няколко пъти след падежа, а след това ищецът водел разговори с него, но ответникът 3 продължавал да не изпълнява, а обещавал, че ще се обади. Установява се от показанията й, че ответникът посочил при сключване на договора, че сам си отглежда тревния чим, а след 20 май, 2023г., когато разговорите продължили между ищеца и ответника, последният казал, че е поръчал тревен чим, но така и не дошъл да го постави. В същото време тревата в двора на ответника вече била изгорена в очакване да се постави чим. Така през месец юни ищецът наел друго лице, което обработило двора, посяло трева и тя поникнала, но много трудно. Макар че свидетелката е *** на ищеца, съдът дава вяра на показанията й, тъй като са логични и последователни и не се опровергават от другите доказателства. Напротив,потвърждава се от показанията на свидетеля Н., че станал свидетел на два разговора по телефон между страните. За първия не знае кой кого е потърсил, а при втория през месец юни управителят на ответника потърсил ищеца и изразил готовност през следващата седмица да постави чима, но ищецът заявил, че е засял тревна смеска.
От установеното следва, че след изпадането на ответника в забава, ищецът продължил да го кани да изпълни, като през месец юни потърсил друго решение за двора на имота си и наел друго лице да му засее трева.
Именно тези факти водят до извод за безполезност на изпълнението от страна на ответника към момента, в който се обадил и изразил готовност за изпълнение. След като ответникът е в забава, ищецът не е длъжен да чака изпълнението, а може да сключи заместваща сделка или да свърши сам работата, както е сторил. Ето защо отказът му на предложението на ответника през юни месец не може да се тълкува като забава на кредитора. За да постави кредитора в забава, длъжникът следва да е изправен от своя страна. От изложеното се прави извод, че последващото изпълнение е безполезно за ищеца. Ето защо са налице предпоставките за разваляне на договора без даване на подходящ срок на основание чл.87, ал.2 от ЗЗД,като изявлението е отправено с исковата молба.
Изпълнен е фактическият състав за уважаване на иска – сключен е договор между страните, по който ищецът платил на ответника сумата от 2500 лв. Настъпил падежът за изпълнение от страна на ответника, но същият изпаднал в забава и поради забавата му, изпълнението станало безполезно за ищеца, като договорът се счита за развален с подаване на исковата молба. На основание чл.88 от ЗЗД развалянето на договора има обратно действие. Ето защо платената сума от 2500 лв. е дадена на отпаднало основание и на основание чл.55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД подлежи на връщане от ответника, който следва да бъде осъден за тази сума, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 25.07.2023г., до окончателното плащане.
Не се доказва възражението за прихващане от страна на ответника на основание чл.103 от ЗЗД. Същият твърди, че има вземане към ищеца в размер на 1750 лв. – печалбата, която щеше да реализира от сделката, която се разваля с исковата молба. Твърди се, че предявеният иск е злоупотреба с право и от противоправното поведение на ищеца за ответника възникват тези вреди. Съдът счита, че не се установява нито предявеният иск да е проява на злоупотреба с процесуални права, нито ищецът да е в неизпълнение на договора. Ето защо не е налице противоправно поведение от страна на 4 ищеца,от което за ответника биха могли да настъпят вреди. Единствената причина да не бъде реализирана сочената печалба е забавата на самия ответник. Ето защо вземането, с което се иска прихващане, не се доказва по основание и възражението е неоснователно. Въз основа на изложеното предявеният иск подлежи на уважаване.
При този изход от спора ищецът има право на разноски за уважения иск, а ответникът – за оттеглената претенция за обезщетението за забава. В полза на ищеца ще се присъди сумата от 100 лв. – платена такса по иска за връщане на сумата от 2500 лв., както и по съразмерност на уважената част от претенциите за сметка на прекратената част – 530,68 лв. за адвокатски хонорар и 4,82 лв. за съдебно удостоверение. Ответникът е поискал разноски в размер на 600лв. за платен адвокатски хонорар и 10 лв. за съдебни удостоверения, от които по съразмерност на прекратената част от производството следва да се присъдят, както следва: 21,25 лв. за адвокатски хонорар и 0,35 лв. за съдебни удостоверения.