Решение № 260031 от 24.09.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 260031 гр. Пловдив, 24.09.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на 16.09.2020г, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА при секретаря Мая Крушева, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 803 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Осъдителен иск по чл. 92 ЗЗД.

Ищецът - “МТЛ АСКО“ СП.З.О.О, със седалище и адрес на управление в Република Полша, гр. Писковице, ул. “Вельовейска“ №53 чрез упълномощения процесуален представител адв. Е.Б. твърди, че между него и “ХМТ ТРАК“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.

Асеновград, ул. Капитан Андреев“ №13 е сключен договор №02/06/2016/DRW, с който ответното дружество /тогава с наименование “17Н“ ЕООД/ се задължило да произведе и достави на ищеца 3 бр. (2 бр. гарантирана поръчка + 1 допълнителен бр. като опция) мотокари вилични високоповдигачи “НМТ“ (модел НМТ 200.30.120 D) с товароподемност 20 т., вкл. резервни части за същите, като допълнителният трети брой бил заявен от ищеца за производство и доставка с писмо от 27.07.2016 г. Сочи, че в договора страните са съгласували времеви график за изпълнение на предмета му, начина на плащане и условията на доставка.

Изрично било уговорено, че крайният срок за доставка до предприятието на ищцовото дружество - гр. Писковице, Полша, е 20.09.2016 г., който срок не е спазен. Ищецът твърди, че в договора - т. 5.4., страните са предвидили неустойка в случай на неизпълнение или неправилно изпълнение на договора от страна на ответника в размер на 5 720 евро за всеки ден забава, но не повече от 120 120 евро. Като сочи, че пълно изпълнение на договора е било налице на 01.10.2016 г., настоява съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати предвидената мораторна неустойка за периода от 21.09.2016 г. до 30.09.2016, вкл. в размер на 57 200 евро /5720 евро за всеки ден от 10-дневния период на забава/, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба до изплащането й. Претендира разноски по делото.

В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск, като счита, че уговорената неустойка е нищожна като накърняваща добрите нрави. Отделно възразява, че за ищеца не е възникнало материалното право на неустойка за забава, тъй като не е настъпило уговореното положително условие за прилагането му – подписан договор между ищеца и военните до 29.06.2016г., в потвърждение на което становище е поведението и на двете страни, обективирано в приложените към исковата молба писмени доказателства – протокол от 25.07.2016г., протокол от 30.07.2016г., писмо изх. № 970/2019г. от 01.08.2016г.; протокол от 14.08.2016г. и протокол от 28.08.2016г., от които следва, че графикът не е задължителен, а е с договорен характер и страните са го променили по общо съгласие. Твърди, че претенцията на ищеца е злоупотреба с право и е с цел увреда на другата страна – чл. 289 ТЗ, аргумент за което е и липсата на претърпяна вреда от ищеца. Оспорва качеството на изправна страна по отношение на ищеца и твърди, че самият ищец е в забава, като не е осигурил необходимото за изпълнение на ответника, нито е платил дължимото в съответния срок. Оспорва да е нарушил виновно срока на изпълнение, като твърди, че забавата на ищеца го освобождава от отговорност.

Твърди, че неизпълнението, т.е. забавеното изпълнение е изцяло по вина на ищеца и затова е налице хипотезата на чл. 83, ал.1 ЗЗД. Отделно сочи, че забавата от два дни 30.09. и 01.10.2016г. се дължи на случайно събитие – повреда, поради което и длъжникът не отговоря на основание чл. 81 ЗЗД. Навежда възражение за изтекла погасителна давност за периода от 21-23.09.2016г., като твърди, че вземането на ищеца се погасява с тригодишна давност, а исковата молба е предявена на 24.09.2019г.

В депозираната допълнителна искова молба ищецът оспорва твърденията за нищожност на неустойката поради противоречието й с добрите нрави, като твърди, че обстоятелството, че е уговорена като „едностранна“ не я прави нищожна на посоченото основание, а е пряк израз на договорната свобода на страните. Твърди, че договор за доставка между ищеца и Втора регионална логистична база е сключен на 29.06.2016г., както и че за него не съществува задължение за представянето му на ответника. Оспорва твърдението срокът за изпълнение да е бил удължаван. Оспорва твърдението, че претенцията за неустойка е злоупотреба с право, тъй като единственото намерение на ищеца било да увреди другата страна, като твърди, че същата обезпечава точното във времево отношение изпълнение. Сочи, че е претърпял вреда от неизпълненото в срок, която се изразява в заплатената от ищеца на 13.10.2016г. неустойка за забава на Втора регионална логистична база в размер на 38 136.15 полски злоти. Оспорва твърдението, че е неизправна страна по договора, вкл. и за това, че не е създала необходимите условия за изпълнение, както и че е заплатила дължимото със закъснение, което твърди, че се установява и от обяснителна записка относно приемо – предавателен протокол от 29.09.2016г. Без значение за отговорността на ответника счита и наведените обстоятелства относно наличието на случайно събитие, тъй като рискът, вкл. за разваляне на транспортното средство се носи от продавача. Оспорва и възражението за изтекла погасителна давност, като твърди, че давностният срок при неустойки за забава, съгласно чл. 114, ал.4 ЗЗД започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойка.

С депозирания по делото допълнителен отговор на исковата молба ответникът оспорва приложения от ищеца към ДИМ договор за доставка 273/12/5/2016 като неотносим към спора и като антидатиран. Твърди, че в случай, че договорът се приеме за относим към спора и сключен на посочената дата е свидетелство за това, че претендираната от ищеца неустойка е в противоречие с добрите нрави, тъй като същата е с 3.19 пъти по-висока от уговорената в него неустойка. Счита за неотносими към спора представената фактура и счетоводна бележка от 13.10.2016г.

Оспорва твърденията, че ищецът е изправна страна по договора, като твърди, че същият не е изпратил представител в уговорения от страните срок до 22.08., който да констатира отстраняването на недостатъци. Твърди, че с изпратеното по електронна поща писмо от 19.09.2016г. е поканен ищецът да приеме машините.

Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие следното:

Страните не спорят относно факта на сключване, съдържанието /права, задължения, падеж/ и породеното правно действие на процесния договор. Негов предмет е производството и доставката от страна на ответника в полза на ищеца на 3 бр. (2 бр. гарантирана поръчка + 1 допълнителен бр. като опция) мотокари вилични високоповдигачи “НМТ“ (модел НМТ

200.30.120 D) с товароподемност 20 т., вкл. резервни части за същите, като няма спор, че допълнителният трети брой е заявен от ищеца за производство и доставка с писмо от 27.07.2016 г.

В чл. 1 от договора е предвидено доставката да бъде осъществена в съответствие с условието DDP /доставено, мито платено/ съгласно Инкотермс 2020: място на доставката МТL, ASCO sp.z.o.o.,улица

„Виеловьейска“ 53, пощенски код: 44-120, гр. Писковице, Полша. Следователно уговорено е местоназначение на доставката в Полша, т.е., за да се освободи ответникът от насрещните си задължения, следва да престира на посочения адрес на ищеца.

В чл. 3 е уговорен времеви график за изпълнение с краен срок за доставка на пълния предмет на договора – 20.09.2016г. За някои от междинните етапи от времевия график в колона 2 от таблица към чл. 3, наименована „ден на паричен превод“, е предвидено условие:

„при условие, че договорът между MTL ASCO и Военните бъде подписан до 29.06.2016г“. Договорено е също ответникът – продавач да носи всички рискове, вкл. от погубване на товара, до официалното приемане на оборудването от представител на ищеца – купувач в предприятието му в Полша чрез подписване на приемо – предавателен протокол.

В чл. 5.4.1 страните са предвидили неустойка в случай на неизпълнение или неправилно изпълнение на договора от страна на ответника в размер на 5 720 евро за всеки ден забава, но не повече от 120 120 евро.

Няма спор, че пълното изпълнение на договора е осъществено 10 дни след крайната падежна дата, а именно на 01.10.2016г, поради което ищецът претендира неустойка за този период на забава.

На първо място ответникът възразява, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Това възражение е неоснователно по следните съображения:

Съгласно т. 3 от ТР № 1/2010г не е нищожна клауза за неустойка в приватизационните и търговските договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. На практика с това разрешение се отстъпва от предходно изразеното в практиката становище, че такава клауза е нищожна. В случая и двете страни са търговци, а сделката е сключена във връзка с упражняваното от тях занятие. Търговците действат на свой риск, за разлика от гражданскоправните субекти, поради което критерият за справедливост в техните отношения е по – различен от този в гражданските. В случая договорената клауза има не само обезщетителен характер /да компенсира вредите, които изправната страна търпи поради виновното неизпълнение на насрещното задължение на длъжника/, но и обезпечителен характер /да упражни натиск върху длъжника да изпълни доброволно и в срок задължението си под заплахата да плати немалък размер неустойка, начислявана за всеки ден забава/. Страните свободно определят размера на превишението, което би могло да противоречи на добрите нрави само ако към момента на сключване на договора то е така определено, че да не зависи от поведението на длъжника и по този начин да създава възможност за кредитора да има изгода повече от забавеното изпълнение, отколкото от реалното изпълнение. В случая в договорната клауза не може да се говори за неопределяемост на срока, за който се дължи обезщетението, тъй като този срок зависи от изпълнението на задължението на длъжника и не зависи от поведението на кредитора. Затова не са налице условия за неоснователно обогатяване на кредитора, доколкото длъжникът във всеки един момент може да престира дължимото и да се освободи от паричната обремененост.

Предвиденият краен срок за доставка, както и неустоичната клауза не са обвързани от насрещно задължение на ищеца да представи надлежно сключен и породил правно действие договор между него и Военните, подписан до 29.06.2016г. Подобно условие /за подписването на такъв договор, но не и за представянето му на продавача/ е предвидено само за междинния времеви график и то за сроковете на плащане /видно от наименованието на колона 2 от таблица към чл. 3/. Договорът се споменава и в частта относно записите на заповед, които се издават за обезпечаване изпълнението на продавача, като в тази връзка правното им действие е обвързано от подписването на договора с министерство на отбраната на Република Полша, но сключването му не е условие за другите клаузи по процесното правоотношение. Все пак посочването на този договор е индиция за мотива на страните да предвидят твърд краен срок за цялостно изпълнение на предмета на договора и дисциплиниращ размер неустойка за всеки ден забава, стимулиращ изправността на ответника.

Наред с това в хода на процеса ищецът представя договор за доставка, сключен на 29.06.2016г между него и Регионална логистична база II след проведена „публична поръчка в условията на неограничен търг“ с предмет доставка на мотокари НМТ 200.30.120D и производител 17Н ЕООД, за което няма спор, че е предходното наименование на ответното дружеството. Крайният срок за изпълнение на договора е 30.09.2016г.

Предвидени са и неустойки за забава. На л. 372 е приложена и покана от Регионална логистична база II, Варшава, за подписване на договор на 29.06.2016г в резултат на проведената процедура и приетата за най – изгодна оферта на ищеца.

Действително представените документи не са официални свидетелстващи такива и нямат материална доказателствена сила за верността на удостоверените с тях факти. Не би могло да се приеме и че като частни документи имат достоверна дата по отношение на ответника по смисъла на чл. 181 ГПК. Ищецът обаче, доколкото не е поел насрещно задължение да представи сключения договор на ответника, за да възникне насрещното му задължение да спази крайния срок по процесното правоотношение, респ. да отговаря за забава, нито в договора е предвидено подобно условие за възникване на задължението му да достави оборудването в договорения краен срок, не е и длъжен да представя подобни официални свидетелстващи документи или частни такива с достоверна за ответника дата. Представените документи, /като договорът с военните е цитиран и в процесния/, единствено обосновават интереса и добросъвестността на ищеца да иска изпълнение в срок и да стимулира длъжника да престира услугата с оглед насрещните му задължения по друг договор, също предвиждащ неустойки за забава, а и най – малкото, за да охрани името си на добър търговец в стокооборота.