Решение № 6125 от 20.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6125 гр. София, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110120692 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от [фирма] против [фирма] установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в общ размер от 398,88 лева, включваща сумата от 373,88 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка [фирма] за вреди на лек автомобил. „М.“, с рег. № [рег. №], вследствие на ПТП от 19.01.2021 г., както и сторени ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 25 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 18.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума по ч. гр. дело № 2190/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви състав, е издадена Заповед № 2771/24.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка [фирма] – на 19.01.2021 г., в [адрес] е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования при него л. а. „М.“, с рег. № [рег. №], управляван от П.Ч.. Поддържа, че ответникът [фирма]“ е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на другия участвал в него л. а. „Ф.“, с рег. № рег. [№]. Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, който при извършване на маневра завиване наляво удря спрелия при изчакване на маневра завиване надясно лек автомобил „М.“ рег. № [рег. №]. Заявява, че за настъпване на процесното ПТП е съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 19.01.2021 г. Посочва, че по заявление на собственика на застрахования при ищеца увреден автомобил, е заведена щета № [№] и е извършен ремонт от доверен сервиз на [фирма]. Стойността на последния възлиза на сумата от 373,88 лв., в който размер на 18.06.2021 г., в качеството си на застраховател по застраховка [фирма], е изплатил застрахователно обезщетение в полза на застрахованото лице и е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 25 лв., поради което на основание чл. 411, ал. 1 КЗ встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Допълва, че с покана с изх. № 03723/22.07.2021 г., получена на 26.07.2021 г., ответникът е поканен да заплати процесната сума от общо 398,88 лв., но с 1 писмо от 27.09.2021 г. той е отказал, поради което претендира същата, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 18.01.2022 г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма] оспорва иска по основание и размер. Оспорва наличието на противоправно поведение на водача В.Г., изразяващо се в нарушаване на конкретни правила за движение по пътищата, както и причинната връзка между него и щетите. Посочва, че представения от ищеца двустранен констативен протокол за настъпилото ПТП представлява частен свидетелстващ документ и не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което само по себе си не е годно доказателствено средство относно възникването на процесното регресно вземане. Поддържа, че поведението на водача на л. а. „Ф.“, с рег. № рег. [№] е било в съответствие с законоустановените правила за движение, като В.Г. не е могла и не е имала възможност да предвиди неправомерните действия на водача на л. а. „М.“, с рег. № [рег. №] П.Ч.. Евентуално въвежда възражение за наличието на преобладаващ принос на последния за настъпване на вредоносния резултат. Оспорва размера на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение, намирайки същия за значително завишен и несъответстващ на реално претърпените от увреденото лице имуществени вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество вземания, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 2190/2021 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви. Съдът, като съобрази, че възражението срещу заповедта за изпълнение съдържа оспорване на вземанията и е депозирано в срока по чл. 414 ГПК, а установителният иск е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесната установителна искова претенция за процесуално допустима и предявена при наличието на правен интерес от търсената защита.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.

Следователно, възникването в полза на ищеца на регресното вземане е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца по договор за имуществена застраховка към датата на настъпване на застрахователното събитие – пътно-транспортно произшествие;

2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от деликвента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“; 5. размера на вредите.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже твърдяното от него основание за изключване или намаляване на отговорността му в т. ч. фактите, на които основава възражението си за съпричиняване, както и, че е погасил 2 претендираното вземане в случай, че твърди това, за което той не сочи доказателства.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 23.08.2022 г. и обявен за окончателен такъв, предвид липсата на проведено оспорване от страните, съдът е отделил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на посочените в исковата молба дата и място е настъпило ПТП с участието на лек автомобил.

„М.“, с рег. № [рег. №], застрахован при ищеца [фирма] по застраховка [фирма] и лек автомобил „Ф.“ с рег. № рег. [№], застрахован при ответника [фирма], като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил в полза на застрахованото лице обезщетение за настъпилите вреди в размер на сумата от 373,88 лева.

Съдът, при анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и конкретно: двустранния констативен протокол за ПТП от 19.01.2021 г., заявлението за изплащане (уведомление за щета) на застрахователно обезщетение при [фирма] от 19.01.2021 г., свидетелските показания на разпитания по делегация пред РС – Я. свидетел П.Ч. и заключението на вещото лице по съдебноавтотехническата експертиза, приема за установено осъществяването на процесното ПТП от 19.01.2021 г. при следния механизъм: около 11:38 часа, в гр. Я., движейки се по [адрес] и срещу № 4 водачът на лек автомобил „Ф.“ с рег. № рег. [№] при извършване на маневра за ляв завой, навлиза в лентата за насрещно движение и реализира съприкосновение със спрелия в лентата за движение и изчакващ за извършване на маневра десен завой лек автомобил „М. [модел]“ с рег. № [рег. №].

Действително, двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразения в него механизъм. Той се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание.

Ето защо, съдът анализира удостоверените в схемата към протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите доказателства по делото – уведомление за щета при [фирма] от 19.01.2021 г., показанията на свидетелите, непосредствено възприели фактите, за които разказват, доколкото са били водачите на участвалите в ПТП-то автомобили, както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза.

В показанията си свидетелят П.П. Ч. разказва, че на 19.01.2021 г. е участвал в пътнотранспортно произшествие в гр. Я., при управление от него на лек автомобил „М. ГЛК“ с рег. № [рег. №], на [адрес] между блок № 2 и блок № 4 и по-конкретно до бл. 4.

Свидетелства, че в този ден, към обяд или в ранния следобед, Ч. управлявал моторното превозно средство, като бил сам в автомобила. Същият бил в спряло състояние, като Ч. изчаквал за извършване на маневра – завой на дясно, тъй като улицата била тяхна и трудно се разминавали два автомобила. В този момент от дясната му страна се движел лек автомобил „Ф.“, чийто водач предприел маневра за завиване наляво в същата улица. В този момент навлязъл в насрещното платно, при което, за да избегне удара, св. Ч. качил част от управлявания от него автомобил на бордюра. Свидетелства, че въпреки това между превозните средства настъпило съприкосновение, като управляваният от Ч. лек автомобил бил ударен в предната лява страна – броня и калник от другия автомобил. По последния също имало засегнати части – между предна лява и задна лява врата. П.Ч. разказва също, че сигнализирал органите на полицията, като на място дошъл екип на КАТ. Водачите били тествани за употребата на алкохол, като пробите били отрицателни. Полицейските служители не съставили протокол, тъй като водачът на другия автомобил признал вината си за реализираното ПТП и поискал да бъде съставен двустранен констативен протокол.

В случая, анализирайки така обсъдените свидетелски показания, съдът намира, че 3 същите установяват поведението на водача на лек автомобил „М.“ с рег. № [рег. №] именно по начина, отразен в схемата в двустранния протокол за ПТП от 19.01.2021 г. и в уведомлението за щета (заявление за изплащане на застрахователно обезщетение) до застрахователя-ищец от 19.01.2021 г., в което свидетелят Ч. също е потвърдил, че на кръстовище в момент, в който насрещният автомобил е извършвал маневра завой наляво, същият е навлязъл в лентата за насрещно движение, в която се е намирал управлявания от свидетеля лек автомобил и е реализирал удар в последния - в предна лява част и конкретно, засягайки бронята и калника.

При така установения механизъм е изготвено и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, според която щетите, отразени в описа на застрахователя [фирма] по лек автомобил „М. [модел]“ с рег. № [рег. №], а именно: облицовка предна броня, преден ляв калник, лайсна хром предна броня лява дневна светлина безспорно се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП от 19.01.2021 г.

В подкрепа на този извод са и показанията на св. В.Г., която като водач на другото превозно средство, участвало в процесното ПТП – „Ф.“ с рег. № рег. [№], пряко възприел случилото се, разказва, че последното е реализирано именно на твърдените от ищеца дата и място – на [адрес] до бл. № 4, както и, че същата е следвало да предприеме маневра ляв завой на кръстовище. В останалата част, в която свидетелката посочва, че управляваният от нея автомобил се е намирал в спряло състояние, за да изчака преминаването на другия участник, че същият излизал от паркомясто, при което закачил задната лява част от автомобила, управляван от свидетелката, съдът не кредитира показанията й, намирайки същите за изолирани такива, неподкрепени от други доказателства, противоречащи на събраните писмени доказателства, както и и на изводите на съдебно – автотехническата експертиза, а също така и непоследователни и некатегорични. Посоченият от свидетелката механизъм на реализиране на процесното ПТП противоречи на анализирания доказателствен материал, безспорно сочещ, че към този момент управляваният от нея автомобил е бил в движение и същата е извършвала маневра за завой на ляво, при което е настъпило съприкосновението с управляваното от св. Ч. МПС. Няма други данни по делото, че последният е излизал от паркомясто и по този начин е ударил спрелия автомобил „Ф.“. В заключението си вещото лице е категорично за наличието на причинна връцка между вредите по лек автомобил „М.“ и описания механизъм на ПТП. При изслушването си пред съда експертът изрично изяснява, че описаното в двустранния констативен протокол, преценено в съвкупност с описанието в уведомлението за щета, сочат, че към момента на настъпване на ПТП лек автомобил „М.“ е бил в спряно състояние и е изчаквал да направи завой надясно. Посочва, че същите увреждания биха могли да настъпят и в случай, че този автомобил се е движел, но с много ниска скорост или при последна фаза на спиране, което обаче не е равнозначно на извод, че същите биха се проявили и в случай, че този автомобил се е намирал в различно положение в пространството и е излизал от паркомясто, каквито са показанията на св. Господинова. Експертът подчертава, че във всички анализирани материали автомобилът, отразен под б. „А“ в скицата към протокола за ПТП е бил в движение, като е навлязъл в лентата за насрещно движение, при което със задната си лява част засяга предна лява част на спрялото превозно средство. Разказът на св. Господинова относно състоянието на двете МПС-та след удара също е противоречиво, доколкото същата посочва засягане на другото превозно средство в неговата задна част, което не съответства на безспорно установените увреждания по предна лява част. Наред с това, в показанията си свидетелката посочва, че по двете превозни средства не е имало щети, което не съответства на събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. подписания и от самата нея двустранен констативен протокол относно констатираните на място видими увреждания по автомобилите. Противоречив е и разказът й относно съставянето на протокола, носещ и нейния подпис в графа „превозно средство А“.