Решение № 447 от 29.04.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. Варна, 08.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Даниела Св. Христова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20213100502947 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Ообразувано е по въззивна жалба, подадена от КПКОНПИ, чрез главен юрисконсулт И.С., срещу решение № 261754/26.05.2021г., постановено по гр.дело № 15719/2020г. по описа на РС Варна, с което Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество е осъдена да заплати на В. Г. В. и М. АНГ. В. сумата от 8 747,61лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 23.03.2018г. до 10.11.2020г., дължимо върху присъдено с влязло в сила решение по к.гр.д. № 5291/2016г. по описа на ВКС вземане в общ размер от 32 667,40лв., ведно със законната лихва от дата на депозиране на исковата молба в съда – 07.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 1429,90лв., представляваща съдебни разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК / разделно по 714,95лв. за всеки един от ищците/.

В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост, евентуално за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Посочва се, че решението в частта, с която въззивникът е осъден да заплати мораторна и законна лихва от дата на подаване на исковата молба е недопустимо, тъй като ищците не са предявели такова искане, поради което и на основание чл.270, ал.3 ГПК, в тази част решението е недопустимо и следва да се обезсили. Излага се също, че начисляването на лихва върху лихвата е недопустимо, поради нищожността на уговорката за анатоцизъм в гражданските правоотношения. Изложени са и подробни доводи и съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението, като се твърди, че искането за присъждане на лихва върху сума, представляваща разноски е неоснователно предвид правилото, че лихви върху разноски не се дължат. Разноските представляват имуществена вреда, поради което съгласно правилата на ГПК и АПК, същата се възмездява от ответната страна по спора, за която решението на съда е неблагоприятно и не са лихвоносно вземане. Първоинстонционният съд неправилно е възприел фактическата обстановка по делото, не е обсъдил изпратените от 1

КПКОНПИ писма до двамата ищца, както и поведението на Комисията в качеството й на длъжник, във връзка с правилното и прецизно изплащане на сумите по ИЛ №77/16.02.2018г. и поведението на ищците като кредитори, които не са оказали съдействие за точното изпълнение на задължението, поради което е достигнал и до неправилни изводи. Изплащането на сумата по изпълнителния лист е било предвидено в бюджета за следващата година, когато е и извършено след като ищците са посочили актуална банкова сметка. Твърди се още, че ищците не са оказали необходимото съдействие за изпълнение на задължението, като не са предоставили навременно банкови сметки, на които те са титуляри и изрично писмено волеизявление, с нотариална заверка, за превеждане на сумата по банкова сметка, на която те не са титуляри. По изложените съображения, въззивникът моли решението да се отмени като се постанови друго, с което исковете се отхвърлят, алтернативно, ако се приеме, че Комисията дължи мораторна лихва, то същата е в размер на 1814,67лв. и се дължи от датата на поканата за плащане- 14.04.2020г. Претендират присъждане на разноските по делото.

Депозирана е и частна жалба срещу постановеното по същото дело определение от 13.08.2021г., в частта, с която е оставена без уважение молбата на КПКОНПИ по чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Оспорват се изводите на първоинстонционният съд, че не са налице предпоставки за редуциране на присъденото в полза на ищците адвокатското възнаграждение.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемите В.В. и М.В., чрез пълномощник адв. В. Т. - ВАК са депозирали отговори на въззивната и частната жалби, в които се изразява становище за неоснователност на същите. Молят съда да потвърди решението на първоинстанционния съд, като им се присъдят съдебни разноски.

Жалбата е постъпила в указания от закона двуседмичен срок от уведомяването и производството е процесуално допустимо. Съдът като съобрази становищата и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства, с оглед разпоредбите на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК, намира за установено следното от фактическа и страна:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.86 ЗЗД.

В исковата молба ищците твърдят, че ответникът е осъден с влезли в сила решения №204/19.02.2016г. по гр.д. № 107/2014г. по описа на ВОС, решение № 101/17.06.2016г. по в.гр.д.

№ 247/2016г. по описана ВАпС и решение № 323/18.01.2018г. по к.гр.д. № 5291/2016г. по описа на ВКС да им заплати сума в размер на 32557,40лв., за която сума е бил издаден изпълнителен лист №77/16.02.2018г. Изпълнителният лист е депозиран в КПКОНПИ на 23.03.2018г., а плащането на задължението е извършено две години и половина по-късно - на 10.11.2020г., след многобройни разговори със служители на Комисията и сезиране на СРП. Ответникът превел сумата по изпълнителния лист, без съответното обезщетение за забавено изпълнение. Ищците твърдят, че ответникът не е изпълнил задълженията си съгласно влезлите в сила съдебни решения в съответните, предвидени в закона ред и срокове, поради което дължи обезщетение за забава за периода 23.03.2018г.-10.11.2020г. в размер на сумата от 8747,61лв. Претендира осъждане на ответника да му заплати посочената сума, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

Ответникът - Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ с писмен отговор в срока по чл.131 ГПК е оспорил исковете като неоснователни. Не оспорва, че с решение №323/18.01.2018г., постановено по к.гр.д.№5291/2016г. по описа на ВКС Комисията е осъдена да заплати на ищците сума в размер на 32667,40лв., представляваща съдебни разноски, както и, че ищците са поискали сумата да им бъде преведена с молба от 23.03.2018г. по посочена в молбата клиентска сметка на пълномощника им – адв. Б.Ж..

Ответникът уведомил ищците с писмо от 04.04.2018г., че сумата ще им бъде изплатена при наличие на финансов ресурс, съгласно разпоредбата на чл.519, ал.2 ГПК. Със същото писмо е 2 поискано представяне на изрично волеизявление, обективирано в писмена форма с нотариална заверка, относно банковата сметка по която да се преведе сумата и нейния титуляр. С писмо от 16.12.2019г. Комисията е поискала да посочат актуална банкова сметка, по която да бъде преведена сумата. С уведомление от 14.04.2020г. ищците са посочили банкова сметка с титуляр В.

Г. В., като са отправили и покана за заплащане на лихва за забава. С уведомление от 14.09.2020г. е посочена друга банкова сметка с титуляр - ищцата М.В.. След получаване на актуални банкови сметки Комисията е заплатила на ищците сумата от 32667,40лв. на 10.11.2020г. Счита, че в качеството си на държавно учреждение, Комисията не може да изпадне в забава, тъй като към момента на поискване на сумата за плащане не е разполагала с необходимия финансов ресурс.

Задължението е изпълнено в най-кратък срок, след осигуряване на финансов ресурс и предоставяне на банкови сметки отстрана на ищцата. Посочва се, че ищците не са оказали съдействие за изпълнение на задължението, като не са представили своевременно банкови сметки, на които те са титуляри или изрично волеизявление, обективирано в писмена форма с нотариална заверка за да се преведе сумата на друго лице. Счита, че претенцията е неоснователна, като излага, че обезщетението за забава по чл.86 ЗЗД по своята същност не представлява лихва и се погасява след изпълнение на задължението, както и, че лихва върху присъдени разноски не се дължи. В условие на евентуалност се излагат твърдения, че ответникът е бил поканен да заплати мораторна лихва за забава на 14.04.2020г., поради което и същата е дължима от тази дата, поради което и претенцията е евентуално основателна до размера на сумата от 1814,67лв.. Посочва също, че следва да се съобрази и разпоредбата на чл.519, ал.2 ГПК. Оспорва като неоснователно и искането за присъждане на законната лихва до окончателното изпълнение на задължението. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Между страните не е спорно, а и от представените по делото доказателства се установява, че с влезли в сила решения №204/19.02.2016г. по гр.д. № 107/2014г. по описа на ВОС, решение № 101/17.06.2016г. по в.гр.д. № 247/2016г. по описана ВАпС и решение № 323/18.01.2018г. по к.гр.д.

№ 5291/2016г. по описа на ВКС ответникът е осъден да заплати на ищците сумата от 32 667,40лв.

За посочената сума е издаден ИЛ № 77/16.02.2018г. Не се спори и, че на 23.03.2018г. ищците са депозирали, чрез пълномощник адв. Б.Ж. в КПКОНПИ молба за заплащане на присъдената със съдебното решение сума, както и, че плащането на сумата е извършено на 10.11.2020г. по банкови сметки на ищците – на всеки по 16333,70лв.

В случая вземането на ищците е установено със съдебно решение, като същото е станало ликвидно и иззискуемо с влизането в сила на съдебното решение – 18.01.2017г. На 16.02.2017г. ищците са се снабдили с изпълнителен лист за вземане в размер на 32667,40лв. С депозираната на 23.03.2018г. молба, с която е представен издадения изпълнителен лист, ищците са поканили са длъжника да изплати сумата, като са посочили банкова сметка, по която тя да бъде изплатена.

Видно от текста на молбата и приложеното към нея пълномощно е посочена клиентска сметка с титуляр пълномощника на молителите – адв. Б.Ж.. С писмо от 14.04.2018г. ответната комисия е уведомила ищците, чрез пълномощника им адв. Б.Ж., че сумата по изпълнителен лист № 77, издаден на 16.02.2018г. по описа на ВОС ще бъде изплатена в полза на В. Г. В. и М. АНГ. В. при наличие на финансов ресурс до края на текушата 2018 година, а при невъзможност за плащане, същото ще бъде отложено за 2019г.

Съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като съгласно разпоредбата нл.84 , ал.2 ЗЗД, когато денят на изпълнение на задължението не е определен, длъжникът изпада в забава, след поканата от кредитора да изпълни задължението си. С оглед правната характеристика на претендираното от ищците обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД, неговият правопораждащ факт е установяване със силата на присъдено нещо неизпълнение на парично задължение. В случая вземането на ищците е установено с влязло в сила съдебно решение.

Обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД не представлява задължение за заплащане на лихва върху присъдена главница, в случая присъдени разноски, а обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение, размера на което се определя чрез приравняване на размера на законната лихва върху паричната сума на задължението. Начинът на изчисляване на обезщетението за забавено изпълнение на задължението, не променя вида и характера на вземането, което в случая представлява обезщетение за забавено изпълнение, а не задължение за заплащане на лихви върху присъдени разноски.

С представянето на изпълнителния лист за процесната сума пред комисията, ищците са 3 отправили покана тя да изпълни задължението си и са я поставили в забава по смисъла на чл.84, ал.2 ЗЗД. В тази връзка е неоснователно възражението на ответника, че не е изпаднал в забава и не дължи обезщетение за забавено изпълнение предвид разпоредбата на чл.519 ГПК. Посочената разпоредба не въвежда изключения и не предвижда различен режим и срок за изпълнение на парични задължения от страна на държавни учреждения и не ги освобождава от отговорността предвидена по общия ред на ЗЗД за неизпълнение на задължение или забавено изпълнение.