Решение № 200 от 25.04.2024, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Габрово, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Любч. Антонова Попова при участието на секретаря Красимира Ат. Н.а като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско дело № 20234210101641 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.439 във вр. с чл.124,ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че с издаден изпълнителен лист №1529/26.09.2016г. по ч.гр.д. №1482/2016г. по описа на РС-Габрово, ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество следните суми: сумата от 506.28лв. – главница, сумата от 73.02лв. - лихва за забава за периода 21.01.2015г. - 22.06.2016г. и сумата 41.35лв.- законна лихва за периода 30.06.2016г.- 20.04.2017г..

Въз основа на издадения изпълнителен лист на 23.03.2017г. е образувано изпълнително дело № 141/2017 г. по описа на ЧСИ - Весела Цонева, рег.№732, с район на действие, района на ГОС. След образуване на изпълнителното дело на 06.04.2017г. на 06.042017г. на ищцата е връчена Призовка за доброволно изпълнение. На 31.01.2018г. е наложен запор на банковите й сметки в Уникредит Булбанк. На 19.03.2018г. е наложен запор върху трудовото й възнаграждение в „Ню Ейдж България „ ЕООД.

Считано от 19.03.2018г. до 14.09.2023г. по горепосоченото изпълнително дело не са извършвани никакви действия по принудително изпълнение, като едва на 14.09.2023г. по молба на процесуалния представител на взискателят-ответник е извършена справка за наличие на сметки на ищцата, което действие, обаче не представлява действие по принудителното изпълнение, което да прекъсва действието на погасителната давност.

Съгласно TP №2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС е прието, че давността в изпълнителното производство се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на ЧСИ по 1 възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Действията прекъсващи давността са разграничени от тези, с които същата не се прекъсва, като е прието, че не са изпълнителни и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., даването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.. Изпълнителните действия, прекъсващи давността са: насочване на изпълнението чрез налагане на запори или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за изпълнение или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В настоящият случай по образуваното изпълнително дело след 19.03.2018г. не са извършвали действия, прекъсващи давността. Безспорно в случая е налице бездействие на взискателя по изпълнителното дело от тази дата. Съгласно чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, ако взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителният процес се прекратява по силата на закона и без да е необходимо постановление на съдебният изпълнител за това. Следователно изпълнителният процес в случая е прекратен по силата на закона на 19.03.2020г.- две години след последното изпълнително действие извършено по изпълнителното производство.

От момента на последното изпълнително действие -19.03.2018г. до 19.03.2023г. е изтекъл петгодишния давностен срок, след който се погасява искането за принудително осъществяване на вземането.

ИСКА СЕ, съдът да признае за установено, че ищецът М. К. С. не дължи на ответника „Теленор България” ЕАД сумите по изпълнително дело №41/2017г. на ЧСИ Весела Цонева, както следва: сумата 506.28лв.-главница, сумата 73.20лв.-лихва за забава за периода 21.01.2015г.- 22.06.2016г. и сумата 41.35лв.- законна лихва за периода 30.06.2016г.- 20.04.2017г..

Ответникът в отговора си оспорва изцяло предявените искове, като излага следните възражения:

След образуване на изпълнителното дело са предпиети следните изпълнителни действия:

На дата 06.04.2017г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение;

На дата 31.08.2018 г. на длъжника е наложен запор на банкови сметки;

На дата 19.03.2018г. на длъжника е наложен запор на трудово възнаграждение;

Действително, след дата 19.03.2018г. не са предприемани изпълнителни действия, но ищцовата страна удобно е пропуснала да посочи, че още през 2019г. по сметката на съдебния изпълнител за започнали да постъпват плащания от страна на длъжника- М. К. Д..

Плащанията не са постъпвали от запор на банкови сметки или трудово възнаграждение, а са превеждани лично от длъжника по банковата сметка на ответника. Плащанията са 2 извършени на следните дати:

1.

1. 25.03.2019 г. - плащане в размер на 100,00 лв.;

2. 23.03.2019 г. - плащане в размер на 101,00 лв.;

3. 27.05.2019 г. - плащане в размер на 100,00 лв.;

4. 01.07.2019 г. - плащане в размер на 101,00 лв.;

При справка при съдебния изпълнител е установено, че всички тези суми са постъпили не от запори, а чрез доброволно плащане от стана на длъжника. Плащанията са извършени в кантората на съдебния изпълнител, като за тях за издавани ПКО, а впоследствие служител от кантората ги е внасял по банковата сметка, за да могат да се разпределят по делото.

На дата 14.09.2023г. взискателят е депозирал молба за извършване на изпълнителни действия по изпълнителното дело, въз основа на която съдебния изпълнител е наложил запор на трудово възнаграждение на ищеца в „Ню Ейдж България" ЕООД.

В настоящия случай длъжникът по изпълнителното дело е извършил няколко плащания в размер от по 100.00лв., като счита, че всяко едно от тях е прекъсвало давността на вземането. Въпреки че няма изрично, точно, ясно и конкретно изявление, че вземането се признава, то извъшените доброволни плащания свидетелстват точно за това. Още повече, че плащанията са извършвани в брой, в кантората на съдебния изпълнител.

Последното изпълнително действие по делото е извършено на дата 31.01.2018 г., но последното плащане от длъжника по изпълнителното дело е от дата 01.07.2019г., като от тази дата е започнала да тече новата петгодишна давност, която към настоящия момент не е изтекла.

По делото са събрани писмени доказателства. От съвкупната им преценка съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С издаден изпълнителен лист №1529/26.09.2016г. по ч.гр.д.№1482/2016г. по описа на РС-Габрово, ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество сумата от 506.28лв. – главница и сумата от 73.02лв. - лихва за забава за периода 21.01.2015г. - 22.06.2016г..

Въз основа на издадения изпълнителен лист на 23.03.2017г. и молба от 23.03.2017г. е образувано изпълнително дело №141/2017 г. по описа на ЧСИ - Весела Цонева, рег.№732, с район на действие, района на ГОС.

На 18.04.2017г. на ищцата е връчена Покана за доброволно изпълнение с изх.№1256 от 06.04.2017г., в която се посочва, че по изпълнителното дело дължи сумата от сумата 506.28лв.-главница, сумата 73.20лв.-лихва за забава за периода 21.01.2015г.- 22.06.2016г. и сумата 41.35лв.- законна лихва за периода 30.06.2016г.- 20.04.2017г..

На 31.01.2018г. е наложен запор на банковите сметки

Булбанк” АД. на ищцата в „Уникредит

На 19.03.2018г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата в „ Ню 3

Ейдж България „ ЕООД.

През 2019 г. по сметката на съдебния изпълнител за започнали да постъпват плащания от страна на длъжника - М. К. С.. Плащанията са извършени в кантората на съдебния изпълнител, като за тях за издавани ПКО. Плащанията са извършени на следните дати: на 25.03.2019 г. - плащане в размер на 100лв.; на 23.03.2019 г. - плащане в размер на 101лв.; на 27.05.2019 г. - плащане в размер на 100лв; на 01.07.2019 г. - плащане в размер на 101лв..

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са искове срещу взискателя за установяване несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение, с правно основание по чл. 439 от ГПК. Посочената правна норма дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изпълнителен лист. В последния случай длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по заповед за изпълнение, като се позова на факти (погасяване по давност, плащане, прихващане и др.), настъпили след издаването му.

Настоящите искове се основават именно на твърдения за факти, възникнали след издаване на изпълнителния лист по реда на чл. 410 и сл. ГПК. Това обстоятелство обуславя тяхната допустимост съобразно предвидените в чл. 439 ГПК условия.

Според общоприетото становище в правната теория и в съдебна практика (мотивите на т. 6, абз. 3 от Тълкувателно решение от 04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000г. ОСГК на ВКС) погасителната давност е материалноправен институт, изтичането на която не води до погасяване на самото вземане. То продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение по чл. 118 от ЗЗД.

Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

От ангажираните по делото доказателства се установява, че ответникът се легитимира като кредитор на процесното задължение в качеството си на взискател по изп.д. №41/2017г. на ЧСИ Весела Цонева.

Не е спорно по делото, че посоченото изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в производство по реда на чл. 410 от ГПК, след като издадената по него заповед за изпълнение е влязла в законна сила.

В този смисъл следва да се вземат предвид разясненията в т. 14 от тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, според които, доколкото новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес, заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл.

415, ал. 1 от ГПК. Ако иск не е предявен, както е в случая, давността не се счита прекъсната 4 с депозирането на заявлението. Действително заповедта за изпълнение по чл. 410 и чл. 417 ГПК и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист нямат последиците на съдебно решение за установяване съществуването на вземането по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД , заради което във всички случаи срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение (така решение № 45 от 30.03.2017г. на ВКС по т.д. № 61 273/2016г., ІV г.о., решение № 42 от 26.02.2016г. на ВКС по гр.д. № 1812/2015г., ІV г.о., решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о. и други, която практика е актуална и за заповедта за изпълнение, тъй като не представлява съдебно решение/.

С оглед горното се налага извод, че по отношение на главното задължение е приложима общата петгодишна давност, а по отношение на лихвите за забава – тригодишната давност по чл. 111, б. „в” ГПК, като няма данни тя да е била прекъсвана, въпреки образуваното изпълнително дело.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

Според разрешенията в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, в хода на изпълнителното производство давността се прекъсва с предприемане на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо дали същото е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител) – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непосения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.