Решение № 2244 от 09.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2244 гр. Пловдив, 09.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330105513 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от П. Б. П., действащ със съгласието на своята *** С. Р. П., чрез пълномощник – адв. Д.

А., против Н. А. М., с която се претендира за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 15 000 лева/7669,38 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, стрес, унижение и дискомфорт, вследствие от счупване на долна челюст, причинено от ответника Н. А. М., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.03.2025 г. до окончателното изплащане; 573,60 лева/293,28 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата от 15 000 лева, дължима за периода от увреждането – 14.12.2024 г. до подаване на исковата молба в съда – 24.03.2025 г.; 660 лева/337,45 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, вследствие от счупване на долна челюст, причинено от ответника Н. А. М., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.03.2025 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 14.12.2024 г. около 17:20 часа ищецът вървял към дома си, находящ се в гр. П., ул. „Г.Д.Н.“, когато на отсрещната страна на улицата, в близост до кръстовището с ул. „З.К.“, видял свой познат ответника Н. М. и неговия приятел Р. Д.. Ищецът се насочил към ответника, за да го поздрави, при което последният безпричинно нанесъл удар с юмрук в лицето му. Вследствие на удара ищецът изпитал силна болка в областта на 1 долната челюст и получил кървенен от устата си, а ответникът заедно с неговия приятел си тръгнали. Ищецът потърсил съдействие от своя приятел – Б.У., който живеел наблизо и заедно се насочили към дома му, а след това се обадил и на *** си – П.П.. Последната отишла при *** си, където заварила и ответника Н. М., който на въпроса защо е нанесъл удар на ищеца отговорил, че не знае. След това ищецът бил откаран и приет по спешност в УМБАЛ „П.“ ООД, където му била поставена диагноза – счупване на долна челюст и извършена оперативна интервенция с прилагане на шина. За причиненото увреждане ищецът се снабдил със Съдебномедицинско удостоверение № 1632/2024 г. На 16.01.2025 г. ищецът отново постъпил в УМБАЛ „П.“ ООД за отстраняване на фиксиращото устройство от лицевата кост. Сочи се, че в резултат на причиненото увреждане ищецът изпитвал силни болки и страдания, кървене от устата и дискомфорт. В периода на възстановяване ищецът имал затруднения при говора и храненето си, както и невъзможност за нормален и спокоен сън. През това време ищецът не посещавал училище, изпитвал срам и унижение от случилото се, което се е отразило на социалните му контакти. Наред с това били направени разходи за лечение, включващи посещение на различни лекари, извършване на медицински интервенции и закупуване на лекарства. По изложените съображения се моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н. А. М., чрез пълномощник – адв. А. Л., в който е изразено становище за основателност на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 5000 лева. В този размер е била предложената от майката на ответника – Е.М. сума за обезщетение на вредите още преди подаване на исковата молба, която родителите на ищеца отказали с претенция за заплащане на по-голяма сума. Възразява се, че над размера на посочената сума претендираното обезщетение е прекомерно и не съответства на конктерните обстоятелства, които следва да се съобразят при преценката по чл. 52 ЗЗД. Поддържа се, че ищецът бързо се възстановил от увреждането, което нямало трайни последици за него, като не повлияло и на социалния си живот. Посоченото следвало да се вземе предвид при определяне на справедливия размер на обезщетението, както и обстоятелството, че ответникът страдал от психическо разстройство, лечението за което било приключило, но все още проявявал пориви на силна емоционалност. В тази насока се изтъква, че след случилото се ответникът нямал спомен за постъпката си, но се върнал при ищеца и му оказал необходимото съдействие.

По наведените доводи се моли за частично уважаване на исковата претенция за сумата от 5000 лева и за отхвърляне в останалата част, както и за присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:

2

От представена по делото епикриза, издадена от Клиника по лицевочелюстна хирургия към УМБАЛ „П.“ ООД /л. 7/, се установява, че ищецът П.

Б. П. е постъпил в болничното заведение на 14.12.2024 г. по клинична пътека № 231: „Лечение на фрактури на лицевите и челюстните кости“, като е изписан на 17.12.2024 г. с поставена окончателна диагноза: „Счупване на долна челюст, открито“.

Видно от представено по делото съдебномедицинско удостоверение № 1632/2024 г. /л. 5/ на 19.12.2024 г. в Отделение по Съдебна медицина при УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД – Пловдив е извършен преглед на ищеца, при което е констатирано счупване на долна челюст – състояние след операция, с оток на лицето. Съдебният лекар е посочил, че травматичните увреждания са причинени по механизъм на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет, като е възможно по начин и време да са възникнали така, както е съобщил освидетелствания в предварителните сведения.

По делото е представена епикриза, издадена от Клиника по лицевочелюстна хирургия към УМБАЛ „П.“ ООД /л. 8/, от която се установява, че на 16.01.2025 г. ищецът П. П. е постъпил в болницата по клинична пътека № 227:

„Оперативни процедури в лицево-челюстната област със среден обем и сложност“, при което е изписан на 18.01.2025 г. с окончателна диагноза:

„Отстраняване на пластинка и друго вътрешно фиксиращо устройство след зарастване на счупването“.

Представено е по делото Удостоверение с изх. № УР08-372/17.12.2025 г., издадено от ЕГ "И.В." - гр. П. /л. 111/, съобразно което през учебната 2025/2026 година ищецът П. Б. П. е ученик в ... клас, като през периода 16.12.2024 г. – 25.01.2025 г. е отсъствал по здравословни причини, за което има издадени медицински бележки. Видно от Удостоверение, издадено на 06.03.2026 г. от Началника на Клиника по лицево-челюстна хирургия към УМБАЛ „П.“ ООД /л. 143/, на ищеца са издадени медицински бележки за училище, както следва: 14.12.2024 г. – 21.12.2024 г. и 06.01.2025 г. – 17.01.2025 г.

От представените по делото писмени доказателства за направените разходи във връзка с лечението на ищеца /л. 9 - 14/ се установява, че възлизат на сумата в общ размер на 660 лева/337,45 евро. В последното съдебно заседание са приети доказателства за допълнително направени разходи в общ размер на 66,40 евро /л. 144/.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебномедицинска експертиза с вещо лице д-р В. П. Х. /л. 127/, от чието заключение се установява, че ищецът П. Б. П. е претърпял травма в лицево-челюстната област, изразяваща се в умерено болезнено отваряне на устата, отворено счупване на тялото на долната челюст между втори и трети зъб на долна челюст в дясно, съпроводено с кървене и нарушаване на захапката, закрито счупване на клона на долна челюст в ляво, с временно затрудняване на дъвченето и говоренето. Вещото лице е посочило, че получените увреждания 3 поотделно и заедно представляват счупване на челюстна кост. Експертът е заключил, че въз основа на материалите по делото периодът на възстановяване от полученото телесно увреждане е бил от 14.12.2024 г. до 18.01.2025 г. При проведен на 04.02.2026 г. преглед вещото лице е констатирало, че нанесените увреждания са заздравели изцяло и няма данни ищецът все още да търпи вреди от нанесения удар. При изслушването си в съдебно заседание експертът разяснява, че активното лечение чрез фиксация на челюстите за възстановяване целостта на долната челюст е в рамките на 26 до 30 дни, като в настоящия случай това е посоченият в заключението период, през който е протекъл оздравителния процес. Според вещото лице е възможно след сваляне на фиксиращите устройства да продължават известни ограничения в пълния обем на функциите на долната челюст, като съобразно практиката и възрастта на ищеца е възможен адаптивен период около 10 дни, през който не се ограничава функцията на говорене, а единствено се затруднява функцията дъвчене и то само на твърди храни. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с нужните професионални знания и опит, както и обосновано.

По делото е представена Педагогическа характеристика на поведенческите прояви, издадена на 29.05.2025 г. от ЧПГИКН "А.Бл.С." /л.

33/, от която се установява, че ответникът Н. А. М. е бил възпитаник на учебното заведение от IX до XII клас, като през този период е имал спокойно и уравновесено поведени, без хулигански прояви, агресия и оказване на физически или психически тормоз. Във връзка с психичното състояние на ответника са приети по делото епикризи, издадени от „Ц.п.с.“ ЕООД – Пловдив /л. 38/.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-психиатрична експертиза с вещо лице д-р Д. А. К. /л. 91/ се установява, че ответникът Н. А.

М. страда от органично разстройство на личността, състояние след мозъчна операция по повод левостранен фронтален каверном /2012/; Поренцефална киста /2013/; Остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми /2021 – 2022/. Посочено е, че заболяването е на базата на обща мозъчна патология без огнищна неврологична симптоматика, като при ответника няма данни за базисна агресивност и склонност към асоциално поведение. Според вещото лице наличното заболяване е улеснило поведението на ответника при процесните събития като късосъединителна реакция, но не е нарушила годността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице изяснява, че към момента на експертизата водещите симптоми при ответника са емоционално-волеви и нарушение на вниманието и концентрацията, без засягане на интелекта. Експертът разяснява, че посочените в заключението късо съединителни реакции, представляващи побързи, резки и недостатъчно мотивирани реакции, е възможно да са възникнали поради заявено от ответника недоспИ.е и физическо натоварване непосредствено преди деянието. Според вещото лице състоянието на 4 ответника подлежи на периодично изследване и контрол, което е преустановено от него и при проведения преглед са констатирани дефицити в психичния му статус. Същевременно провеждането на непрекъснато лечение би могло да контролира в голяма степен състоянието и реакциите на ответника. Съдът приема заключението на вещото лице за достоверно и обосновано, съответстващо на събраните по делото доказателства.

В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели, ангажирани и от двете страни. От показанията на свидетеля Б.Л.У. се изяснява, че е близък приятел на ищеца П. П., който на 14.12.2024 г. му се обадил по телефона и го помолил да се срещнат близо до дома му, като му казал, че е бил ударен от ответника Н. М.. Когато двамата се видели, ищецът бил разстроен, а устата му била разкървена. Той разказал на свидетеля, че прибирайки се видял ответника, като решил да отиде при него и да го поздрави, а в следващия момент се озовал на земята. Докато били заедно със свидетеля, ответникът позвънил на телефона на ищеца, след което отишъл при тях. Когато пристигнал и видял състоянието на ищеца, ответникът започнал да му се извинява. През това време ищецът се обадил на *** си П., която също пристигнала на място и попитала кой е наранил *** й, на което ответникът отговорил, че е бил той. След това П.П.звънила на родителите си, които малко след това пристигнали, взели ищеца П. и го откарали в болница.