Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 9 от 06.02.2026, Районен съд - Панагюрище

Съд
Районен съд - Панагюрище
Дело
Частно наказателно дело 80/2024
Вид
Определение № 9
Подписан
06.02.2026
В сила
26.02.2026
Състав
Емилиан Благов Венчев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№9 гр. Панагюрище, 06.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилиан Бл. Венчев като разгледа докладваното от Емилиан Бл. Венчев Частно наказателно дело № 20245230200080 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал.5 от НПК.

Предявена е жалба от „Сайлест”ЕООД, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Патриарх Евтимий” №2А, представлявано от управителя Т. В М., срещу Постановление за прекратяване на съдебното производство, постановено на основание чл. 243, ал.4 от НПК на 18.07.2022г. от Районна прокуратура Пазарджик, Териториално отделение Панагюрище, по Досъдебно производство №89/2020г.

В жалбата се сочи, че с обжалваното постановление се прекратява образуваното досъдебно производство, като същото е незаконосъобразно, изготвено при непълнота на доказателствата и при пълно игнориране на множество събрани доказателства и съдебна практика.

Сочи се, че постановлението не е съобразено с разпоредбите на чл. 216, ал.1 от НК и чл. 323 от НК и не са събрани достатъчно, както и всички необходими доказателства за изясняване на обективната истина.

Съгласно жалбата, с Постановление за възлагане, на 05.01.2017 г. синдикът на „Булгар Минерали - Стрелча” АД, на основание влязло в сила постановление за възлагане, е извършил въвод във владение срещу „Булгармин Инженеринг” АД, в полза на „Сайлест” ЕООД, върху целия процесен недвижим имот. Сочи се, че в протокола за въвод е отбелязано, че в югоизточната част на площадка „Промишлена” на поземления имот, оградата е частично разрушена от бившия наемател „Ватия Холдинг” АД, като на жалбоподателите е възложена и външната ограда, с която е бил ограден целия поземлен имот.

Жалбоподателите подчертават, че тази ограда е била разрушена за първи път през месец октомври 2016 г., а настоящото наказателно производство се води за второто разрушаване на същата ограда.

В жалбата се изяснява, че този въвод е извършен със съдействието на органите на МВР, понеже Л К и Г С са известни с агресивното си поведение и с перманентното несъобразяване с действащия в страната правен ред.

Според жалбоподателите са налице две самоуправни действия, тъй като не по установения ред е разрушена ограда с цел тя да бъде премахната. Изясняват, че оградата е изградена/възстановена от собственика на имота, след като веднъж е била разрушавана от Л К- престъпление по чл. 323 от НК. Това разрушаване, според жалбата, е предприето от Л К с цел да 1 осъществи едно свое предполагаемо право, като твърди, че дружеството „Булгармин Инженеринг” АД, което представлява, е собственик на част от поземлен имот №000680 и постоянно предявява искове, свързани с него.

Според жалбоподателите, след като е разрушила оградата, Л К, съпровождана и охранявана от 20 снажни момчета, са завзели поземлен имот, от който на 05.01.2017 г. вече е била отстранена по надлежния ред, поради което е извършила второ самоуправно действие.

В жалбата се сочи, че в постановлението на РП липсват мотиви. Не са изложени съображения, поради които прокурорът е приел, че няма извършени самоуправни действия, неоснователно е прието, че не е налице престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, понеже не са извършени процесуално - следствени действия, за да се провери достоверността на защитната теза на Л К.

Сочи се, че разрушената през 2016 г. ограда е възстановена от „Сайлест” ЕООД, след влизане в сила решението за делба и К отново я е разрушила. Твърди се, че в протокола за въвод е описано, че разрушената преди въвода част от оградата се намира в площадка „Промишлена” с площ от 20000 кв. км, съобразно с акт за държавна собственост.

„Сайлест“ ЕООД молят съда да отмени обжалваното постановление и да върне преписката на Районна прокуратура Пазарджик, Териториално отделение Панагюрище с указания да се приложат правилно разпоредбите на чл. 216, ал.1 и чл.323 от НК, съобразно константната практика, като се установят лицата, придружавали Л К в деня, в който е разрушила оградата и е завзела с тяхна помощ отново недвижимия имот. Молят да се установи в какво качество и с какви цели са присъствали на място далече от град София, от където са пристигнали заедно с Л К.

Молят прокуратурата да се запознае и обсъди представените с жалбата доказателства, да проведе допълнителни разпити на управителите на двете дружества, да се изиска от Панагюрския районен съд препис от исковата молба по гр. дело № 322 от 2020 г. по описа на този съд; Да се назначи геодезическа експертиза, която да установи дали мястото на липсващата ограда е в ръкава, свързващ двете площадки по Акт за държавна собственост или липсващата ограда представлява част от съществуващата ограда на площадка „Промишлена”; Да се извърши оглед на място и да се разпитат свидетелите, присъствали на разрушаването на оградата относно мястото, където е била изградена.

Съгласно приложения по делото Протокол за извършен въвод във владение по чл. 717 „л” от Търговския закон, на 05.01.2017 г. синдикът на „Булгар Минерали Стрелча” АД - в несъстоятелност, е въвел във владение купувача „Сайлест” ЕООД в следния недвижим имот:

Поземлен имот №000680, в местността „Радин дол” по картата на възстановената собственост на гр. Стрелча и построените в имота сгради: сграда №3 - караулка с площ от 10 кв. м. ; сграда №4 склад ВВ-3 с площ от 26 кв. м.; сграда №5 - склад ВВ2 с площ от 14 кв. м.1; сграда №6 - склад ВВ-1 с площ от 60 кв. м.; сграда №14 - трафопост с площ от 20 кв. м.; сграда №15 - компресорно помещение с площ от 15 кв. м.; сграда №17 - тоалетна с площ от 7 кв. м.; сграда №18 - караулно с площ от 7 кв. м. и строителни съоръжения - водопровод мелница, ограда, електропровод, площадка асфалтова, подкранова площадка, промишлена площадка, товаро-разтоварна, резервоар и ограда, газова площадка.

Съгласно обжалваното Постановление за прекратяване на наказателното производство, постановено по Досъдебно производство № 89/2020г. по описа на Окръжна следствен отдел при Окръжна прокуратура Пазарджик, пр.преписка № 520/2020г. по описа на Районна прокуратура Пазарджик, Л К е посочила, че съгласно влязло в сила решение на Апелативен съд Пловдив, жалбоподателите „Сайлест”ЕООД не са собственици на площ от 4733 кв.м. в поземлен имот № 2

000680, в местността „Радин дол”, в землището на гр. Стрелча, на която, на 17.08.2020г. е поставена незаконно телена ограда, за да се загради имотът на „Булгармин Инженеринг”АД.

Прокурорът заключава, че за да бъде налице престъпление по реда на чл. 216 от НК, следва да бъде налице и чужда движими вещ, която притежава известна стойност, като повреждането следва да е извършено от несобственик на вещта. Според Районната прокуратура, у Л К е липсвало съзнанието, че тя и наетите от нея работници въздействат върху чужда движима вещ, с цел да я повредят, след като към момента на поставянето й е имало спор между „Сайлест”ЕООД и „Булгармин Инженеринг”АД за собствеността на терена с площ от 4733кв.м., които са били заградени с процесната ограда.

Съгласно мотивите на Решение № 260024/19.10.2020г., постановено по в.гр.дело№ 245/2020г. по описа на Апелативен съд Пловдив, II- ри състав, с нот. акт № 162/28.11.2005г. , „Ватия”АД са продали на „Булгармин Инженеринг”АД производствен терен, представляващ имот № 000680, в местността „Радин дол”, в землището на град Стрелча, като имотът по графични измервания е с площ от 39 733кв.м., съгласно Акт за държавна собственост е 35 000кв.м., като разликата е в площите и представлява терен с площ от 4733кв.м.

Съгласно решението, площадка „А” е с площ от 20 000кв.м. и съответства на югозападната част на имот № 680. Площадка „Б” е с площ от 15 000кв.м. и се намира в североизточната част на имота. Разликата в площите на имота по скицата в Акт за държавна собственост и Картата на възстановената собственост на земеделските земи в землището на гр. Стрелча представлява процесния терен с площ от 4733кв.м. Съгласно решението, на жалбоподателите по настоящото дело- „Сайлест” ЕООД, е възложен терен с площ от 35 000 кв.м., сгради и строителни съоръжения, находящи се в терена от 35 000кв.м., но в процеса пред Апелативен съд Пловдив, те не са доказали правото си на собственост върху разликата до цялата площ от 39 733кв.м. Посочено е, че в имота има обособен производствен терен от 3 946кв.м., застроен с производствена сграда на 347 кв.м. и в него са разположени присъщи на производството машини и съоръжения, но този терен не може да се идентифицира, като част от възложените на „Сайлест”ЕООД площадка „Промишлена” и площадка „Товаро- разтоварна”. Жалбоподателите не са доказали по това гражданско дело, че производството в този обособен терен се осъществява с машини и съоръжения на „Сайлест” ЕООД, в площите на площадки „Товаро- разтоварна” и „Промишлена”, собственост на това дружество. По делото не е установено „Булгармин Инженеринг” АД да осъществяват производствена дейност в имота на жалбоподателите, в частта, възложена на „Сайлест”ЕООД, като част от строително съоръжение, за да пречат на дружеството - жалбоподател по настоящото ЧНД на достъпа до инфраструктурата, ток и вода.

В прекратителното постановление, установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка е правилно изложена по отношение на съществените й елементи и се извлича адекватно от доказателствения материал, като приетите за установени от прокурора фактически положения са достатъчни, за да обосноват правния извод, отразен в постановлението за прекратяване, че въпреки, че са събрани възможните доказателства и са изчерпани процесуалните възможности за събиране на допълнителни доказателства, формираната доказателствена съвкупност не обосновава с необходимата категоричност авторство и вината на свидетелят К в извършване на престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, което е било част от предмета на досъдебното производство. В тази връзка, правилно са анализирани събраните гласни доказателства, като е отчетена ситуацията на дългогодишни изключително влошени отношения между страните и съществуващата непоносимост между тях, в чийто контекст е ескалирал поредния скандал между тях на 23.11.2020 г., в който безспорно участие имат и двете страни и по който вече е с приключил краен съдебен акт, а именно: Решение №260024/19.10.2020г. по гр.д. №245/2020г. по описа на Апелативен съд – 3

Пловдив.

По отношение на конкретния предмет на настоящото ДП, касаещ повреждане и унищожаване на процесната ограда – следва изрично да се отбележи, че се касае за демонтаж на оградни строителни платна /вж. налични снимки л.11-13 от ДП/, които платна по своето естество се явяват преместваеми и в никакъв случай не би могло да се приеме, че се касае за разрушаване на монолитна ограда, което пък от своя страна води до единствения възможен извод, че липсва състав за извършено престъпление по см. на чл.216, ал.1 от НК, правилно е прието от прокурора, че доказателства в тази насока не са установени.

Съдът установи, че не е налице и престъпление по смисъла на чл. 232 от НК, извършено от лицето Л К, като представляващ „Булгармин Инженеринг” АД, тъй като за да е налице престъпление по горепосочения текст , следва да е налице умисъл у дееца, от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че Л К е предприела действия за освобождаване на достъпа до работната площадка с площ от 4 733 кв.м. със съзнанието, че представляваното от нея дружество е собственик именно на този терен. По същата причина не е налице и престъпление по смисъла на чл. 323 от НК, тъй като при това престъпление следва да е самоволно реализирано едно оспорвано от другиго чуждо действително или предполагаемо право, каквото съгласно Решение № 260024/19.10.2020г., постановено по в.гр.дело№ 245/2020г. по описа на Апелативен съд Пловдив, IIри състав, не е право на собственост, чуждо за представляваното от К дружество.

Съдът счита, че Районна прокуратура Пазарджик с Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 18.07.2022г., постановено по ДП № 89/2020 г. по описа на РУ Панагюрище при ОДМВР- Пазарджик и пр. пр. № 685/2021 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура Пазарджик, е постановила един правилен и законосъобразен акт, тъй като по делото не са събрани данни за осъществяване на престъпление по смисъла на чл. 216, ал.1 и чл. 323, ал.1 от НК.