Решение № 18224 от 10.10.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 35875/2024
- Вид
- Решение № 18224
- Подписан
- 10.10.2025
- Състав
- ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ИГНАТОВ
Други актове по делото
- Определение № 26233 от 25.06.2024 · ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ИГНАТОВ
- Разпореждане № 115706 от 14.08.2024 · ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ИГНАТОВ
- Разпореждане № 177377 от 18.11.2025 · ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ИГНАТОВ
- Разпореждане № 190658 от 17.12.2025 · ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ИГНАТОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 103, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 41 · Закон за собствеността
- чл. 16, ал. 9 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 38, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 48, ал. 6 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 49, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 6, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 18224 гр. София, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯ. Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20241110135875 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и сл.
Образувано е по искова молба на етажните собственици от сградата, находяща се в ., адрес ., . (ищци), действуващи чрез упълномощения процесуален представител Д.Р., бивш управител на етажната собственост. Ищците твърдят, че ответникът П. М.
А. от дълги години ползува жилище № 4, ателие № 5 и гараж № 3 в сградата етажна собственост, находяща се в . без да се е снабдил с нотариален акт от жилищностроителната кооперация, макар и тя да му ги разпределила още през 1992 г. в качеството му на член-кооператор. Делът от общите части, принадлежащи към тези самостоятелни обекти, бил в размер на общо 15, 063 %. Във връзка с ремонтирането на общи части на сградата (покрив и входна врата) с решение на общото събрание на етажната собственост от 17. 07. 2017 г. ответникът трябвало да заплати общо 597 лева и 4 стотинки. Що се отнася до вноските му за управление и поддържане на общите части, за периода 01. 09. 2017 г. – 30. 09. 2019 г. и предвид решенията на общото събрание на етажната собственост от 17. 07. 2017 г. и 24. 03. 2018 г. той ответникът трябвало да заплати сума в размер на общо 678 лева и 58 стотинки. Понеже ответникът не заплатил дължимите суми, ищците искат от съда да признае за установено съществуването на съответните парични задължения. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от П. М. А. с ЕГН **********, адрес ., ет. 2, ап. 4 (ответник) с който препраща към възражението си срещу заповедта за изпълнение. Излага доводи, че всъщност е извършил необходим ремонт на общи части на сградата-етажна собственост (разширение на покрива и обшивка на стреха) със свои собствени средства, както и че по същият начин е заплатил сметки за осветление на стълбищната клетка за периода от ноември 2014 г. до избирането на касиера М.Б. през 2017 г. Твърди, че не заплаща вноските „умишлено“, защото управителният съвет на етажната собственост отказвал да му 1 заплати тези разходи, както повеляват чл. 48, ал. 6 и чл. 49, ал. 1 ЗУЕС. Поддържа опорочаване на процедурата по вземането на съответните решения на общото събрание на етажната собственост. Заявява, че откакто „.“ управлява етажната собственост е заплащал своевременно вноските си. Отрича съпругата му да е събирала пари и да е заплащала сумите за електричество, като изтъква, че през периода ноември 2014 г. – юли 2017 г. тя е страдала от онкологично заболяване. Отрича новата входна врата да е съставлявала необходим ремонт, като излага доводи и за опорочаване на процедурата по взимане на решение за съответния ремонт и твърди, че той е бил изпълнен некачествено. Оспорва достоверността на протоколите от общите събрания, представени от ищците. Иска от съда да вземе справедливо решение и изразява съжаление, че отнема от времето на съда.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересовани лица, действуващи чрез надлежно упълномощен процесуален представител, придружена е с документ за внесена държавна такса и отговаря и на останалите формални изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК. Постъпила е в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и предявените с нея искове съответствуват на заповедта за изпълнение. При това положение исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Ищците предявяват по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правни основания чл. 41 ЗС във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗУЕС във връзка с чл. 6, ал. 1, т.
9 и 10 ЗУЕС. Ответникът прави възражение за прихващане с правно основание чл.
103, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 48, ал. 6 ЗУЕС. В тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване, че през периода 17. 07. 2017 г. – 30. 09. 2019 г. ответникът е бил ползувател на жилище № 4, ателие № 5 и гараж № 3 в сградата етажна собственост, находяща се в ., предприемането на необходим ремонт на общите части (покрив и входна врата), че делът на ответника от разходите за този необходим ремонт възлиза на 597 лева и 4 стотинки, както и че размерът на вноските за управление и поддържане на общите части, дължими от ответника, възлиза на общо 678 лева и 58 стотинки, а също така и че в едномесечен срок от уведомяването на управителя/управителния съвет за необходимостта от ремонт е било свикано общо събрание на етажната собственост. В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че заплатил дела от разходите за необходимия ремонт на общите части (покрив и входна врата), съответно вноските за „Фонд ремонт и обновяване“ и за управление и поддържане на общите части, както и че сторил разходи за ремонт на общите части на сградата етажна собственост (разширение на покрива и обшивка на стреха), стойността на тези разходи, както и че е уведомил управителя/управителния съвет за необходимостта от такъв ремонт.
Съобразявайки събраните в хода на съдебното дирене доказателствени материали, първостепенният съд приема за установена следната фактическа обстановка. Жилищната сграда, находяща се в ., била построена от жилищностроителната кооперация „.“. Ответникът бил член-кооператор и касиер на жилищностроителната кооперация. През 2001 г. строителството на сградата завършило и кооперацията съставила разпределителен протокол от 25. 04. 2001 г., според който на ответника били разпределени: жилище № 4 на втория етаж с площ 104, 22 кв. м., ведно с мазе № 7 с площ 5, 64 кв. м. и сушилня № 8 с площ 12, 79 кв. м. на стойност общо 16 513 лева, на които съответствували 10, 168 % идеални части от общите части на сградата; ателие № 5 в подпокривното пространство на сградата с площ 38, 29 кв.
2 м. на стойност 5 103 лева, на което съответствували 3, 087 % идеални части от общите части на сградата; и гараж № 3 в подземния етаж с площ 19, 72 кв. м. на стойност 2 864 лева, на който съответствували 1,748 % идеални части от общите части на сградата. Въпреки това ответникът така и не се снабдил с нотариален акт за тези недвижими имоти по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК. Едва на 12. 07. 2022 г. той се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на недвижимите имоти, придобити по давност и наследство. По-точно според данните от констативния нотариален акт ответникът бил носител на 4/6 идеални части от правото на собственост върху жилището (ведно с принадлежащите мазе и сушилня), ателието и гаража. Ответникът обаче ползувал тези недвижими имоти заедно със съпругата си и техните деца. Към 2017 г. терасата на подпокривното ателие на ответника се наводнявала и дъждовната вода прониквала във вътрешността на ателието. Водата се стичала и по западната фасада на сградата надолу върху намиращите се по-ниско тераси към жилища на други етажни собственици.
На 17. 07. 2017 г. било проведено общо събрание на етажната собственост, на което било прието да се заплащат ежемесечни вноски за управление и поддръжка на общите части на сградата в размер на 10 лева за жилище, 5 лева за ателие и 2 лева за гараж. Освен това било взето решение да бъде предприет ремонт, изразяващ се в подменяването на входната врата на сградата, за което да бъде събрана обща сума в размер на 2 000 лева. Според ползуваните от ответника идеални части от общите части на сградата в размер на общо 13, 255 % било уточнено, че той следва да заплати 296 лева и 38 стотинки от тази сума. Във връзка с обсъждане ответникът декларирал, че ще извърши необходимите ремонтни работи в ателието, което ползува, не по-късно от края на октомври 2017 г., с което щял да отстрани причината за течове по фасадата в тази част на сградата. След това ответникът облицовал терасата си с керамични плочки, а освен това прикрепил към защитен навес към стрехата на своето ателие и изпълнил ламаринена обшивка на стрехата над долния етаж. За труда и материалите ответникът заплатил общо 2 230 лева. Стойността на защитния навес и ламаринената обшивка в частност възлизала на общо 583 лева с ДДС.
На 24. 03. 2018 г. било проведено общо събрание, на което било взето решение за промЯ. на размера на вноските за управление и поддържане на общите части на сградата. Техният размер вече зависел от обема на притежаваните идеални части от общите части от всеки етажен собственик. Предвид притежаваните от жилищностроителната кооперация идеални части от общите части, общото събрание решило ответникът, който ползувал съответните самостоятелни обекти, да заплаща по 15 лева и 1 стотинка вноска на месец.
На 05. 01. 2019 г. било проведено общо събрание, на което бил приет отчет на дължимите вноски. Според този отчет ответникът дължал сума в размер на общо 1 080 лева и 36 стотинки. След това на 18. 04. 2019 г. било проведено ново общо събрание, на което отново бил приет отчет за дължимите вноски. Според този отчет ответникът дължал на етажната собственост общо 1 144 лева и 46 стотинки. На това общо събрание ответникът заявил, че е направил разходи за осветление в общите части на сградата и за ремонт на общите части на сградата около ателието, което той ползувал, във връзка с което поискал останалите етажни собственици да му платят, но не уточнил каква точно сума трябвало да му бъде заплатена. Освен това ответникът заявил, че нямало да заплаща дължимите вноски към етажната собственост докато не бъдел обсъден този въпрос. Общото събрание на етажната собственост решило да задължи ответника в срок до края на следващия месец да направи мотивирано писмено 3 искане до управителния съвет, като посочи размера на исканото плащане и основанието, както и като приложи доказателства за направените от него разходи за общите части на сградата.
На 15. 09. 2019 г. било проведено общо събрание на етажните собственици, на което бил приет отчет за дължимите вноски. Според приетия на това общо събрание отчет, ответникът, който обитавал обекти на жилищностроителната кооперация, имал задължения („стари задължения“, „месечни вноски за 6 м (апр. – септ.)“ и „битови разходи (чистота + ел.енергия) за 6м (апр. – септ.)“) на обща стойност 1 534 лева и 37 стотинки.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и експертното заключение по съдебно-техническата експертиза (основно и допълнително). Тук следва да се отбележи, че първоинстанционният съд не може да съобрази като доказателства по делото каквито и да били документи, представени след последното открито съдебно заседание, в което е турил край на съдебното дирене (09. 10. 2024 г.). Съдът не кредитира т.нар. второ допълнение към съдебно-техническата експертиза, според което цените на ремонтните дейности при договаряне могли да надхвърлят в пъти стойностите от справочника, ползуван от вещото лице, и че било възможно реално заплатените средства от ответника за поставянето на препазния навес и ламаринената обшивка да възлизат на 1 500 лева, защото е твърде хипотетично.
При така установената фактическа обстановка първостепенният съд достигна до следните изводи.
Първостепенният съд е длъжен да даде служебно точната правна квалификация на предявения иск въз основа на фактическите твърдения на ищците и направеното от тях искане. В разглеждания случай с определението за насрочване на делото по чл. 140 ГПК настоящият първоинстанционен състав допусна правна грешка при даването на точната правна квалификация. Това е така, защото съдът пропусна да отчете правното значение на фактическите твърдения на ищците, че ответникът не се е снабдил с нотариален акт за ползуваните от него самостоятелни обекти в сградата етажна собственост. Както е известно, членството в жилищностроителна кооперация е един от способите за придобиване на право на собственост. След построяването на сградата жилищностроителната кооперация изготвя акт (разпределение), с който разпределя между член-кооператорите самостоятелните обекти в построената сграда. След изготвянето на това разпределение всеки един член-кооператор може да се снабди съобразно чл. 35, ал. 2 ГПК с нотариален акт за собственост върху съответните самостоятелни обекти. Става въпрос не за юридическо задължение на членкооператора, а за негово субективно право. В интерес на самия член-кооператор е (поради тази причина той е станал и член на кооперацията!) да се снабди с такъв нотариален акт. Поради това и законът не предвижда нарочен срок, в който членкооператорът да се снабди с нотариален акт. Снабдяването с нотариален акт по чл. 35, ал. 2 ГПК обаче е необходимо условие, за да придобие член-кооператорът правото на собственост върху самостоятелния обект. „Правото на собственост върху жилището или другите имоти, заедно с идеалните части от общите части в сградата и от мястото, съответно от правото на строеж, се придобива от член-кооператора с издаването на нотариален акт – чл. 35, ал. 2 ЗЖСК“ – т. 2 от Постановление № 3 на Пленума на ВС от 1983 г. Щом като ответникът не се е снабдил с нотариален акт по реда на чл. 35, ал. 2 ГПК, то до момента на снабдяването с констативния нотариален акт през 2022 г. той не е бил собственик, а обикновен ползувател на жилище № 4 4
Разпечатката съдържа 23 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/58642193-60d5-4daf-b002-ca7329e6a583