Решение № 2728 от 16.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2728 гр. Варна, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20233110112954 по описа за 2023 година

Предявена е искова молба по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, с правно основание по чл.55, ал.1 от ЗЗД, с цена на иска от 2 лв. от страна на ищеца С. А.

К., с ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ж.к. Т., бл. *, вх. **, ап.**, чрез процесуалния представител адвокат С. У. от АК - Варна, против ответната страна „А.*. Б.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „К“ № **, представлявано от А.

В. Д..

В исковата молба ищецът твърди, че на 27.08.2019 г. между ответника, в качеството му на потребител и ответната страна, в качеството на търговец на електронни съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи, бил сключен Договор №******** за срок от 2 години. Съгласно договора потребителят ползвал тарифен план “A1 ONE Unlimited”, условията за ползване на който били уредени в Приложение №1 към същия договор. За ползваните от потребителя услуги бил издаден платежен документ по месечна фактура №*********/02.06.2021 г. Към платежния документ за потребителя било включено и задължение за заплащане на сума в размер на 2 лева, представляваща неустойка за обработка на просрочени задължения по платежния документ. Неустойката била начислена на потребителя с документ за плащане №********/30.06.2021 г., като потребителят заплатил начислените суми, включително и неустойката, съгласно разписка за платена неустойка.

Ищецът счита, че начислената и заплатена от него неустойка е въз основа на неравноправна клауза по смисъла на чл. 146, ал.2 от Закона за защита на потребителите. Твърди, че неустойката не била индивидуално уговорена, а клаузата била предварително изготвена, поради което потребителят нямал възможност да влияе върху съдържанието на същата. В 1 чл.22.1. от Общите условия за взаимоотношения между „А.*. Б.“ ЕАД и потребителите на Услугите и/или мрежите, било регламентирано, че потребителят дължи обезщетение в размер на 2.00 лева без ДДС за обработка на просрочени задължения, което обхваща разходи по администриране на просрочени задължения. Доколкото това задължение било регламентирано в общи условия, които се предоставяли на потребителя, то последният не можел да влияе върху тях по какъвто и било начин, поради предварително изготвения размер на начисляваната неустойка. Начисляваната неустойка винаги била в размер на 2 лева, независимо какъв е размерът на задълженията от потребителя към търговеца. Ищецът твърди също така, че, всички избрани услуги се описвали на интернет страницата на ответника, което правило условията, посочени на интернет страницата на търговеца, приложими към сключения договор. На интернет страницата, в раздел „Цени на други услуги за клиенти на договор“, била посочена въпросната неустойка, като отново била конкретизирана и точната й сума от 2 лв. Това обстоятелство потвърждавало липсата на възможност за индивидуална договорка между страните за съответната клауза. Ищецът счита, че неустойката е нищожна и на основание чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, тъй като надвишава обезщетителната, обезпечителната и санкционната функция на неустойката. В случая неустойката имала за цел да прикрие скрита такса. Ищецът счита, че начисляването на неустойка би следвало да бъде обусловено от понасяне на действителни вреди за ответното дружество, каквито в случая не били налице. Поради това и съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, неравноправната клауза, уреждаща неустойката, била нищожна. Затова ответникът се обогатил с платената сума неоснователно.

Предвид така изложените обстоятелства ищецът моли съда да постановите решение, с което да признае за установено, че ответното дружество му дължи сумата от 2 лева, с която се обогатило неоснователно. Претендира и присъждане на направените разноски в настоящото и в заповедното производство.

В подадения отговор на исковата молба ответната страна не оспорва, че с ищеца са в договорни отношения по договор за електронни съобщителни услуги №********; не оспорва, че от ищеца е заплатена сума в размер на 2 лв., начислена със сметка №********/30.06.2021 г. Ответната страна счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Твърди, че въпросната сума представлява обезщетение за обработка на просрочени задължения, а не неустойка. Твърди, че въпросната сума се начислява еднократно и представлява компенсаторно обезщетение за неизпълнение, обхващащо разходи на дружеството по администриране на просрочени плащания. Въпросното обезщетение било уговорено в чл.27.1 от Общите условия към договора с ищеца и в действащи ценоразпис на ищцовата страна. Обезщетението било предмет на административно дело по описа на АС – С., приключило със споразумение между „А.*. Б.“ ЕАД и КРС, което доказвало, че регулаторният орган приел този размер на обезщетение за справедлив и го утвърдил в постигнатото споразумение.

Предвид така изложените съображения, ответната страна моли исковата молба да се отхвърли, като на ответната страна бъдат присъдени направените по делото разноски.

2

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Представен е по делото договор №********, сключен на 27.08.2019 г. между ответната страна „А.*. Б.“ ЕАД и ищеца С. А.

К., по силата на който ответното дружество се е задължило да предоставя на ищеца електронни съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи при условията на договоря и Общи условия за взаимоотношения между „А.*. Б.“ ЕАД и потребители. В съдържанието на договора е вписано, че абонатът декларира, че е запознат и е съгласен с приложимите общи условия и с действащия ценоразпис на оператора, относим към ползваните от абоната услуги. В договора е вписано също, че дължимите неустойки или обезщетения се посочват в съответното приложение по т.3.2, като за всяка услуга могат да се договарят и прилагат различни срокове. Към договора е подписано Приложение №1 – Условия на тарифен план за мобилна услуга ONE Unlimited 24, за срок от две години;

Допълнение към приложение №1, подписано на 04.05.2021 г. и Приложение №3 – Ценоразпис.

С документ за плащане №********/30.06.2021 г. на ищеца е начислена сума от 2 лв., посочена като неустойка, а в издадена от ответника сметка под същия номер и дата, сумата е обозначена като обезщетение за обработка на просрочени задължения, която сума е била платена от ищеца. Въпросното обезщетение е било предвидено в т.22.1 от Общите условия за взаимоотношенията между „А.*. Б.“ ЕАД и потребителите, в редакцията преди последното изменение на клаузата и текстът е гласял, че в случай на частично или цялостно неизплащане на указаната във фактурата или друг финансово-счетоводен документ сума в срока за плащане, абонатът дължи: законовата лихва за забава за всеки ден закъснение; разходи, свързани със събиране на дължимите от него суми, включително за съдебно и извънсъдебно събиране, извършвано от А1 или чрез трети лица; обезщетение в размер на 2 лв. без ДДС за обработки на просрочени задължения, което обхваща разходи по администриране /дейности по събиране и уведомяване/ на просрочени плащания. Посочено е било, че това обезщетение в размер на 2 лв. се формира на база разпределение на относимите разходи за поддръжка и амортизация на системата за таксуване, мрежови разходи, и за персонал, а разходите се начисляват при забава на плащането, надхвърляща определения в ОУ за услугата минимален срок от 15 дни след издаване на фактурата за съответното задължение. В действащата към момента клауза не фигурира текстът относно обезщетението от 2 лв. за обработка на просрочени задължения.

На 30.06.2023 г. ищецът, считайки, че е заплатил сумата от 2 лв. без основание, е подал заявление по чл.410 от ГПК против ответника, въз основана което е било образувано ч.гр.д.

№********/2023 г. по описа на Районен съд – С.. По делото е издадена заповед за изпълнение №***** от 11.07.2023 г., против която ответната страна е подала възражение, а на ищеца са били дадени указания, че може да предяви установителен иск за вземането си.

На база на гореустановените факти съдът счита, че се налагат следните изводи:

Предявеният иск е основателен и доказан. На първо място, независимо от обстоятелството, че начислената на ищеца сума е била отбелязана като неустойка, то без съмнение тя по 3 същността си няма предназначението на неустойка – да обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението. От ответната страна е заявено, че сумата е била начислена на основание т.22.1 от Общите условия и представлява обезщетение за обработка на просрочени задължения. Съдът счита, че посочената клауза от общите условия, в частта, регламентираща обсъжданото обезщетение е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите. Клаузата не е договорена индивидуално, доколкото се съдържа в общи условия, относими към всички потребители.

Видно е, че обезщетението за обработка на просрочени задължения е предвидено наред с възможността операторът да претендира законова лихва забава и разходи, свързани със събиране на дължими суми. Така на практика за едно и също неизпълнение потребителят понася две различни и едновременно дължими санкции. Това води до възможност операторът да събира необосновано високо обезщетение и поради това клаузата следва да се счита неравноправна, а и нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. Видно е, че към момента тя и не фигурира в общите условия на ответната страна.

Предвид гореизложеното, и доколкото сумата от 2 лв. е била платена на ответната страна на основание нищожна клауза, то съдът следва да признае за установено, че ответната страна дължи на ищеца процесната сума на осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Относно разноските по делото: Предвид изхода на процеса ответната страна следва да заплати на ищеца направените по делото разноски от 25 лв. държавна такса и 480 лв. – адвокатско възнаграждение, общо 505 лв.. От ответната страна е депозирано заявление за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но съдът счита възражението за неоснователно, доколкото възнаграждението е адекватно на характера на производството и неговата фактическа и правна сложност. Ответната страна следва да заплати и направените от ищеца разноски по заповедното производство от 25 лв. държавна такса и 480 лв. – адвокатско възнаграждение,, общо 505 лв.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „А.*. Б.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „К“ № **, представлявано от А. В. Д., ДЪЛЖИ на С. А. К., с ЕГН **********, с адрес в гр. В., ж.к. Т., бл. *, вх. **, ап.**, сумата от 2 /два/ лева, представляваща получено без основание обезщетение за обработка на просрочени задължения, за което е издадена заповед за изпълнение №***** от 11.07.2023 г. по ч.гр.д.

№********/2023 г. по описа на Районен съд – С..

ОСЪЖДА „А.*. Б.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.

С., ул. „К“ № **, представлявано от А. В. Д. ДА ЗАПЛАТИ на С. А. К., с ЕГН **********, с адрес в гр. В., ж.к. Т., бл. *, вх. **, ап.**, направените разноски по настоящото дело от 505 лв. (петстотин и пет лева).

ОСЪЖДА „А.*. Б.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.

4

С., ул. „К“ № **, представлявано от А. В. Д. ДА ЗАПЛАТИ на С. А. К., с ЕГН **********, с адрес в гр. В., ж.к. Т., бл. *, вх. **, ап.**, направените разноски по ч.гр.д. №********/2023 г. по описа на Районен съд – С. от 505 лв. (петстотин и пет лева).

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5