Решение № 161 от 08.04.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Враца, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20241400500016 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 234 от 11.01.2024г., подадена от З. А. Л. с ЕГН ********** от гр. Враца, представляван от адв. Х. П. Й., САК, преупълномощена от ЕАД „Д. М.", БУЛСТАТ № ***, против решение № 661/13.11.2023 г., постановено по гр. дело № 797/2023г. на Районен съд Враца, в неговата цялост, с което са отхвърлени предявените от него против „Адессо Кредит България“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1, хип. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на неустоечна клауза в Договор за паричен заем № ***/24.06.2022 г., сключен между З. А. Л. и „Адессо Кредит България“ ЕООД, поради противоречието й със закона, както и предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1, хип. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на неустоечна клауза в същия договор за паричен заем, поради заобикаляне на закона и с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.

26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на неустоечна клауза в същия договор за паричен заем, поради накърняване на добрите нрави; както 1 и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 50,00 лв., претендирана като част от сумата 393,25 лв., представляваща даденото от ищеца без основание по неустоечната клауза, уговорена в чл. 4 от Договор за паричен заем № ***/24.06.2022 г., сключен между З. А. Л. и „Адессо Кредит България“ ЕООД.

Жалбоподателят твърди, че постановеното решение е неправилно, необосновано, изпълнено с противоречие в мотивите, както и постановено при допуснато съществено процесуално нарушение. Посочва, че пред първоинстанционния съд е направил искане по реда на чл. 190 ГПК, което съдът е оставил без уважение и въпреки това недопускане на събиране на относими за спора доказателствени средства и въпреки липсата на оспорване относно сключването на този договор и наличието на визираните клаузи от ответната страна, съдът е приел, че не може да бъде прието, че такъв договор е сключен. Счита извода на съда, че „ищецът не е ангажирал никакви доказателства за съдържанието на клаузата за неустойка, чието обявяване за нищожна претендира, поради което искът се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен" за неправилен и незаконосъобразен, още повече, че самият съд е констатирал на няколко пъти в решението си наличие на облигационни отношения между страните. Твърди, че в проведеното по делото първо открито съдебно заседание е представен погасителен план, който обаче съда не е възприел като доказателство за наличие на облигационни отношения.

Поддържа, че съдът е отхвърлил доказателствените му искания, направени с исковата молба и поддържани в проведените по делото две съдебни заседания, за допускане и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза за установяване плащанията по договора като размер и дати, във връзка с предявения осъдителен иск, и за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред БНБ за снабдяване с информация за сключени между страните сделки и движението по тях, и така не му е дал възможност да докаже наличието на договорни отношения между страните, вкл. задълженията им по договора, както и че е изправна страна по процесния договор /че е платил/. Посочва, че по този начин не са събрани относими доказателства и съда не е имал възможността да преценени същите поотделно и в тяхната съвкупност при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК. Изтъква, че с исковата молба е направил възражение за недействителност на договора, като се е позовал на ЗПК, т.е. в случай, че съдът приеме, че не е спазена формата на договора, то е следвало не да отхвърли целия иск, а да провъзгласи целия договор за недействителен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД поради липса на предписаната от закона форма, респективно и атакуваната клауза. Моли съда да отмени обжалваното решение на PС-Враца в цялост, като уважи изцяло предявените от него искове, като претендира и сторените по делото разноски, както и разноските сторени в първоинстанционното производство.

2

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна „Адессо Кредит България“ ЕООД не е постъпил писмен отговор.

В проведеното открито съдебно заседание представители на страните не се явяват, като в писмено становище въззивникът потвърждава изложените аргументи във въззивната жалба и направеното с нея искане.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред Районен съд - Враца е образувано въз основа на искова молба, подадена от З. А. Л., ЕГН: **********, чрез пълномощника му адв. Х. Й. - САК, преупълномощена от ЕАД „Д. М.”, срещу „Адессо Кредит България“ ЕООД, ЕИК: ***, гр. Ботевград, за обявяване на нищожност на неустоечната клауза на чл. 4 от Договор за паричен заем № ***/24.06.2022г. поради противоречие със закона, добрите нрави, както и заобикаляне на закона и за заплащане на сумата 50.00 лв. частичен иск от общо 393,25 лв., представляваща недължимо платена сума при начална липса на основание по неустоечната клауза в същия договор, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, както и за присъждане на разноски.

В исковата молба се твърди, че на 24.06.2022 г. между ищеца и ответника бил сключен договор за паричен заем № *** за сумата 1 000,00 лв. с двуседмична погасителната вноска в размер 100,25 лв., като всички вноски били 11 бр. и размер на общата сума за връщане 1 102,75 лв. В чл. 4 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен по начина и условията съгласно т. 1 и т. 2 на чл. 4, а в чл. 4, ал. 2 страните били уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си да предостави обезпечение в срока, кредитополучателят дължи неустойка на кредитора в размер 393,25 лв., която се заплащала от кредитополучателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Така на ищеца била начислена неустойка в общ размер 393, 25 лв., тъй като не представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, като месечната погасителна вноска станала 136,00 лв. вместо 100,25 лв., а общата сума, която следвало да върне станала 1496,00 лв., вместо 1 102,75 лв.

Поддържа се, че към датата на завеждане на исковата молба З. Л. е изплатил изцяло задълженията по процесния договор за заем. Твърди се, че така уговорената клауза за неустойка в чл. 4 от договора за паричен заем, спрямо която ищецът трябвало да заплати неустойка в размер 393,25 лв., била нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД/ и 3 поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 11, чл. 19, ал. 4 ЗПК, във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 ЗЗП.

Излагат се съображения, че настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. Поддържа се, че клаузата за неустойка е нищожна, тъй като чрез уговорката, че ако заемателят не предостави при сключването на договора обезпечение, дългът му нараства, се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост, като кредиторът не следва да предоставя кредити без предварителна оценка на кредитоспособността на длъжника.

Навеждат се доводи, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди за кредитора, е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Твърди се, че подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК, като подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.

Сочи се, че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл. 71 ЗЗД, при непредставено обезпечение, като дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканото обезпечение да се предостави и „неустойката“ да не се дължи, то това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие.

Поддържа се и, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка, като клаузата не е и индивидуално уговорена съгласно чл. 146 от ЗЗП.

Излагат се съображения, че са нищожни отделните клаузи от процесния договор на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност. Сочи се, че чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва до размера на законната върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като в случая е налице заобикаляне на ЗПК, поради което на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата е нищожна. Според ищеца са налице основания целият Договор за потребителски заем да се приеме за недействителен, което по същество води до недействителност и на самата неустоечна клауза, като моли за произнасяне относно недействителността на договора само в мотивите на решението.

Изтъква се, че съзнателното погрешно посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването на компонентите, които влизат в него, с цел 4 заобикаляне ограниченията на ЗПК, следва да се тълкува, като цялостно неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което е основание за недействителност на целия договор по чл. 22 от ЗПК.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Адессо Кредит България“ ЕООД, с който се изразява становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни.

Поддържа се, че преценката за противоречието на договорната неустойка с добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключването на договора, като в случая конкретните обстоятелства не обуславят извод за противоречие на договорката за заплащане на неустойка с принципите на добросъвестността. Сочи се, че с оглед размера на неустойката, същата не може да бъде определена като прекомерна, защото е под размера на главницата по заема, в рамките на приемливото и допустимото при такъв вид облигационни отношения.

Изтъква се, че в договора е предвидено, че неустойката ще бъде заплатена разсрочено за целия срок на действие на договора, заедно с дължимите двуседмични вноски, а не еднократно, като нейният общ абсолютен размер е функция основно от срока на действие на договора, в който ищецът е пожелал да ползва предоставената му в заем сума. Твърди се, че този размер е функция и е съответен на неизпълнението на ищеца като длъжник по договора, тъй като в момента, в който ищецът би изпълнил задължението си по чл. 4.1, т. 1 или 2 от договора и би предоставил допълнителното обезпечение, дължимостта и начисляването на неустойката би било преустановено и същата би се дължала в много по-малък размер. Сочи се, че несъразмерността между главницата и неустойката, констатирана към момента на неизпълнението и неудържимото й нарастване в резултат на евентуално продължителен период на забава, не са основания за обявяването й за нищожна, тъй като тези критерии са изключени при преценката за нейната нищожност.