Решение № 4714 от 08.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4714 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100508426 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С Решение № 9285/21.05.2025 г., постановено по гр. д. №60054/2024 г., по описа на СРС, 61 състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, срещу Областна администрация-област София, с адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 22, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 11214,45 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.03.2021 г. до 30.11.2022 г. в имот находящ се в гр. София, общ. Триадица, бул. „Витоша“ №18, с абонатен № 4256, ведно със законната лихва от 11.06.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 3142,99 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 28.05.2024 г.; сумата от 20,93 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.03.2021 г. до 31.10.2022 г., ведно със законната лихва от 11.06.2024 г. до окончателното изплащане; сумата от 5,94 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 28.05.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.07.2024 г. по ч.гр.д. № 35411/2024 г., по описа на СРС, 61 състав.

1

Със същото решение „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на Областна администрация област София, с адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 22, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв. – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трети лица - помагачи на страната на ответника – сдружение „Център за политическо развитие и демокрация“, сдружение „Отечествен съюз“, сдружение „Асоциация на българските градове и региони“, Комисия за защита на конкуренцията.

Срещу Решението е постъпила въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД в частта, в която е отхвърлен предявения иск за сумата от 11 214,45лв. главница , представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.03.2021г. – м.11.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Претендират се и разноските за настоящата инстанция. В жалбата се посочва, че решението на първоинстанционния съд е неправилно. В подкрепа на това твърдение въззивникът посочва, че фактическото ползване на имота е без правно значение. Съгласно ЗЕ и нормативната уредба клиенти на топлинна енергия са собствениците и/ или вещно правните ползватели на имота. Тъй като ответникът е собственик на топлоснабден имот и не е изпълнил законовите изисквания да сключи договор при ОУ с ищеца и да заплаща цената на консумираната енергия, то той е спестил разходи за заплащането й и се е обогатил за сметка на топлопреносното предприятие. Посочва, че третите лица, ползващи имота, са задължени да заплащат доставената топлинна енергия, но само когато между тях и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия. Задължението на наемателя по чл.232 ал.2 пр.2 от ЗЗД за заплащане на разходите, свързани с ползването на вещта, по никакъв начин не засяга доставчика на топлинна енергия, освен ако наемателят сам пожелае да сключи договор за доставка на топлинна енергия и се задължи по него.

Извън тази хипотеза, в отношенията с доставчика по повод на присъединения нает имот, отговорност носи собственика. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, вкл. и в частта на разноските.

В депозирания отговор на въззивна жалба Областна администрация-област София заявява становище за неоснователност на същата. Посочва се, че районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено. Счита, че легитимиран да отговаря на иска по чл.59 от ЗЗД е лицето, което действително е ползвало имота и доставяната до него топлинна енергия. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение.

Третото лице помагач на ответника сдружение „Асоциация на българските градове и региони“ оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Посочва, че сдружението е сключило договор за наем с Областна администрация на 29.01.2016г. за четири стаи на 6-ти етаж на сградата, но е уведомило Областната управа, че прекратява договора от 1.05.2019г. поради невъзможност да ползва имота. Посочва, че не е ползвало имота, нито е консумирало топлинна енергия през процесния период.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание се явяват процесуални 2 представители само на въззиваемата страна и на третото лице помагач Комисия за защита на конкуренцията, които молят въззивния съд да отхвърли въззивната жалба. В депозирана молба „Топлофикация София“ ЕАД поддържа изложеното във въззивната жалба.

Претендират разноски пред въззивната инстанция.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Софийски градски съд намира въззивната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срок срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.

Решението се обжалва частично. В частта, с която исковете са отхвърлени за сумата от 3142,99 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 28.05.2024 г.; за сумата от 20,93 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.03.2021 г. до 31.10.2022 г., ведно със законната лихва от 11.06.2024 г. до окончателното изплащане, и за сумата от 5,94 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 28.05.2024 г., решението не е обжалвано и е влязло в сила.

След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно:

За издадената на 03.07.2024г. по ч.гр.д.№ 35411 по описа за 2024 г.заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, длъжникът Областна администрация – област София е уведомен на 05.07.2024 г.

В законоустановения 1 месечен срок, а именно на 25.07.2024г. длъжникът е депозирал в съда възражение по чл.414 ал.1 от ГПК.

За указанията на съда по чл.415, ал.1 ГПК заявителя е уведомен на 01.10.2024г.

Исковата молба е предявена на 10.10.2024 г., т.е. в законоустановения в чл. 415 ал.4 от ГПК 1 месечен срок.

Претенциите се иска да бъдат установени по реда на чл.422 ал.1 от ГПК в хипотезата на неоснователно обогатяване.

По доводите във въззивната жалба:

За да отхвърли предявените искове, СРС е приел, че между страните не е съществувало облигационно отношение, тъй като не са били сключили договор за доставка на топлинна енергия, поради което топлопреносното дружество може да търси стойността на доставена енергия по реда на чл.59 от ЗЗД. Ищецът обаче не е установил, че ответникът действително е използвал имота и се е обогатил, спестявайки си разходите за потребена топлинна енергия.

Според районния съд, материално легитимирано да отговаря по иска по чл. 59 ЗЗД е лицето, което действително е ползвало имота и доставяната до него топлинна енергия. За процесния период сградата е била ползвана от наематели. Поради неоснователността на иска за 3 заплащане на топлинна енергия, съдът е приел, че останалите искове - за мораторна лихва върху главницата и за услуга дялово разпределение, ведно с лихва за забава върху нея, са неоснователни и ги е отхвърлил.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира решението в обжалваната част за неправилно.

По делото не се спори, че 8 етажната сграда на бул.**** в гр.София е собственост на държавата с 60,6944% /частна държавна собственост/ и се управлява от Областния управител по местоположението му в гр.София. Сградата е топлоснабдена от „Топлофикация София“ ЕАД и се отдава под наем от Областния управител.

За част от първия етаж е учредено право на ползване на ПП „ДСБ“, която според изслушаната и приета СТЕ, има своя партида при ищеца.

Партерният етаж се ползва от „Център за политическо развитие и демокрация“ въз основа договор за наем от 19.12.2017г. със срок на действие 4 г., т.е. изтекъл в края на 2021г., т.е. по време на процесния период.

Част от 4 етаж се ползва от сдружение „Отечествен съюз“ въз основа на договор за наем от 23.12.2015г. за срок от 10г. – неизтекъл към процесния период.

Три помещения на 6 етаж се ползват от сдружение „Асоциация на българските градове и региони“ по договор за наем от 29.01.2016г., сключен за 10г., но прекратен от наемателя през 2019г. , т.е. преди процесния период.

Част от 5 етаж се ползва от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси въз основа на договор от 25.07.2011г., като договорът е сключен за неопределено време. Със заповед от 24.07.2012г. на областният управител на същата комисия са предоставени целият 6 етаж и етаж 7. Въз основа на заповедта, на 30.07.2012г. е сключен договор за безвъзмездно предоставяне ползването на посочените в заповедта помещения.

Следва обаче да се отбележи, че Комисията е закрита на 23.01.2018 г. на която дата Законът за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ) е отменен с § 3, т. 3 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество с влизането в сила на новия закон.

Функциите са поети от новосъздадената КПКОНПИ, на която не е предоставено безвъзмездно ползване на част от процесния имот.

Във всеки от договорите за наем изрично е посочено задължението на наемателя да открие на свое име партида в „Топлофикация – София“ ЕАД. Освен на ПП ДСБ, партида при „Топлофикация София“ ЕАД е открита и на Комисията за защита на конкуренцията, която с решение на МС от 1998г. ползва безвъзмездно 2-ри, 3-ти и част от четвърти етаж на сградата. За процесния период КЗК е платила, въз основа на сключен договор с „Топлофикация София“ ЕАД, фактурираните й задължения за доставена топлинна енергия.

Останалите наематели на имота - „Център за политическо развитие и демокрация“ и сдружение „Отечествен съюз“, не са открили партиди при ищеца, не са заплащали топлоенергия за процесния период.

4

Назначената СТЕ установява, че партидата с аб.№ 4256 е на името на ответника. Етажната собственост на сградата е сключила договор с „Топлофикация София“ ЕАД да извършва дялово разпределение на доставената в имота топлинна енергия и да извършва услугата топлинно счетоводство. В сградата има поставени радиатори, без индивидуални топлинни разпределители, не се ползва топла вода. Сградата е кубатурна. Дяловото разпределение се осъществява чрез съотношението на отопляемия обем на имота към пълния отопляем обем на етажната собственост. За отоплителния период 03.2020г. – 11.2021г. топлинната енергия за отопление на имота е определена по реален отчет от топломера в абонатната станция доставяща топлоенергия за отопление на имота. Топлинната енергия отдадена от сградната инсталация е изчислена за процесния период според съотношението на пълния отопляем обем на процесния имот към пълния отопляемия обем на сградата етажна собственост, по проект. Според експерта, стойността на задължението за имота за процесния период е в размер на 11 214,45лв. Експертизата не е оспорена от страните и е приета от съда. Всъщност страните не спорят по размера на топлинната енергия. Спорят кой следва да я заплаща – собственикът или наемателите.