Решение № 198 от 05.12.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Варна, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20243000500338 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. образувано е по въззивна жалба на В. Х. М., чрез процесуален представител адв. Д. В. срещу решение № 257/15.04.2024г. на ОС – Варна, поправено с решение № 671/19.06.2024г., постановено по гр. д. № 744/2023г., с което въззивникът е осъден на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД да заплати получената от него без основание сума в размер на 54 382,72лв., на „Параходство Български морски флот“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, евентуално за неправилност поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изложени са доводи, че ВОС се е произнесъл по недопустим иск, предвид субсидиарния характер на иска по чл.59 ЗЗД и доколкото за ищеца е съществувала друга възможност да защити правата си, чрез предявяване на друг иск, предвид наличието на облигационна връзка с ответника. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички факти и доказателства, които са от значение за решаването на спора. По делото не е доказано обогатяване на ответника без основание и за сметка на ищеца, както и наличие на причинно-следствена връзка между обогатяване на ответника и обедняване на ищеца. Твърди, че превеждането на сумите по 1 сметка на ответника от представител на ищеца е ставало по предварителна уговорка с този представител, поради което и доколкото в платежното нареждане е посочено основание за извършването на преводите, същото не е извършено без основание. Излага се също, че от представените доказателства се установява, че ответникът е върнал претендираната сума обратно по банкова сметка на лицето, което я е превело – П.Е.М., поради което и предявения иск е неоснователен. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалваното решение.

В отговор на жалбата „Параходство Български морски флот“ АД, чрез юрисконсулт П. К., оспорва доводите в нея, като поддържа други обосноваващи правилност и законосъобразност на решението. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноските по делото.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.269, пр.1 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. Не се установява наличието на порок, довел до постановяването на недопустимо решение, съответно- до задължение на въззивния съд да обезсили същото на това основание.

Първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл по надлежно предявени искови претенции, като въз основа на изложените фактически твърдения правилно е приел, че същите са с правно основание чл.51, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Наведеният във въззивната жалба на ответника довод, че въпреки посочената от ищеца в исковата молба и първоначално дадената от съда в определението по чл.140 ГПК правна квалификация на иска по чл.59 ЗЗД, е неоснователен и не може да обоснове извод за недопустимостта му.

Доводите за неправилност на извършената от ВОС преценка на доказателствения материал, необоснованост на фактическите и правни изводи или липсата, непълнота или противоречие в мотивите, каквито в случая са наведени от въззивника, не представляват основания за недопустимост на съдебното решение. С оглед непосредствената цел на въззивното производство-повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността и на първата и на втората инстанция са свързани с установяване на истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма, следва да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция, настоящият въззивен съд служебно е поправил допуснатите от първоинстанционния процесуални нарушения. Ето защо обжалваното решение е процесуално допустимо, а спорът следва да се разгледа по същество.

Производството пред ВОС е образувано по повод предявени от „Параходство Български морски флот“ АД срещу В. Х. М. осъдителни искове с правно основани ечл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, чл.87, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 54382,72лв.

2 представляващи преведени от ищеца и получени от ответника парични суми при липса на основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 05.04.2023г. и сумата от 3 288,77лв., представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва, върху всеки един от преводите от датата на получаване на всеки един от тях до датата на предявяване на иска.

Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: При извършена на 16.03.2023г. проверка на счетоводните операции е установено, че П.Е.М., изпълняващ длъжност на отговорен счетоводител в „Параходство Български морски флот“ АД, в дейност „Разчети с персонала“ е отклонил парични средства в размер на 54 385,72лв., които е превел от банкова сметка на ищеца по банкова сметка в Банка ДСК АД, BG64STSA93000022396*** с титуляр В. Х. М., ЕГН **********; паричните средства са превеждани с основание – работна заплата, без лицето да е било в трудови правоотношения с дружеството. Твърди, че за периода от 19.05.2022г.19.12.2022г. без правно основание са преведени суми общо в размер на 54 385,72лв., с които ответникът М. се е обогатил за сметка на ищцовото дружество. Отправено е искане за осъждане на ответника да му заплати посочената сума, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба и сума в размер на 3288,77лв. обезщетение за забава от датата на получаване на всеки един от преводите до датата на предявяване на иска.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. В съдебно заседание и с писмено становище е оспорил предявените искове по основание. Не оспорва, превеждането на посочената сума по негова сметка, като твърди, че преводите са осъществявани по предварителна уговорка с представител на ищцовото дружество и с посочване на основание в преводното нареждане, поради което прехвърлянето не е без основание.

Твърди също, че не се е облагодетелствал с посочената сума, тъй като е превел същата обратно по посочена от представител на ищеца банкова сметка.

Отправил е искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от приетите по делото дневни извлечения за движения по банкови сметки на ищцовото дружество и заключението на проведената ССчЕ се установява, че за периода от 19.04.2022г. – 19.12.2022г. по банкова сметка на В. Х. М., с ІВАN BG64STSA93000022396*** са постъпили общо 7 банкови превода от банкова сметка на ищеца с ІВАN BG 19STА93001506068793 в общ размер на сумата от 54385,72лв. / 19.05.2022г. - 6740,36лв.; 17.06.2022г. - 6740,36лв; 18.08.2022г.8578,85лв.; 19.09.2022г. - 8878,85лв.; 19.10.2022г. - 8100лв.; 18.11.2022г. 6482,82лв.; 19.12.2022г. - 8864,48лв., като за всички преводи е посочено основание – „заплата“/. Не е спорно също, че за посочения период страните 3 по делото не са били в трудово правоотношение. Това се установява и от извършената от вещото лице проверка, при която е канстатирано, че съгласно наличните данни в информационния масив на ТД на НАП Варна за периода 19.04.2022г. – 19.12.2022г. няма информация за подадени уведомления по чл.62, ал.5 КТ от „Параходство БМФ“АД за сключен трудов договор с В. Х.

М..

В показанията си, разпитания пред първоинстанционния съд свидетел П.Е.М. е заявил, че от 1996г. до 2022г. е работил като отговорник счетоводител разчети в „Параходство БМФ“АД и отговарял за оформяне на работните заплати на служителите, начислявал данъци и осигуровки и генерирал файлове, чрез които трябвало да се изплатят заплатите на служителите.

Свидетелят твърди, че ответника не се е възползвал от средствата, които са му били преведени. Идеята за превеждането на тези средства била на свидетеля.

Той казал на ответника, че в предприятието често се изплащат награди на служители, а поради наличие на задължения банковите сметки на свидетеля били запорирани. Предложил да превежда парите по сметка на ответника, а в последствие, същите да бъдат получени от свидетеля. Получените чрез преводите пари, ответникът върнал по лична сметка на свидетеля.

Съдът, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

Предмет на разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1,т.1 ЗЗД за връщана на дадено без основание.

Основателността на този иск е обусловена от кумулативното наличие на предпоставките: предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.

Основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно главно доказване факта на плащане на процесната сума, а ответникът дължи доказване, че е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото.

Безспорно от доказателствата се установява, че в периода 19.04.2022г. – 19.12.2022г. „Параходство БМФ“АД е превел по сметка на В. Х. М. сума в размер на 54 385,72лв. Като основание за извършването на преводите, в преводните нареждания е посочено – „трудово възнаграждение“. Ответникът не твърди, а и от доказателствата по делото не се установява, че същият е бил в трудово правоотношение с ищеца. Такова е било налице между ищеца и разпитания от първоинстанционния съд свидетел , като последният без нареждане и разпореждане от страна на ищеца е превеждал суми по сметка на трети лица, сред които е и ответника. Посоченото в преводите основание – „трудово възнаграждение“ не може да установи наличие на правоотношение между ищцовото дружество и ответника, което да представлява основание за 4 превеждане на сумите и получаването им от страна на ответника. Постигнати договорки между служителя на ищцовото дружество, който фактически е наредил преводите и ответника не могат да обвържат ищеца и да установят наличие на договорна връзка с него.

По изложените съображения, ирелевантни за настоящото производство са и наведените от ответника възражения и твърдения, че той не се е обогатил с процесната сума, тъй като след получаването й по неговата банкова сметка, той я е превел по банкова сметка на свидетеля П. М.

Предвид изложеното, съдът приема, че от доказателствата по делото безспорно се установява предаването от ищеца и получаването от страна на ответника на сумата от 54 385,72лв., без да е налице основание за това, поради което и същата подлежи на връщане. Не се установява от доказателствата връщане на получената без основание сума на ищеца.

Предявеният по реда на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, както и обусловения иск по реда на чл.86, ал.1 ЗЗД са основателни и доказани и следва да се уважат.

Решението, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.87 ЗЗД не е обжалвано и е влязло в сила.

Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.

С оглед изхода на правния спор, въззиваемата страна има право на направените във въззивното производство разноски в размер на 500 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3, вр ал.8 ГПК.