Решение № 220 от 04.07.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Варна, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от М. Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20223001000727 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от М. М. С., ЕГН ********** от с. З.. общ. П., обл. Търговище, ул. „Е. П.” 8 против решение № 35/05.07.2022г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по т.д. № 24/2021г., в частта, в която са отхвърлени предявените от него искове против „ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр. София, Район „Възраждане”, ул. „Света София” №7, ет. 5, представлявано от А.П.Л. и Р. К. Д. за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, получени в резултат на смъртта на неговия син М. М. М., ЕГН ********** при ПТП от 19.12.2019г. за горницата над 63 000лв до претендираните 200 000лв, както и в частта, в която върху така определеното обезщетение е присъдена законна лихва, считано от 18.05.2020г. вместо от 20.12.2019г. Въззивникът счита решението в обжалваните части за неправилно – постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Съдът е определил изключително занижен размер на обезщетението и неправилно е приел наличие на съпричиняване на

1 вредоносния резултат от страна на пострадалия. Счита, че с оглед доказания размер на претърпените от него неимуществени вреди, справедлив техен паричен еквивалент се явява сумата от 200 000лв. Излага подробни аргументи за това. Неправилно е приложена и разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД. Моли настоящият въззивен състав да приеме, че поведението на М. е било изцяло правомерно поради това, че той не е нарушил нито едно от правилата за движение по пътищата. И тъй като изводът за съпричиняване не може да почива на догадки и предположения, а само на конкретно установени доказателства за принос, каквито в случая липсват, такъв извод не може да бъде направен. Но дори и да се приеме, че такъв принос е налице, той в никакъв случай не е 55 %. Такъв процент би означавал, че пострадалият носи много по-голям обем отговорност за настъпване на застрахователното събитие от водача на товарния автомобил С. Я. Р., който е осъден с влязла в сила присъда за причиняване на ПТП. Законната лихва за забава се дължи не от датата на уведомяване на застрахователя за инцидента, а от датата на самото ПТП, предвид неизпълнение на задължението на ответника да определи и изплати застрахователно обезщетение. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да му присъди допълнително обезщетение за неимуществени вреди от още 137 000лв, ведно със законната лихва върху тази сума от 20.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и да присъди законна лихва върху присъденото вече обезщетение, считано от 20.12.2019г.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Постъпила е и частна жалба от М. М. С. против определение № 197/07.11.2022г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по същото дело по реда на чл.248 ГПК, с което решението по делото е изменено в частта на присъдените разноски, като е увеличена сумата, която частният жалбоподател С. следва да заплати на ЗАД „ЗК Застраховане“ АД за разноски от 4 007,30 лв. на 5 449,92 лв., а размерът на адв.възнаграждение, дължимо на осн.чл.38 ЗАдв. на процесуалния представител на ищеца е намалено до сумата от 1 645,56лв. Изложени са съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на определението. Направено е искане същото да бъде 2 отменено.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по частната жалба страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се иска от съда същата да бъде оставена без уважение.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено на 19.12.2019г. ок.

13,30ч. на път ІІІ 2002 км 32+764, на стеснен участък от пътя между с.З. и гр.П. – мост над река Черни Лом, където са се сблъскали челно микробус „Фолксваген Крафтер” с peг. № Т 9013 ТН, управляван от водача С. Я. Р. и лек автомобил „Мазда 626” с peг. № Т 7958 КТ, управляван от водача М. М.

М.. Ремонтът на пътния участък в този период било надлежно сигнализирано със съответни пътни знаци - предупредителен пътен знак за опасност „А23“ „Участък от пътя в ремонт“ и знак „В26“, въвеждащ забрана за движение със скорост, по-висока от означената на него от 60км/ч, поставени и от двете страни на моста ( на разстояния от 2,5км преди моста откъм гр.П., съотв.

2,7км откъм с. З.). По самия мост пътното платно се стеснявало с един метър, което възпрепятствало нормалното разминаване на превозни средства по него.

В посока с. З. преди моста бил поставен пътен знак „Б6“, указващ предимство за движещите се в тази посока пътни превозни средства, ако пътят е свободен. Не е установено в огледния протокол на местопроизшествието наличието на поставен кореспондиращ пътен знак от другата страна на моста, указващ предимството за преминаване в обратната посока (от с. З. към гр. П.).

Според заключението на САТЕ скоростта на микробуса „Фолксваген Крафтер” в района на произшествието преди и по време на настъпване на удара е била около 69,70 км/ч, а скоростта на л.а. „Мазда 626” -около 111,6 км/ч. Разстоянието на пряка видимост по посока на движение на микробуса след десния завой към моста е около 700 м., а това от левия завой, преди правия участък до моста, по посока на движение на л.а. „Мазда 626” е около 600 м. Общото разстояние на пряка видимост е около 1300 м. Автобусът се е намирал на около 375 м. преди мястото на удара, когато лекият автомобил е преминал левия завой по посока на движението си. Следователно, ако водачът 3 на л.а. „Мазда 626” с peг. № Т 7958 КТ е предприел маневра „аварийно спиране” на разстояние по-голямо от 114 м. от мястото на удара (90-92 м преди навлизане в моста), съответно водачът на микробус „Фолксваген Крафтер” с peг. № Т 9013 ТН е предприел маневра „аварийно спиране” на разстояние по-голямо от 55 метра от мястото на удара (около 44 метра преди навлизане в моста) същите са имали техническа възможност да предотвратят произшествието. Вместо това двете превозни средства навлезли по моста почти едновременно (с разлика 0,14 секунди), като никой от водачите не задействал спирачна система. И двамата водачи преценили субективно погрешно правилната скорост на движение (както собствената си, така и на другия участник), разстоянието до моста и възможността за преминаване през него (кой ще премине първи), в резултат на което последвал челен удар между двете превозни средства. При удара микробусът се отклонил наляво и след няколко метра преустановил движението си в лявата (насрещната) лента за движение, а лекият автомобил се завъртял около вертикалната си ос, по посока обратна на часовата стрелка, и спрял на около 12м от мястото на удара в посока обратна на посоката си на движение. Вследствие на произшествието настъпила смъртта на водача на л.а. „Мазда” – син на ищеца, а на пътниците в превозните средства били причинени различни по вид и степен телесни увреждания.

С влязла в сила присъда по НОХД № 88/21г. по описа на ТОС водачът на автобус „Фолксваген – Крафтер“ с рег. № Т 90 – 13 ТН – С. Я. Р. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.“б“ пр.1 НК, за което му било наложено и съответното наказание.

Няма спор и по това, че гражданската отговорност на водача на автобус „Фолксваген – Крафтер“ с рег. № Т 90 – 13 ТН е била застрахована по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното застрахователно дружество и е била валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Безспорно е и, че ищецът е баща на загиналия М. М. М..

Въз основа на горната установеност се налага извода за наличието на всички елементи от фактическия състав за търсене на отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди, претърпени в резултат на процесното ПТП.

4

Основният спорен въпрос касае размера на дължимото застрахователно обезщетение и евентуалното негово редуциране в резултат на признато от съда съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. В тази връзка съдът съобрази следното :

Обезщетението следва да бъде определено съобразно критериите за справедливост, установени в нормата на чл.52 ЗЗД, прилагани съобразно дадените в т.2-ра на ППВС № 4/68г. задължителни указания за изясняване на понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване на деликта, вида на получените увреждания и тяхното отражение върху физическото и психическо здраве на ищеца, както и върху неговия живот, възраст на пострадалия, социално положение, настоящото му здравословно състояние, икономическата конюнктура в страната към момента на произшествието, вкл. инфлационните процеси и всички специфики на конкретните факти и обстоятелства, установени по делото, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Следва да бъде обсъдено и поддържаното в отговора на въззивната жалба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, както и да бъде съобразена актуалната застрахователна и съдебна практика при сходни случаи.

Въз основа на горното и преди всичко съдът съобразява заключението на съдебно-психиатричната експертиза, прието пред настоящата инстанция, съгласно което в резултат на инцидента ищецът развил Реакция на скръб /траурна реакция/, характеризираща се с промени в емоционалната, когнитивната и поведенческата сфера, а понякога и със соматични симптоми.

При ищеца тази реакция е била силно изразена през първите 12 месеца след произшествието, т.е. - с продължителен характер, която към момента на освидетелстването му преминава в етап на приемане на случилото се. Според експерта това не означава отсъствие на тъга и психична болка, а по-скоро отразява приемане на реалността и възстановяване на ежедневното функциониране.

Според показанията на свидетелите С. Е. Е., семеен приятел на семейството на ищеца, и М. Р. А. отношенията между ищеца М. и неговия 5 загинал син, както и отношенията в семейството като цяло били добри. М. бил хубаво, зряло момче, много добро, помагало на възрастните хора. Като завършил училище, баща му му купил колата, с която и катастрофирал. На погребението дошло почти цялото село, присъствал и лекар, защото на бащата и майката на починалия им ставало зле, имало припадъци, давали им успокоителни. Бащата бил в окаяно състояние. След погребението всяка сутрин ходел на гробището, постоянно плачел, изглеждал силно изтощен, много отслабнал, пиел алкохол, ходел брадясал. Преди много общувал с хората, сега не общувал, изглеждал като клошар. Преди работел в строителството на постоянна работа, сега работел на частно понякога, изкарвал някой лев.

Съдът отчита и икономическата конюнктура в страната, както и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Паричен еквивалент на този вид обществени отношения се явяват лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане. Съгласно чл.492 КЗ тези лимити след 2018г. за неимуществени вреди в следствие на телесно увреждане са 10 420 000лв за всяко събитие. Тези лимити обаче, според изричната практика на ВКС, следва да се имат предвид само като ориентир за конкретната икономическа обстановка, при която е настъпило увреждането, без да представляват самостоятелен критерий при определяне на размера на застрахователното обезщетение – реш.23/25.03.14г. по т.д. № 1154/13г., второ т.о.; реш.