Решение № 114 от 16.02.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. София , 16.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20201000503021 по описа за 2020 година при участието на секретар Красимира Георгиева, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба от „ОЗК Застраховане“ АД, ответник в първоинстанционното производство срещу решение 1928 от 10.03.2020 г. на Софийски градски съд по гр.д.

15579/2018 г., I гражданско отделение, 6 състав в частта, в която в полза на В. Н. Ш. са присъдени обезщетение за неимуществени вреди във връзка с ПТП от 06.07.2017 г. в размер на 23 400 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 90 лева, предявени частично от 4500 лева насрещна въззивна жалба срещу решението от ищеца В. Н. Ш. в частта, в която исковете за имуществени и неимуществени вреди са отхвърлени поради приет принос на пострадалия в размер на 10 %.

Във въззивната жалба на застрахователното дружество се поддържа неправилност и необоснованост поради факта, че причина за настъпване на инцидента е поведението на пострадалия като водач на мотоциклет. На следващо място, се поддържа, че определеният размер на приноса е занижен, както и че обезщетението за неимуществени вреди е завишено предвид установените със СМЕ телесни увреждания.

В насрещната въззивна жалба се поддържа, че съдът въобще не е следвало да разглежда възражението за принос на пострадалия поради ненавременното му заявяване в процеса.

Наред с това, няма ограничение на скоростта от 30 км/ч, което да е било нарушено от ищеца.

Няма подадени отговори на двете жалби. Жалбите са подадени в срок и са допустими.

От настоящата инстанция не са събирани доказателства. В съдебно заседание процесуалните 1 представители на страните поддържат жалбите и искат произнасяне съответно с тях.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Пред въззивната инстанция не е спорно наличието на валидна застрахователна полица към деня на пътния инцидент, издадена от ответното застрахователно дружество за гражданската отговорност на автомобилистите относно участника, причинил инцидента.

Страните не спорят, че на 06.07.2017 г. около 9:30 часа в гр. София на кръстовището на бул.

„Прзидент Линкълн“ и е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което вследствие на сблъсък между л.а. марка „Хонда“ модел „Сивик“ и мотоциклет марка „Сузуки", модел „ГСХ 1100 Г“ са причинени телесни повреди на мотопедиста, ищец по делото. Спорно е дали са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, както и ако са налице, допринесъл ли е ищецът за настъпване на вредите и в какъв обем. Спорно е и какво е справедливото обезщетение за неимуществени вреди.

От заключението на авто-техническата експертиза, КСМАТЕ и повторната автотехническа експертиза, които настоящият съд намира за обективни и професионално изготвени, се установява следният механизъм на пътния инцидент. Лекият автомобил се движел по бул. „Президент Линкълн“ при сух път и добра видимост на дневна светлина с посока на движение от ул. „Промишлена“ към ул. „Феникс“. В района на № 107 (магазин Лидъл) скоростта на автомобила е била от порядъка на 21 км/ч, автомобилът се е движил в дясната от двете ленти на платното за движение. В същото време зад него в същата посока, в лявата лента се е движил мотоциклетът, като скоростта на мотоциклета е била около 50 км/ч. В даден момент водачът на лекия автомобил е променил посоката си на движение наляво и е навлязъл в лявата лента. В този момент мотоциклетът е бил на отстояние от около 24 м до мястото на удара при опасна зона за спиране 31-32 м. Мотоциклетистът е предприел спиране с мотоциклета и е опитал да заобиколи автомобила отдясно, загубил е управление върху двуколесното превозно средство, излязъл е от състоянието си на динамично равновесие и е паднал на пътното платно върху дясната част на мотоциклета.

Започнало е плъзгане на мотоциклетиста и мотоциклета по асфалтовото покритие и удар в задната лява част, в областта между задния регистрационен номер и левия заден калник на автомобила. След удара мотоциклетът се е установил на мястото с петно от ГСМ, описано в протокола за оглед, откъдето е изместен, преди да бъде извършен огледът. Автомобилът продължил маневрата и спрял в дясната от двете ленти за насрещно движение, като мястото на спиране не е фиксирано при огледа.

Произшествието е настъпило при изпълнение на маневра "завой наляво" от лекия автомобил. От техническа гледна точка, причини за настъпилото ПТП според повторната СТЕ са субективните действия на водача на лек автомобил Хонда, който при извършване на маневра завой наляво от дясна лента за движение, не е пропуснал движещия се в лявата лента мотоциклет Сузуки и поведението на ищеца като водач на мотоциклета, а именно движение със скорост по-висока от разрешената за този пътен участък, която го е поставила в ситуация на невъзможност своевременно да реагира с аварийно спиране и/или аварийно намаляване на скоростта и едновременно заобикаляне на автомобила отдясно по посока на движение.

При така установения механизъм настоящият съд приема, че е налице нарушение на чл.

25 от ЗДвП, според която водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, 2 трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба на застрахователното дружество, че не е налице деликт, тъй като причината за ПТП е изгубеното равновесие. Независимо че при обясненията си в с.з. ищецът е отговорил, че първо е загубил равновесие в опита си да преустанови движението а след поднасяне на мотора се е ударил в лекия автомобил, от значение е каква е причината, сложила началото на поредицата от действия. Вещото лице С.

Д., разпитан в с.з., отговаря, че това обяснение не променя изводите му за механизма на ПТП. Вещото лице Т. Т., изготвило повторната АТЕ, е работило след с.з. с тези обяснения и ги е съобразило в заключението си. Причината за загубеното равновесие е маневрата на застрахования водач, който е бил длъжен да се съобрази с движещия се зад него мотоциклет, намиращ се на 24,50 м зад автомобила. Съобразно с констатациите на вещото лице добра видимост на дневна светлина, съдът приема, че автомобилистът е могъл да види попътно движещия се мотор и е бил длъжен да му осигури предимство, като го изчака.

Основателни са обаче оплакванията за принос на водача за настъпване на инцидента, а оттам и на вредите поради нарушение на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Скоростта на движение на мотоциклета в момента на удара е била 50 км/ч, а вещото лице по повторната АТЕ е категорично, че при движение с разрешената скорост от 30 км/ч ударът би бил предотвратим. Ето защо, е доказано възражението за принос поради превишаване на скоростта, разрешена в конкретния участък, както и поради несъобразяване на скоростта с релефа на местността – наличие на лек наклон, с конкретните условия на видимост и с преминаването покрай паркинг на магазин, наближаването на кръстовище с път без предимство отляво, както и пешеходна пътека в близост. Мотоциклетистът не е изпълнил задължението си да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, каквато безспорно представлява завиващият наляво автомобил или да заобиколи автомобила отдясно. Това негово противоправно поведение е довело до настъпване на инцидента и е в пряка причинна връзка с настъпилите вреди.

Неоснователен е доводът на процесуалния представител на ищеца, че съдът се е произнесъл по незаявено навреме възражение. В отговора на исковата молба ответникът е оспорил вината на застрахования водач с твърдения, че поради несъобразената си скорост мотопедистът не е успял да реагира своевременно и да предотврати инцидента. Тези твърдения съдът квалифицира като оспорване на елементите от деликта, а в случай че приеме за доказано непозволено увреждане, като възражение за принос на пострадалия. В първото по делото заседание ответникът е заявил, че освен за неползване на предпазна каска също за превишена скорост, нарушение на чл. 15, ал. 1 ЗДвП, че водачът не се е движил възможно най-вдясно на най-дясната пътна лента, не е спазвал необходимата дистанция, не е контролирал постоянна мотоциклета и не е предприел действия за предотвратяване на ПТП. Тези възражения съдът е преценил, че са преклудирани, тъй като не представляват уточняване на вече заявеното с отговора, а въвеждане на нови основания за възраженията. В обжалваното решение съдът е разгледал единствено възражението на ответника за съпричинявяне, изразяващо се в управление на мотоциклета с несъобразена скорост, което е попречило на ищеца да реагира своевременно. Именно това основание за намаляване на обезщетението на ищеца е спорно и пред въззивната инстанция.

Неоснователни и по същество са оплакванията в насрещната въззивна жалба против приетото от СГС съпричиняване от страна на ищеца.

Според приетия по делото проект за организация на движението по бул. „Президент Линкълн“ и в двете посоки на движение, в района на входа и изхода на магазин „Лидъл“, са поставени знаци В26, ограничаващи скоростта на движение в района на 30 км/ч. Видно от удостоверение на Столична Община, към процесната дата 06.07.2017 г. не е имало промяна 3 в постоянната организация на движение за посочения участък.

В протокола за разпит в досъдебното производство, който служи за доказателство за неизгодните факти, признати от ищеца пред държавен орган, е записано негово изявление, че на пътното платно и в двете посоки мотоциклетът и леката кола са били единствените МПС, както и че на пет метра след ПТП има пешеходна пътека, задигната с т.нар. „полегнал полицай“. Ето защо неоснователно е оспорването на комплексната СТЕ от страна на процесуалния представител на ищеца в частта, в която се дава заключение, че мотоциклетът е можел да заобиколи автомобила отдясно, доколкото няма данни дали отдясно пътят е свободен. Неоснователни са оплакванията в насрещната въззивна жалба, че ограничението от 30 км/ч, въведено със знак В26, се намира преди пресечката за изход от паркинга на магазин Лидл, ударът е настъпил след тази пресечка, и тъй като съгласно чл. 50, ал. 1 ППЗДвП забраната, въведена с този знак, важи до следващото кръстовище, мотоциклетистът няма принос за настъпване на ПТП. Видно от протокола за оглед, изслушаните от СГС две автотехнически експертизи, цитираните показания на ищеца в досъдебното производство и справката за организация на движението, получена от Столична община, в района на инцидента е имало голям магазин с паркинг пред него, кръстовище с път без предимство, пешеходна пътека след кръстовището с гумен ограничител на скоростта, както и автобусна спирка. Ето защо, дори да се приеме, че скоростта на мотоциклетиста е била в рамките на разрешената за населено място 50 км/ч, тя не е била съобразена с пътните условия, поради което е налице нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. От липсата на описание на пътен знак В26 в протокола за оглед не може да се направи правен извод, противно на твърденията в насрещната въззивна жалба.

Като сравни поведението на водача-делинквент и пострадалия и като съобрази, че законодателят третира водачите на двуколесни превозни средства като уязвими участници на пътя, въззивният състав приема, че приносът на ищеца е по-малък от този на водача, но по-голям от определения от първата инстанция и е 30 %.