Решение № 3612 от 07.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3612 гр. ***, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20251110201772 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от Й. А. С. К. срещу Наказателно постановление (НП) № 24-4332-019977/26.08.2024 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че издаденото НП е неправилно, незаконосъобразно, с допуснати нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила. Поддържа се, че фактическата обстановка, описана в АУАН, се различава от тази в НП касателно посоката на движение на автомобила. Твърди се, че в конкретния случай е бил извършван ляв завой. Оспорват се фактическите постановки в обжалвания акт. Оспорва се възможността на полицейския екип непосредствено да възприеме вменените на жалбоподателя действия. Твърди се, че при описанието в АУАН и НП на нарушението не бил посочен един от съставомерните елементи – целта, с която водачът е използвал пътя. Твърди се недоказаност на субективния елемент и наличието на продължителни и настойчиви действия по 1 несъзнателно използване на пътя. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт и присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се е явил лично, а е бил представляван от упълномощения от него адвокат. На етап съдебни прения пълномощникът е адресирал съда още веднъж с искане за отмяна на обжалвания акт и присъждане на разноски, като накратко е преповторил доводите, изложени вече в жалбата.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган, не е бил представляван. В депозирани писмени бележки е изложено, че АУАН и НП са издадени в законоустановените давностни срокове и от оправомощени за това лица, че актовете отговарят на изискванията по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, а от събраната доказателствена маса се извеждало безспорно извършването на санкционираното административно нарушение. Сочи се, че наложеното наказание било съобразено с целите по ЗАНН. Направено е искане за оставяне в сила на обжалвания акт, присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е инвокирано възражение за прекомерност по отношение на адвокатския хонорар, претендиран от насрещната страна.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.06.2024 г. около 22,26 часа свидетелите и полицейски служители А. М. К. и С. Д. С. патрулирали в района на кръстовището между ул. „Бели Дунав“ и бул. „Ломско шосе“. По това време жалбоподателят управлявал в района лек автомобил с марка ***, модел „***“, с рег. № ***. След преминаване на кръстовището жалбоподателят бил спрян от полицейските служители, които пристъпили към проверка на водача.

На жалбоподателя бил съставен АУАН № 1345822/21.06.2024 г. за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП за това, че на 21.06.2024 г. около 22,26 ч. в гр. *** по ул. „Бели Дунав“ с посока на движение от ул. „Ген Никола Жеков“ към бул. „Ломско шосе“, управлявал горепосочения лек автомобил, като при кръстовището с бул. „Ломско шосе“ водачът използвал пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на пътници и товари, като при маневра десен завой, 2 умишлено форсира двигателя на МПС и чрез презавиване води до загуба на сцепление на гумите със сухия асфалтов път, като изнася задната част на МПС, което управлява неконтролируемо в ляво и дясно на платното за движение, извън лентата му за движение и създава реална опасност за ПТП с останалите участници в интензивното движение. На 21.06.2024 г. актът бил връчен срещу подпис на жалбоподателя.

Със заповед № 513з-1224/10.02.2021 г. и заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. (т. 2.1) на актосъставителя е била възложена компетентността по съставяне на актове за нарушения по ЗДвП.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу АУАН от страна на жалбоподателя.

Въз основа на така съставения АУАН, било съставено обжалваното наказателно постановление с посочен издател - началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“ – Г.В.Б., с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. В същия като описание на нарушението било посочено, че на 21.06.2024 г. около 22,26 ч. в гр. *** по ул. „Бели Дунав“ с посока на движение от ул. „Лютиче“ към бул. „Ломско шосе“, управлявал горепосочения лек автомобил, като при кръстовището с бул. „Ломско шосе“ водачът използвал пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на пътници и товари, като при маневра десен завой, умишлено форсира двигателя на МПС и чрез презавиване води до загуба на сцепление на гумите със сухия асфалтов път, като изнася задната част на МПС, което управлява неконтролируемо в ляво и дясно на платното за движение, извън лентата му за движение и създава реална опасност за ПТП с останалите участници в интензивното движение.

Със заповед от 23.10.2019 г., акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. (т. 3.10) на наказващия орган е била възложена компетентността по издаване на наказателни постановления по ЗДвП. Обжалваното наказателно постановление не било подписано от наказващия орган.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени 3 средства – представените с преписката актове, заповед от 23.10.2019 г., акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., заповед № 513з-1224/10.02.2021 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г, справка за собственост на МПС, докладна записка, справка картон на водача, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Същите са непротиворечиви помежду си и налагат еднопосочни изводи в горепосочения смисъл, тълкувани поотделно и съвместно.

Що се отнася до свидетелските показания на свидетелите А. М. К. и С.

Д. С., съдът кредитира същите, доколкото макар и общи касателно параметрите на доказаване за конкретния случай и проверка, същите са ценен източник относно процедурата по спиране на водач за проверка при нарушения от този вид и начина на процедиране при съставяне на АУАН, което се подкрепя и от писмените доказателства. Същите обаче не могат да служат като източник на информация относно инкриминираното нарушение в детайли като дата, място, авторство и механизъм на извършване, доколкото свидетелите заявяват, че нямат ясен спомен за случилото, обяснимо с множеството проверки по ЗДвП, които се налага да правят в рамките на изпълнение на служебните им задължения. Следва да се посочи, че свидетелят К. при разпита си сочи евентуалния механизъм на нарушението, но позоваването на вероятност от свидетеля съдът цени като недостатъчно за извеждане на административнонаказателната теза по несъмнен начин, включително ползвайки и останалите доказателства по делото. Съдът не се позова на показанията на свидетеля Н.С.Б., отчитайки евентуалната тенденциозност на свидетеля с оглед близкото му познанство с жалбоподателя, противоречивите показания на свидетеля в една част и нелогичната причина за присъствието му на инцидента. В разрез с житейската логика е заявеното от свидетеля обстоятелство, че в процесната вечер същият е отивал с жалбоподателя на фитнес, но в различни автомобили, при заявено живеене в непосредствена близост един от друг и с оглед конкретния час на посещението, като нелогично звучи и това, че макар собственикът на обекта да има доверието да позволи на лицето да посещава обекта в такъв късен час (предполагаемо и извън работно време), свидетелят не може със сигурност да посочи името на фитнеса, а само го предполага. В хода на изложението на свидетеля под формата на собствен разказ и в хода на депозиране на отговорите от свидетеля по въпроси на съда свидетелят посочва, че жалбоподателят е бил в автомобила си, като след него е бил свидетеля, а след 4

2-3 коли е била патрулната кола, която свидетелят видял на огледалата за задно виждане. Свидетелят посочва противоречиво, че след завоя патрулният автомобил изпреварил цялата колона от коли, включително тази на жалбоподателя и тази на свидетеля, че след завоя патрулният автомобил е минал зад колата на жалбоподателя и пред тази на свидетеля, а в началото на въпросите на съда – че в огледалото, т.е. това за задно виждане, свидетелят е видял как жалбоподателят бива спиран от полицията, т.е. че патрулният автомобил се е намирал зад колата на свидетеля, като зад него се е намирал и жалбоподателят. Независимо дали свидетелят „поправя“ изявлението си с оглед проясняване на спомена у него при провеждане на разпита, нелогично звучи при наличието на подадени сигнали от полицейска кола, намираща се по-назад на цялата колона, свидетелят, който се намира зад колата на жалбоподателя (т.е. поне втора в тази колона), не е предприел каквато и да е маневра с оглед неяснотата коя от колите в цялата колона е обект на сигнализиране от органите на реда, а просто е продължил напред.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съдът счита за безпредметно да обсъжда доказаността на извършването на процесното нарушение и авторството му, съставомерността му от обективна и субективна страна. Това е така, тъй като в изпълнение на служебните си правомощия съдът служебно констатира, че е било допуснато съществено процесуално нарушение в процедурата по ангажиране отговорността на жалбоподателя.

Обжалваното НП, с което е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 2 от ЗАНН, тъй като същото не е било подписано от наказващия орган, посочен в него като издател. В хода на съдебното следствие е представен екземпляр от 5 обжалваното НП с административнонаказателната преписка, като видно от същия и наличния на корицата на делото, в нито един от тях не присъства подпис на органа-издател. Посоченият пропуск е съществен, тъй като с полагането на подписа се обективира волеизявлението, материализирано в съставения и подлежащ на подписване акт. В настоящия случай такова обаче липсва. Следователно липсва волеизявление на административнонаказващия орган, което да може да инициира за посоченото в НП по време, място и други индивидуализиращи белези поведение по посочените като нарушени норми административнонаказателната отговорност на жалбоподателя изначално.

Отделно от горното, съдът счита, че административнонаказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение в процедурата по търсене на отговорност на жалбоподателя, доколкото са посочени различни обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Нарушението касае извършване на т.нар. „дрифт“, който обективно може да бъде осъществен единствено при управление на МПС, затова и съществено за описанието на нарушението е да се посочи самото управление на МПС в разрез със законовите правила. Елемент от това управление е описание на пътя на движение, включително и посоката на движение. В АУАН е посочено, че процесното поведение се е реализирало при маневра десен завой на кръстовището с бул. „Ломско шосе“, в хода на управление на МПС-то по ул.