Определение № 24649 от 04.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24649 гр. София, 04.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Д. като разгледа докладваното от Любка Голакова Въззивно частно гражданско дело № 20251100503029 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 1 ГПК .

Образувано е по частна жалба на Г. Д. Д. срещу заповед № 36 838 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.11.2024 г. – в частта за разноските, издадена по гр. д. № 53 471/2022 г. по описа на СРС, ГО, 28-ми състав, с която е отхвърлено искането на частния жалбоподател за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв в размер на 800 лева – два пъти по 400 лева.

Жалбоподателят – Г. Д. Д. посочва, че за съда не съществува задължение да проверява дали заявителят е материално затруднен, за да договоря с адвокат безплатна правна помощ и съдействие по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв, доколкото се касае за отношения между представител и представляван.

Посочва още, че е налице субективно съединяване на искове, като счита, че за всеки един от тях й се дължи адвокатско възнаграждение по 400 лева или общо 800 лева. Моли да бъде отменена заповед № 36 838 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.11.2024 г. – в частта за разноските, издадена по гр. д. № 53 471/2022 г. по описа на СРС, ГО, 28-ми състав, като се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.

Постъпил е отговор от ответната по спора страна – „България Еър“ АД, в който е изложено становище за неоснователност на частната жалба.

Софийският градски съд, след като прецени събраните доказателства и 1 обсъди доводите в частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от активно легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Производство по ч.гр.д.№ 53 471/2024 г. на Софийския районен съд, 28ми състав е образувано по заявление на Т. К. М. и К.С.Т., чрез неговата майка и законен представител Т. К. М. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „България Еър“ АД за сумата от 977,90 лева, или пропорционално по 488, 95 лева за всеки от тях, представляваща обезщетение за закъснение на полет FB 8844 по маршрут Анталия – София на 05.07.2024г., ведно със законната лихва за периода от 02.09.2024г. до изплащане на вземането, като се претендират и сторените разноски за заплатена държавна такса в общ размер на 50 лева, както и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Пред районния съд са представени два договора за оказване на правна защита и съдействие в заповедно производство от 20.08.2024г. По тях, страните са договорили възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

На 21.11.2024г. съдът е разпоредил издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за посочените в заявлението суми. Съдът е отхвърлил заявлението по искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, като е посочил в мотивите си, че от представените документи е очевидно, че заявителите са потърсили юридическо лице, което се занимава професионално с предявяване на претенции за компенсация, което изключва претенцията за разноски на материално затруднени лица, както и от самия характер на полета- такъв към летен курорт, е очевидно, че заявителите не са в затруднено материално положение, а при евентуалност, тъй като при всички положения по делото е работил само един адвокат и съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК се присъждат разноски за един адвокат, а не по броя на страните, искането представлява злоупотреба с процесуални права поне в тази част.

По делото липсват данни за връчване на заповедта на заявителите и/или пълномощника – адв. Г. Д..

В чл. 38, ал. 1 ЗА са предвидени три хипотези, при които адвокатът може 2 да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие: 1. на лица, които имат право на издръжка; 2. на материално затруднени лица и 3. на роднини, близки и на друг юрист. Липсва уредено в посочената разпоредба изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключването на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не, се извършва от самия адвокат. Изявлението за наличието на конкретното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на съответната хипотеза. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗА: да е оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-т.

3 ЗА и в съответното производство да е уважено искането/иска/заявлението на страната, на която е предоставена безплатна адвокатска защита.

Осъществяването на тези предпоставки и заявеното своевременно искане задължават съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати.

В случая със заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК са представени два договора за правна защита и съдействие от 20.08.2024 г., в които между Т. М. и адв. Г. Д., както и между К.Т., действащ чрез своята майка и законен представител – Т. М. и адв. Г. Д. е уговорено да им бъде оказана безплатна правна помощ и да бъде осъществено процесуалното представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Няма данни договорите да са изменяни - страните по тях да са уговорили размер на адвокатското възнаграждение за процесуалното представителство и защита, както и адвокатът да е получил възнаграждение от доверителите си. В този смисъл не е опроверган безплатният характер на предоставената правна помощ, а съдът не дължи проверка за съществуването на посоченото в договорите основание за оказване на помощта – материално затруднение на заявителя.

С оглед изложеното и при съобразяване на изхода на производството – издадена е заповед по чл. 410 ГПК за посочената в заявлението сума, като в депозираното на 06.01.2025г. /датата на пощенското клеймо/ длъжникът посочва, че е заплатил сумите в срока на доброволно изпълнение, съответно на 07.03.2025г. с определение №11195 съдът на основание чл. 414а, ал. 4 от 3

ГПК е обезсилил издадената заповед, следва да се приеме, че за адвокат Д. е възникнало правото да получи адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за оказаното в производството пред Софийски районен съд безплатно процесуално представителство на заявителите.

Съгласно разпоредбата на чл.7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /действаща към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие - 20.08.2024г./ - за защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. Следователно при процесуално представителство в заповедното производство се определя адвокатски хонорар, който е два пъти по-малък от този за процесуално представителство в исковото производство, като аргумент за това е опростената и бърза процедура в първото посочено производство.

В конкретния случай настоящият съдебен състав като взе предвид, че делото не представлява фактическа и правна сложност, извършените от процесуалния представител на двамата заявители действия по него, Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /действаща към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие – 20.08.2024г./ и размера на вземанията, за които се иска издаване на заповед за изпълнение, определя размер на дължимото адвокатското възнаграждение на 200 лева за двамата заявители /предвид идентичните факти/.

Въз основа на изложените мотиви следва да бъде отменен обжалваният акт, като се осъди длъжникът да заплати на процесуалният представител на заявителя адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. в размер на 200 лв.

С тези мотиви настоящият съдебен състав

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ разпореждане, обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 36 838 от 21.11.2024 г. по описа на СРС, ГО, 28-ми състав, в частта, в която е отхвърлено искането на адв. Г. Д. за осъждане на длъжника „България Еър“ АД, ЕИК 000633828, да й заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „България Еър“ АД, ЕИК 000633828, със седалище и адрес на управление: гр. София, Аерогара София да заплати на адв. Г. Д. Д., ВАК, личен номер - ********** със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „********, оф./ап.

43 на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАДв. сумата 200лв.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5