Решение № 260111 от 24.03.2021, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 26011 24.03.2021г. град

Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в открито заседание, в следния състав:

Председател:

Минка Трънджиева

Членове: Венцислав Маратилов

Д. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Кирякова като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№107 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №260196 от 02.11.2020г. постановено по гр.д.№284/2020г. по описа на същия съд, е признато за установено в отношенията между страните, че Х.В.М. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания“, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.“ Д-р П.Д.“ **, офис сграда Л., ********, представлявано от Д. Б.Б., с пълномощник юрисконсулт К.Г.В.М., следните суми : 1497,76 лв. представляваща главница по договор за стоков кредит; 258,71 лв. представляваща договорна лихва за периода от последната погасителна вноска, която е с падеж 25.04.2018 г. до 20.12.2018г. /датата на прехвърляне на задължението/; 119,19лв. представляващи лихва за забава за периода от 25.04.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда – 31.10.2019 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2461/05.11.2019 г. по ч.гр.д.№ 4344/2019 г. по описа на ПзРС. Със същото решение е осъдена Х.В.М., ЕГН ********* с адрес ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.“ Д-р П.Д.“ **, офис сграда Л., ********, представлявано от Д. Б.Б., с пълномощник юрисконсулт К.Г.В.М., сторените в заповедното производство разноски в общ размер от 113,47 лв., както и разноски в исковото производство в общ размер от 644,88 лв.

Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответницата по иска Х.М. чрез назначения си особен представител адв. З.М. *** с доводи за порочност като неправилно и незаконосъобразно с искане да се отмени и да се отхвърли предявения от ищеца иск. На първо място се поддържа, че цесията не е съобщена лично на длъжника, а уведомлението за нея е връчено на особения му представител. Коментирани са клаузи на договора за стоков кредит за еднократно и безкасово усвояване на сумата по кредита по сметката на търговеца/„Т.Б.“ ЕАД/ без доказателства за неговата сметка, както и че сумите за закупуването на хладилника и за мобилния телефон са постъпили по сметката на търговеца. Оспорва се на същото основание непостъпването на средства по сметката на търговеца за процесните вещи, и задължението на ответника към ищеца, поради недоказаност на плащането с представянето на съответен платежен документ, банкова смета и постъпила сума. На следващо място се поддържа, че сумата на кредита не е осчетоводена, а само информативно записана според изслушаната експертиза поради което при липса на осчетоводяване такава сума не се дължала от ответника. На следващо място, не се установявало от експертизата дали експертът е видял документ с банковата сметка на търговеца, по който да е постъпила сумата за хладилника и за мобилния телефон и че посочената от последния банкова сметка ***, а сметка за погасяване на кредита.

Моли да се отмени обжалваното решение и се отхвърлят исковете на ищеца.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна „АСВ“ ЕАД, в който жалбата се квалифицира като неоснователна. По отношение уведомяването за извършената цесия се поддържа, че кредиторът е положил усилия да изпълни задължението си за уведомяване на длъжника на адреса на връчване, посочен в договора и е налице фингирано връчване по чл.9 от договора за кредит, но поради проявено бездействие от страна на получателя връчването не е осъществено; че позоваването на липса на връчване длъжникът може да направи само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомяването; че връчването на уведомление за цесия на особен представител на длъжника е надлежно уведомяване за цесията тъй като правата на длъжника са охранени в пълна степен и че връчването на представител се счита за лично връчване. Навежда извод, че цесията е произвела правното си действие по надлежния ред и спрямо длъжника.

Във връзка с възражението за недоказано плащане на третото лице-търговец, за закупуване на процесните стоки-хладилник, мобилен телефон и сключване застраховка „Стандарт“, се поддържа, че кредитополучателят се е съгласил предоставената му сума за закупуване на стоките да бъде изплатена на търговеца, което задължение кредитора е изпълнил и че плащането на цената на търговеца е установена по категоричен начин с фискален бон и уведомително писмо. Моли да се потвърди обжалваното решение.

Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ответницата по иска

Х.М. чрез назначения си особен представител адв. З.М. *** и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.79 ал.1, по чл.86 от ЗЗД и във връзка чл.240 ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за парично вземане във връзка с неизпълнение на сключен между страните договор за стоков кредит, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

В исковата си молба против ответницата Х.В.М., ЕГН-**********,***, ищецът „Агенция за събиране на вземания“

ЕАД, /АСВ ЕАД/, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр.С., се твърди, че на 20.12.2018г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за покупко-продажба на вземания /РДППВ/-цесия от дата на 11.04.2018г. между „Б.“ЕАД, ЕИК ********* и „АСВ“ АД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за стоков кредит №220636 на дата 25.10.2016г. между „Б.“ЕАД и Х.М., е прехвърлено в полза на Агенцията изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Твърди, че договорът за заем съдържа изрична клауза, уреждаща правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Поддържа, че приемо-предавателният протокол от 20.12.2018г. към допълнителното споразумение от

20.12.2018г. за цедиране на вземанията към Рамковия договор/цесия/ от 11.04.2018г. е предоставен само с данните на ответницата, съгласно ЗЗЛД и Регламент ЕС №2016/679.Твърди, че съгласно чл.6.5 от рамковия договор за цесия, ищецът като цесионер се е задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенцията имала изрично пълномощно от цедента. Поддържа, че в изпълнение на поетите договорни задължения на ответника било изпратено по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД уведомление за извършена цесия от името на цедента, с изх.№УПЦ-П-ДСК/220636 от 11.01.2019г. невръчена от „Български пощи“ ЕАД на длъжника като „непотърсена пратка“. Твърди ,че уведомлението за извършената цесия е изпратено на адреса, посочен в договора за кредит, с вменено задължение на кредитополучателя по договора да уведоми кредитора при промяна на местоживеенето си /чл.10 ал.4 от раздел 5/ от Общите условия към договора за кредит. Ищецът се позовава на чл.15 от раздел 7 от ОУ, за договореност за фингирано връчване, че всички уведомления, покани и други съобщения, изпратени от кредитора до кредитополучателя на последния посочен адрес от кредитополучателя адрес, се считат за връчени. Било изпратено и второ уведомление за извършената цесия с УПЦ-П-ДСК/220636 от 11.07.2019г. посредством ЧСИ Д.С., рег.№889 в КЧСИ, връчено чрез залепване на уведомление.

Ищецът посочва, че прилага към исковата молба и заверено копие от уведомлението за извършена цесия от 11.07.2019г. за връчване на длъжника ведно с исковата молба и приложенията.Поддържа, че процесното вземане произтича от сключен на 25.10.2016г. между „Б.“ ЕАД /кредитодател/ и Х.М. /кредитополучател/ по договора за стоков кредит №220636 при спазване на разпоредбите на ЗПК и че подписвайки го кредитополучателят заявил, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по смисъла на чл.5 от ЗПК и ОУ, за вземане на информирано решение за сключване на договора за кредит. Твърди се, че съгласно т.1 от договора, кредиторът се е задължил да отпусне на кредитополучателя стоков кредит в размер на 2480.27лв за закупуването от „Т.Б.“ЕАД, /търговец/, на хладилник /фризер HOTPOINT

ARISTON- 1бр. с цена от 999лв, мобилен телефон IPHONE 6 S -1бр. с цена 1299лв, както и за сключване на застраховка „Стандарт“ за лица от 65 до 78г. чрез заплащане на еднократна застрахователна премия в размер на 182.27лв. Посочва още, че в т.3 от договора кредитополучателят се е съгласил предоставената му от страна на кредитора сума за закупуване на стоките да бъде усвоена еднократно, безкасово чрез превод на сумата по банковата сметка на търговеца, а сумата на кредита, предоставена за финансирането на застраховката-да бъде усвоена еднократно, безкасово по сметка застрахователя. Твърди се, че с извършването на плащанията към търговеца и застрахователя, кредиторът е изпълнил задължението да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора, за което била издадена фактура 00490043905 от 25.10.2016г. за сумата в размер на 2298лв с посочен начин на плащане-ДСК-кредит. Ищецът посочва, че погасителните вноски предмет на задължението на кредитополучателя по договора съставляват изплащане на главницата по кредита ведно с годишен процент на разходите, посочен в погасителен план към договора, включващ лихви и такси дължими от кредитополучателя на кредитора. Било постигнато съгласие за срока на договора кредитът да се олихвява с посочен фиксиран лихвен процент, като лихвата била начислявана върху усвоената и непогасена част от кредита, заплащана ежемесечно.Тази договорена лихва според ищеца е в размер на 1205.33лв, а общата стойност на плащанията по кредита били договорени в размер на 3685.60лв.Съгалсно уговорките в договора кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до 25.10.2019г. на 36 месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план към договора с посочен падеж на всяка отделна вноска при първи 35вноски от по 102.38лв всяка и последна погасителна вноска от 102.30лв. Договорът за кредит не бил обявен в предсрочно изискуем. Освен това кредитополучателят се съгласил да заплаща такси, съгласно Тарифата на лихвите, таксите и комисионните, които Б. ЕАД прилага по извършвани услуги на клиенти, физически лица при декларация от длъжника ,че е запознат с тази Тарифа. По кредита била начислена лихва за забава с надбавка за забава от 10 процентни пункта в размер на 119.19лв за периода 25.04.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, като началото на забавата представлявало деня, следващ падежната дата по погасителния план.

Твърди още, че длъжникът частично погасил заема, а именно сумата от 1837.59лв, с която са погасени договорна лихва от 855.08лв и главница от 982.51лв. Счита, че цесионерът има интерес да претендира изпълнение на задължението на неизправния длъжник по отношение на главницата, договорната лихва и обезщетението за забава по договора за които вземания в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и връчено съобщение от заповедния съд за предявяване на вземането си поради което моли да се приеме за установено, че Х.М. дължи на „Агенцията за събиране на вземания“ ЕАД по процесия договор за стоков кредит следните суми:1497.76лв главница по 19бр. неплатени погасителни месечни вноски за периода 25.04.2018г.-25.10.2019г.; сумата от 258.71лв договорна възнаградителна лихва, дължима за периода 25.04.2018г. до 20.12.2018г.-датата на цесията; сумата от 119.19лв-лихва за забава, дължима за периода 25.04.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното погасяване на дълга, както и разноските в заповедното производство и разноските в исковото производство.