Решение № 176 от 11.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Велико Търново, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500649 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 540/22.10.2024г. по гр.д. № 442/2024г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, поправено с Решение № 542/23.10.2024г., е прието за установено по отношение на ”ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.София район „Витоша” ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо П. Казанджията”№4-6, че Ц. Н. Б., ЕГН ********** дължи на посоченото дружество по издадените Заповед № 259/21.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 636/2024г. на ГОРС сумата 45 510.95 лв., представляваща неиздължена главница по Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 23.04.2007г. и допълнителни споразумения към него, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.03.2024 г. до окончателното изплащане, сумата от 1087.77 лв., представляваща наказателна лихва за периода 15.11.2020г. - 19.12.2023г. и сумата от 1040.45 лв., представляваща направени разноски /платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/ по ч.гр.дело № 636/2024г. на ГОРС. Със същото решение е отхвърлен предявения от „ЕОС Матрикс” ЕООД срещу Ц. Н. Б. иск за приемане за установено в отношенията между страните, че последният дължи на дружеството по издадените Заповед № 259/21.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 636/2024г. на ГОРС сумата от 17 840.28 лв., представляваща договорна лихва за периода 15.11.2020г. 19.12.2023г., произтичаща от същия Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 23.04.2007г. и за сумата над 1040.45 лв. до пълния заявен размер от 1438.78 лв. – разноски в заповедното производство.

Срещу посоченото решение е подадена въззивна жалба от Ц. Н. Б., ЕГН **********, с 1 адрес с. Поликраище, община Горна Оряховица, **********, чрез пълномощник – адвокат Л. П., в частта, в която е прието за установено по отношение на ответника Ц. Н. Б., че същият дължи на ”ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.София район „Витоша” ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо П.

Казанджията”№4-6, по издадените Заповед № 259/21.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 636/2024г. на ГОРС сумата от 45 510.95лв., представляваща неиздължена главница по Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 23.04.2007г. и допълнителни споразумения към него, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.03.2024г. до окончателното изплащане; сумата от 1087.77лв., представляваща наказателна лихва за периода 15.11.2020г.

- 19.12.2023г. и сумата от 1040.45лв., представляваща направени разноски /платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/ по ч.гр.дело № 636/2024г. на ГОРС.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните части. Поддържа възражението си за противоречие на клаузата за договорна /възнаградителна/ лихва с добрите нрави и с принципа за добросъвестност при договарянето, обуславящи недействителност на целия договор. Счита, че преценката на съда следвало да бъде осъществена въз основа на цялостен анализ на конкретните особености на договорните отношения между страните, а не на предварително установени критерии. Развива оплаквания за непроизнасяне от страна на съда по релевираното възражение за липса на представителна власт у подписалия договора за кредит представител на кредитополучателя и необсъждане в детайли на възражението за изтекла погасителна давност. Оспорва да е налице настъпила предсрочна изискуемост на кредита и да е налице валидно връчване на уведомлението за извършена цесия, като твърди, че подписите в посочените уведомления не са изпълнени от него, което обстоятелство му е станало известно едва след постановяване на обжалваното решение. Прави искане за отмяна на решението в обжалваните части и вместо това постановяване на друго, с което уважените от първата инстанция искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, чрез процесуалния си представител по пълномощие – юрисконсулт В. О., е подал отговор на въззивната жалба, в който заема становище за неоснователност на наведените в нея оплаквания. Моли първоинстанционното решение в обжалваните части да бъде потвърдено.

В съдебно заседание жалбоподателят Ц. Н. Б., чрез своя пълномощник, поддържа подадената въззивна жалба и искането, направено с нея.

Въззиваемата страна не изпраща представител.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД срещу Ц. Н. Б. с твърдения за издадена в полза на дружеството Заповед № 259/21.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 636/2024г. на ГОРС за следните суми - сумата от 45 510.95 лв., представляваща неиздължена главница по Договор за предоставяне на кредит за 2 ремонт и строителство от 23.04.2007г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.03.2024г. до окончателното й изплащане; сумата от 17 840.28 лв., представляваща договорна лихва за периода 15.11.2020г. - 19.12.2023г.; сумата от 1087.77 лв., представляваща наказателна лихва за периода 15.11.2020г. - 19.12.2023г. и за сумата от 1 438.78 лв., представляваща направени разноски /платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/ по ч.гр.дело № 636/2024г. по описа на ГОРС. Посочено е, че в законоустановения срок длъжникът по заповедта подал възражение за недължимост на сумите по нея, което обосновавало правния интерес на дружеството от предявяване на настоящите искове. Твърди се наличието на сключен между ответника и „ОББ“ АД Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 23.04.2007г., по която банкатакредитор предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 60 000 лв. за ремонт – реконструкция на недвижим имот, находящ се в с. Поликраище, община Горна Оряховица, ***********, след учредяване на договорна ипотека върху същия имот. Кредитът следвало да се издължи на 300 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 469.89 лв., включваща главница и лихва, а съгласно Допълнително споразумение от 18.10.2012г. – на 18 месечни вноски в размер на 357.63 лв., считано от 15.10.2012г., на 15-то число на месеца и на 253 вноски, всяка в размер на 528.68 лв., считано от 15.04.2014г., на 15-то число на месеца.

Съгласно Допълнително споразумение от 16.12.2016г. размерът на задълженията на кредитополучателя по договора възлизало на сумата от 59 393.61 лв. Сочи се, че крайния срок за издължаване на кредита бил 15.04.2032г., а съгласно чл.18 от договора при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски банката имала право да направи кредита предсрочно изискуем. Твърди, че поради просрочие в плащането на вноски с падежи от 15.11.2020г., кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 19.12.2023г., както и че на 20.09.2022г. между „ОББ“ АД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД бил сключен Договор за цесия, по силата на който първото дружество прехвърлило на второто всички свои вземания, произтичащи от процесния договор за кредит, за което ответникът бил надлежно уведомен на 05.12.2023г.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез своя пълномощник, е подал отговор на исковата молба, в който оспорил предявените искове по основание и по размер. Твърди, че договорът е сключен при Общи условия, т.е. при предварително определени от страна на кредитора договорни клаузи, същият е бланков и не е бил предмет на предварително договаряне между страните, поради което не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Възразява, че не е бил информиран предварително за пълните параметри на предоставения заем в съответствие с нормата на чл.11 от ЗПК и не е имал възможност да изрази информирано съгласие с по-късно попълнените такива от банката. Твърди, че е узнал за размерите на лихвените проценти и общо дължимата сума едва при получаване на договора и дори да е възразил, то съгласно Общите условия договорът вече е сключен и заетата сума е предоставена. Твърди недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК, доколкото разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК поставят изрично изискване да се посочи ГПР и общата дължима сума от потребителя, с които последният следва да е запознат предварително – преди сключване на договора, а това не било сторено. Релевира възражение за неравноправност по смисъла на ЗЗП на клаузите в процесния договор, уреждащи ГПР и ГЛП, което обуславяло недействителност на договора на това основание, тъй като водели до драстично неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя с оглед размера на получения заем и сумата, подлежаща на връщане, която надвишавала седем пъти отпуснатия кредит. Излага, че при поставените от кредитора условия по договора, запълващи понятието неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП, за него е възникнало задължение да заплати необосновано висока договорна и наказателна лихва, поради което уреждащите ги клаузи са нищожни, влечащи след себе си недействителност на целия договор. Твърди нарушение на разпоредбите на чл.11 ал.1 т.7 т.10 и т.11 от ЗПК, което също обуславяло недействителност на договора на основание чл.22 от 3

ЗПК, както и липсата на представителна власт на подписалия договора за кредит представител на кредитора и погасяване на претендираното вземане поради изтекла давност.

Твърди, че съобразно чл.76 от ЗЗД е погасил изцяло задължението си по договора и дори го е надплатил, поради което счита, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуемо при липса на предпоставките за това и въпреки договорения в него краен срок.

Събраните по делото доказателства са установили възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, а именно, че на 23.04.2007г. между „ОББ“ АД и Ц. Н. Б. е сключен Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство в размер на 60 000 лв.

Целта на кредита е ремонт/реконструкция на недвижим имот, представляващ къща, цех – консервна работилница, складово помещение и стопанска сграда, находящи се в УПИ VIII230 в кв.29 по плана на с.Поликраище, община Горна Оряховица, ***********. Уговорено било средствата по кредита да бъдат предоставени след учредяване на ипотека в полза на банката и представяне на удостоверение за тежести. Начинът на погасяване на кредита е уговорен в чл.12 от договора – на 300 месечни анюитетни погасителни вноски в размер на 469.89 лв. всяка, включващи главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и обслужване, считано от 15.05.2007г., на 15-то число на месеца, с краен срок за издължаване 15.04.2032г. Съгласно чл.6 ал.1 от договора, при забава на плащането на месечните анюитетни вноски, банката олихвява просрочените суми от главницата с наказателна лихва в размер на 5 пункта над договорения в чл.5 ал.1 лихвен процент /7.7 %/, а според ал.2 на с.чл. – при друго неизпълнение на клаузите от договора, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг, банката има право да начислява неустойка в размер на договорения по реда на чл.5 ал.1 лихвен процент и наказателна надбавка в размер на 5 пункта. В чл.18 от договора са уговорени предпоставките са настъпване предсрочна изискуемост на кредита – при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски.