Решение № 89 от 23.04.2025, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Гражданско дело 7/2025
- Вид
- Решение № 89
- Подписан
- 23.04.2025
- В сила
- 23.04.2025
- Състав
- Теодора Руменова Йорданова-Момова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 133, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 89 гр. Шумен, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Гражданско дело № 20253600100007 по описа за 2025 година
Производство по чл. 239 от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата си молба М. Р. Н. твърди, че на 30.03.2024 г. в гр. Шумен ответникът А. С.
И., по непредпазливост му причинил средна телесна повреда – счупване на шийката на лява бедрена кост, което причинява трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период от около 6 месеца. За това деяние, по силата на съдебен акт по АНД № 1724/2024 г. по описа на ШРС, последният бил признат за виновен, че на посочената дата извършил престъпление по чл. 133, ал. 1 от НК. В резултат на извършеното от ответника престъпно деяние ищецът търпял значителни болки и страдания. Сочи, че след инцидента изпитвал непоносими болки, като се наложило да му бъде извършена хирургическа интервенция – смяна на тазобедрена става. За извършване на операцията се наложило събиране на немалка сума, която той следвало да заплати. След изписването му от болничното заведение, фактически прекарвал времето на легло, като не бил в състояние да полага най-елементарни грижи за себе си, а се наложило да бъде подпомаган от близките си. Постепенно се раздвижил, но уврежданията се отразили и на психиката му – станал раздразнителен, тревожен и напрегнат. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати: сумата 40000 лв. – част от общо претендираната сума в размер на 60000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди; сума в размер на 5177,56 лв., представляваща претърпени имуществени вреди от престъплението по чл. 133, ал. 1 от НК, в което ответникът е признат за виновен по АНД № 1724/2024 г. по описа на ШРС, ведно със законната лихва върху сумите, считано от деня на увреждането – 1
30.03.2024 г., до окончателното изплащане.
В първото съдебно заседание, по искане на пълномощника на ищеца, на основание чл. 214, ал. 1 от НК е допуснато изменение на претенцията за обезвреда на претърпени неимуществени вреди, като същата се счита предявена за сума, възлизаща на 60000,00 лева.
Ответникът не изразява становище по исковете, не представя в срок писмен отговор на исковата молба. Не прави искания, не се явява и не се представлява в първото по делото заседание.
В съдебно заседание, пълномощникът на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен.
В първото по делото заседание на 10.04.2025 г., съдът с определение е допуснал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника поради наличие на следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК:
– по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК: ответникът не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С определение от 06.01.2025 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
– по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявените искове, ищецът се позовава на следните приети по делото доказателства: фактури №№ 1000000964/08.04.2024 г., 0000003322/10.04.2024 г., 4000023754/02.04.2024 г., 2 бр. стокови разписки от 10.04.2024 г.;
3 бр. фискален бон; епикриза от „МБАЛ – Шумен“ АД, 2 бр. рецепти от д-р .... медицинска документация, представена от „МБАЛ – Шумен“ АД, материалите по АНД № 1724/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен и показанията на разпитания свидетел Р.Б.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Настоящият състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на претенциите по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Тоест, предявените искове са вероятно основателни и това обосновава наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.
По претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди:
Установи наличието на вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания, както и причинната им връзка с деянието, извършено от ответника. Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от Н. болки и страдания, възлиза на 60000,00 лева.
По иска за обезщетяване на имуществени вреди:
Доказа се наличието на елементите на фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, 2 поради което и този иск се явява изцяло основателен и доказан.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че исковете се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
По събирането на държавната такса по исковата молба:
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати пълния размер на държавната такса по исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело в размер на 2607,10 лева.
По разпределението на разноските по делото:
Ищецът претендира присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение на адвокат, който на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА го е представлявал безплатно. Според предвиденото в чл. 7, ал. 2, т. 2 и 4 вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, адвокатското възнаграждение е в размер общо на 6267,76 лв. Действително, цитираната наредба не обвързва съда поради противоречие на нейните разпоредби с общностното право (решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C 438/22), но е ориентир. Съдът следва да определи възнаграждението на пълномощникаадвокат като вземе предвид различни критерии: фактическата и правна сложност на делото,дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай, вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа при отчитане спецификата на адвокатския труд. По тези критерии, съобразявайки обстоятелството, че са заявени две претенции за заплащане на неимуществени и имуществени вреди, в резултат на едно деяние, не е налице затруднение относно легитимацията на страните, както и по отношение конкретната фактическа обстановка, проведено е само едно съдебно заседание с участието на адвокатапълномощник. Предвид изложеното, съдът намира, че адвокатското възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, следва да бъде определен на 4 000 лв. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.
В. П. сума в размер на 4 000 лв.
Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. С. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Шумен, ул. „..... № 12, ет. 11, ап. 55, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, на М. Р. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Шумен, ул. „.....” № 6, ет. 3, ап. 6, със съдебен адресат – адв. В. П. от ШАК, гр. Шумен, ул. „.... № 17, ет. 1, офис 2, по банкова сметка BG........, сумата 5177,56 лв. (пет хиляди сто седемдесет и седем лева и 56 стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението по чл. 133, ал. 1 от НК, в което ответникът е признат за виновен по АНД № 1724/2024 г. по описа на ШРС, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 30.03.2024 г., до окончателното 3 изплащане, на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А. С. И. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 от ЗЗД, на М. Р. Н. с ЕГН **********, по банкова сметка BG.......сумата 60000,00 (шестдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 133, ал. 1 от НК, в което ответникът е признат за виновен по АНД № 1724/2024 г. по описа на ШРС, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 30.03.2024 г., до окончателното изплащане, на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А. С. И. да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на ШОС сумата 2607,10 лв. (две хиляди шестстотин и седем лева и 10 стотинки) – държавна такса по исковата молба.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, ОСЪЖДА А. С. И. да заплати на адв. В. В. П. от ШАК, възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело в размер на 4000,00 лв. (четири хиляди лева).
Настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
В едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът може да поиска неговата отмяна от въззивния Апелативен съд – Варна, ако е бил лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
4