Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1057 от 12.08.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 2192/2024
Вид
Решение № 1057
Подписан
12.08.2024
В сила
04.09.2024
Състав
Поля Петрова Сакутова

Цитирани разпоредби

  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.174, ал.3 пр.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.343б ал.3 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1057 гр. Пловдив, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20245330202192 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от А. И. А. от *** против Наказателно постановление №22-3389-000370/24.01.2023 г., издадено от Началник сектор в ОД на МВР Пловдив, 06 РУ, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 24 месеца, както и са отнети общо 12 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да се отмени като се излагат съображения за това.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Д. Х. от АК ***, която поддържа жалбата .

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Постъпило е писмено становище, според което наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 13.09.2022 г. в 10:40 ч. в гр. Пловдив, бул. Цариградско шосе до № 9 1 жалбоподателят бил установен да управлява посока запад собствения си лек автомобил Шкода Фабия рег.№ *** и бил спрян за проверка от служители, осъществяващи контрол движението на пътя . На същата дата в 11 : 20 ч. в сградата на 03 РУ на МВР Пловдив водачът отказал да му бъде извършена проба за наркотични вещества и техните аналози с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000 с фабр.№ ARK -0023.

Във връзка с така направените констатации на водача му бил съставен Акт за установяване на административно нарушение бл.№ 740610/13.09.2022 г., а въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което била възприета идентична фактическа обстановка.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Р. В. Х. – *** при 06 РУ Пловдив. В съответствие с дадените показания е и съставеният талон за изследване 119917/13.01.2022 г., амбулаторен лист за преглед на пациент от 13.09.2022 г. на жалбоподателя, обективиращ отказ за даване на кръв и урина. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, като ги оценя като обективни, всестранни и пълни.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното. По делото не се представят доказателства, които да опровергават установеното в хода на проверката.

Предвид събраните устни и писмени доказателства съдът приема, че в хода на воденото административнонаказателно производство фактическата обстановка е обективно и правилно установена.

Материалният закон е приложен правилно. Съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. В случая нарушението е установено да е извършено при първата форма на изпълнителното деяние – отказ да бъде извършена проверка с техническо средство. Възражението на жалбоподателя и неговият пълномощник за това че наказателното постановление е неправилно, тъй като вече е ангажирана наказателна отговорност за престъпление по чл.343б, ал.3 извършено на същата дата и място е неоснователно. Действително жалбоподателят е осъден за престъпление управление след употреба на наркотични вещества, за което са налице доказателства – актуална справка за съдимост, а свидетелят, разпитан по делото, посочва, че това обстоятелство - употреба на наркотични вещества 2 от страна на водача е установено по принудителен ред с разрешение на съда. В случая обаче съставите на управлението на МПС в състояние на употреба на наркотични вещества и отказът да бъде тестван с техническо средство държат сметка за различно поведение на водача, което се санкционира по различен ред – чрез ангажиране на наказателна отговорност по чл.343 б, ал.3 от НК и на административно наказателна отговорност за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Отказът да бъде изследван водача се санкционира по административен ред. Действително отказът е част и от процедурата по установяване дали управлението на МПС е осъществено от водача вследствие на употреба на наркотични вещества, но не изключва вменяване на административнонаказателна отговорност. Двата състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на чл.343б ал.3 от НК не са в условията на поглъщане, така че да се приеме, че наказателната отговорност поглъща административнонаказателната отговорност. Не е налице идентичност на съставите, за да се приеме, че при ангажиране на наказателна отговорност не следва да се ангажира административнонаказателна отговорност. Затова и следва да се приеме, че са налице два различни състава, които предвиждат ангажиране на различна отговорност на виновния водач. По тези съображения не може да се приеме, че неправилно е издадено обжалваното наказателно постановление. В този смисъл е решение № 1489/14.02.2024 г. по к.н.а.х.д. № 2954/2023 г. на Административен съд Пловдив , Решение № 1020 от 20.07.2009 г. по к.н.а.х.д. № 813/2009 г. на Административен съд Пловдив, XX с-в. За нарушението предвидените наказания са във фиксиран размер и същите са наложени в съответствие с чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП.

Правилно и в съответствие с чл.6 ал.1 т. 3 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, в редакцията, действаща към датата на нарушението на водача са отнети и 12 контролни точки.

Не може да се приеме за основателно и възражението на жалбоподателя чрез пълномощника му за квалифициране на случая като маловажен, тъй като нарушението по степен на обществена опасност не се отличава с по-ниска такава в сравнение с останалите нарушения от същия вид. С нарушението са засегнати обществените отношения, гарантираща сигурността на пътя както на самия водач , така и на останалите участници в движението.

При извършена проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на двата акта не се констатират допуснати процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност нарушителят да разбере в какво се състои и да организира защитата си като описанието съдържа всички правнорелевантни факти, отнасящи се до състава на нарушението. Спазени са сроковете за съставяне на двата акта, предвидени в чл.34 от ЗАНН. Налице е съответната материална компетентност за издаване 3 на двата акта, като доказателство за това е Заповед № 317з-560/21.01.2022 г. на ОД на МВР Пловдив- копие и Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. – копие.

С оглед изложеното съдът намира, че следва наказателното постановление като правилно и законосъобразно да се потвърди.

Ето защо съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№22-3389000370/24.01.2023 г., издадено от Началник сектор в ОД на МВР Пловдив, 06 РУ, с което на А.И.А. от *** ЕГН ********** за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата на основание чл.174, ал.3 пр.2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 24 месеца, както и са отнети общо 12 контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4