Решение № 5020 от 01.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5020 гр. София, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Въззивно гражданско дело № 20231100508032 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от 12.05.2023 г. на „Топлофикация София“ ЕАД – ищец по гр. дело № 19662/2015 г., Софийски районен съд, 50 състав срещу постановеното по него Решение № 20089281/02.05.2023 г., с което са отхвърлени предявените от ищеца по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове срещу „Аутотим България“ ООД с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ за сумата от 606, 26 лв.- главница по доставена топлИ. енергия за периода 01.07.2013 г. – 30.04.2014 г., ведно със законна лихва от 09.01.2015 г. до окончателното изплащане. Със същото решение е отхвърлен иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 35, 48 лв. – лихва за периода 31.08.2013 г. – 05.12.2014 г.

В жалбата се твърди, че неправилно съдът е счел, че претендираната сума се търсела на договорно основание. По делото били представени доказателства, че с ответното дружество бил сключен договор за продажба на топлИ. енергия за стопански нужди с дата 26.06.2008 г.

Съдът не отчел, че в заповедта търсената сума е на извъндоговорно основание, а в исковото производство на договорно.

Въз основа на изложеното се иска отмяна на решението като неправилно, неоснователно и незаконосъобразно. Претендират се разноски.

Насрещната страна „Аутотим България“ ООД редовно уведомена, не подава отговор в законоустановения срок.

Производството по гр. дело № 19662/2015 г. било образувано по искова молба с вх. № 5539/09.04.2015 г. подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, в която се твърди, че ответникът „Аутотим България“ ООД е ползвал в периода 07.2013 г. – 04.2014 г. топлИ. енергия, доставяна му до имот с адрес: гр. София, ул. „********, кафе-аперетив с абонатен номер 342685. Натрупаните от него задължения били в общ размер на 641, 74 лв., от които:

606, 26 лв. – главница; 35, 48 лв. – законна лихва за забава за периода 31.08.2013 г. – 1

05.12.2014 г. Поддържано е, че поради неизплащане на тези суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, длъжникът се е обогатил неоснователно. Направено е позоваване на чл. 40, ал. 1 от Общите условия на дружеството ищец, според които в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на фактурата, е следвало да се заплати задължението. На 09.09.2002 г. сградата, в която се намирал процесният имот сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Витра Енерджи Сървисис“ ЕООД, която към датата на завеждане на исковата молба била с фирмено наименование „Данувиус“ ЕООД. Формираните суми били по прогнозни данни, като в края на отчетния период била изготвяна изравнителна сметка въз основа на реален отчет.

Въз основа на изложеното е поискано признаването за установено, че ответникът дължи на ищеца 641, 74 лв., от които: 606, 26 лв. – главница; 35, 48 лв. – законна лихва за забава за периода 31.08.2013 г. – 05.12.2014 г., заедно със законна лихва върху главницата от 09.01.2015 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до окончателното плащане.

Ответникът „Аутотим България“ ООД е оспорил иска по основание и размер. Посочил е, че в имота липсвали радиатори, поради което същият не бил отопляван. На 12.05.2011 г. представители на ищеца посетили имота и съставили протокол, в който вписали, че в имота липсвала дори сградна инсталация.

С определение от 16.03.2016 г. е извършен доклад по делото, в който искът за главницата е квалифициран по чл. 79, ал. 1, пр.първо Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл.

149, ал. 1, т. 3 Законн за енергетиката /ЗЕ/. Искът за лихва е квалифициран по чл. 86 ЗЗД.

Докладът е обявен за окончателен в първото по делото съдебно заседание /20.04.2016 г./, в което не е взело участие ищцовото дружество, но същото с молба от същия ден е посочило, че няма да се явява и че не възразява по даване на ход на делото.

По делото е представен Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 06.06.2006 г., съдържащ се в Нотариален акт № 126, том първи, рег. № 1623 по нот. дело № 121/2006 г. на нотариус с рег. № 052 с район на действие СРС, сключен между „София Експорт“ ЕООД /продавач/ и „Аутотим България“ ООД /купувач/ с предмет недвижим имот, представляващ кафе-аперитив с адрес: гр. София, ул. „********.

На 26.06.2008 г. „Аутотим България“ ООД е подал в „Топлофикация София“ АД Заявление за сключване на договор при Общи условия за продажба на топлИ. енергия за стопански нужди на потребители в гр. София с вх. № 358. На същата дата е сключен Договор при общи условия за продажба на топлИ. енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в гр. София по чл. 149, ал. 1, т. 3 Закон за енергетиката № 4363-342685. Негов предмет е продажбата от „Топлофикация София“ АД на топлИ. енергия с топлоносител гореща вода на купувача „Аутотим България“ ООД за имот с адрес: гр. София, ул. „********. Срокът на договора е пет години от датата на сключването му. Договорено е фактурите да бъдат изпращани на същия адрес. С Молба до директора на ТР „Земляне“ с вх. № 1359/26.06.2008 г. „Аутотим България“ ООД е поискало откриването на партида за заплащане на ползвана топлИ. енергия за помещение с адрес: гр. София, ж.к.

Красна поляна, ул. „******** /партер/. Заявлението е уважено с вписан абонатен номер 34685.

По делото са представени следните фактури, издадени от ищеца на ответника за топлоснабден имот с абонатен № 342685: Фактура № **********/31.07.2013 г. за дължима за периода: 01.07.2013 г. – 31.07.2013 г. сума от 8, 78 лв.; Фактура № 0047001823/31.08.2013 г. за дължима за периода: 01.08.2013 г. – 31.08.2013 г. сума от 8, 17 лв.; Фактура № 0047079745/30.09.2013 г. за дължима за периода: 01.07.2013 г. – 31.07.2013 г. сума от 8, 78 лв.; Фактура № 0047079745/30.09.2013 г. за дължима за периода: 01.07.2013 г. – 31.07.2013 г. сума от 8, 77 лв.; Фактура № 0047621854/31.10.2013 г. за дължима за периода: 01.10.2013 г. – 31.10.2013 г. сума от 10, 50 лв.; Фактура № 0048087313/30.11.2013 г. за дължима за периода:

01.11.2013 г. – 30.11.2013 г. сума от 45,04 лв.; Фактура № 0048549904/31.12.2013 г. за дължима за периода: 01.12.2013 г. – 31.12.2013 г. сума от 90,17 лв.; Фактура № 0048995670/31.01.2014 г. за дължима за периода: 01.01.2014 г. – 31.01.2014 г. сума от 82, 61 2 лв.; Фактура № 0049435275/28.02.2014 г. за дължима за периода: 01.02.2014 г. – 28.02.2014 г. сума от 58, 13 лв.; Фактура № 0049868199/31.03.2014 г. за дължима за периода: 01.03.2014 г.

– 31.03.2014 г. сума от 51, 42 лв.; Фактура № 0050293558/30.04.2014 г. за дължима за периода: 01.04.2014 г. – 30.04.2014 г. сума от 33, 46 лв.; Представено е Дебитно известие № 0006109941/31.08.2014 г. за стойността на изразходваната за периода 01.11.2013 г. – 30.04.2014 г. топлИ. енергия в размер на 192, 79 лв. Според Дебитно известие № 0006109939/31.08.2014 г. за стойността на изразходваната за периода 01.05.2013 г. – 31.07.2013 г. топлИ. енергия в размер на 9, 12 лв.

С покана до управителя на „Аутотим България“ ООД изпратена на 15.10.2014 г. и получена от него на 16.10.2014 г., „Топлофикация София“ ЕАД е поканила длъжника да заплати в 7-дневен срок от поканата: 2 528, 81 лв. – главница; 483, 94 лв. – лихва; 37, 60 лв. за услугата дялово разпределение – главница и лихва.

На 03.09.2014 г. в „Топлофикация София“ е получено уведомление, че „Иста България“ ЕООД е с нов едноличен собственик на капитала поради което и е настъпила промяна в наименованието на търговското дружество, което било с актуално име „Данувиус“ ЕООД.

В констативен протокол от 12.05.2011 г., съставен от трима представители на ищцовото дружество е посочено, че в помещението на ответното дружество захранването за отопление на частта на блока, която се намира извън контурите на сградата било прекъснато.

Радиаторите били под плочите, с които са облицовани стените под прозорците на помещението.

По делото са представени и Общи условия за продажба на топлИ. енергия за стопански нужди на потребители в гр. София.

На 12.10.2001 г. Етажна собственост с адрес: гр. София, ж.к. „******** е избрала пълномощници, които да сключат с „Витерра Енерджи Сървисиз“ ЕООД за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода за отоплителен сезон 2001/2002 г.

На 26.10.2001 г. етажната собственост е сключила Договор № 527/26.10.2001 г. за топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода с избраната фирма.

С определение от 16.03.2016 г. по делото е конституирано „Данувиус“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

По делото е представена изравнителна сметка за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. от „Данувиус“ ЕООД за сумата от 174, 34 лв., дължима от ответника на ищеца.

По делото е изслушана и съдебно-техническа експертиза, според чието заключение до процесната сграда била доставяна топлИ. енергия, която се отчитала от общ топломер и уредите за отчитане били сертифицирани. В сградата се извършвало дялово разпределение, а месечните суми се начислявали по прогнозна стойност, която била коригирана с изравнителна сметка, която се правела след реален отчет, направен в края на отоплителния сезон. За процесния период не е определяна топлИ. енергия поради запечатан/занулен топломер. Вещото лице извършило оглед на топлоснабдения имот и въз основа на това констатирало, че всички отоплителни тела били демонтирани, не се потребявала топлИ. енергия, но се потребявала топлИ. енергия, отдадена от сградната инсталация. Ищцовото дружество не калкулирало енергията за техническите нужди на инсталацията. Общата стойност на фактурираната доставена топлИ. енергия за процесния период била в размер на 397, 05 лв. За доплащане имало 18, 17 лв. Крайната стойност на топлИ.та енергия, отдавана от сградната инсталация била в размер на 415, 22 лв.

Според изслушаното заключение на допуснатата по делото съдебно-счетоводната експертиза липсвали данни в счетоводството на ищеца за заплатени по партидата на абонатния номер суми по фактурираните задължения. Сумите от изравнителните сметки са били въведени в информационната система на топлопреносното дружество. Всички изравнителни сметки представлявали крайна сума за доплащане, като по Фактура № 0006109941/31.08.2014 г. дължимата от абоната била в размер на 209, 21 лв. Според вещото лице за процесния период дължимата сума била в размер на 450, 09 лв. До 05.12.2014 г.

3 законната лихва върху главницата била в размер на 35, 48 лв.

Към първоинстанционното производство е приложено гр. дело № 845/2015 г., СРС, 50 състав, образувано по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Аутотим България“ ООД с твърдението, че дружеството се е обогатило без основание за сметка на ищеца.

Въз основа на тези доказателства първоинстатционният съд е постановил своето Решение № 20089281/02.05.2023 г., в което е прието, че предявените искове по чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД са неоснователни, тъй като претенцията е за период след изтичане срока на договора, сключен на 26.06.2008 г. Не била налице първата предпоставка за уважаване на така предявените искове – наличието на облигационна връзка между страните.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Разпечатката съдържа 45 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/585ffa6f-6b8c-4885-812d-86f99ebb859b