Решение № 133 от 22.10.2020, Административен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№133/22.10.2020 г.

22.10.2020 г. гр. Ямбол

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският административен съд, І касационен състав, в публично заседание на петнадесети октомври 2020г. в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЪЛКО ДРАГАНОВ

2. ВАНЯ СТОЯНОВА при секретар Д. Димитрова прокурор Р.

ЛЕФТЕРОВА

Като разгледа докладваното от съдия

В. Драганов КАНД № 122 по описа за 2020 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касационно анд № 122/2020г. е образувано по жалба на ЕТ „АГРОВЕТ – ***“ против Решение № 37/24.07.2020г., постановено по анд №

41/2020г. на Тополовградския районен съд.

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 26-001012 от 15.05.2020 год. на Директора на Дирекция ”ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА” - Хасково, с което на ЕТ „АГРОВЕТ – ***“, със седалище и адрес на управление – Тополовград, ул.“***ЕИК *********, като работодател е наложена имуществена санкция на основание чл.414 ал.3 от КТ в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/ за извършено нарушение по чл.63 ал.2 от КТ.

В жалбата се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, без да е конкретизирано кои касационни отменителни основания са налице. Прави се искане за отмяна на решението и отмяна на НП, с присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща процесуален представител.

Ответната страна - Дирекция ”ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА” - Хасково, не изпраща процесуален представител. От редовно упълномощен такъв е постъпила писмена молба, с която моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, оспорва жалбата и моли решението на ТРС да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ЯОП изразява становище за неоснователност на подадената жалба, а оспореното с нея решение счита за правилно и предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящият съдебен състав извършвайки касационна проверка на оспорваното решение за наличието на наведените в жалбата касационни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, установи следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна, която има право и интерес да обжалва и в срока по чл.211 от АПК. Разгледана по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

С решение № 37/24.07.2020г. по анд № 41/2020г., ТРС е потвърдил Наказателно постановление № 26-001012 от 15.05.2020 год. на Директора на Дирекция ”ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА” - Хасково, с което на ЕТ „АГРОВЕТ – ***“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – Тополовград, ул.“***, като работодател е наложена имуществена санкция на основание чл.414 ал.3 от КТ в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/ за извършено нарушение по чл.63 ал.2 от КТ.

За да постанови своя съдебен акт ТРС, въз основа на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, е приел за установено от фактическа страна, че на 05.03.2020 г. в периода между 12.15 и 13.00 часа, служителите на Дирекция “Инспекция по труда“ – Хасково са извършили проверка на обект за преопаковане на продукти за растителна защита в град Тополовград, промишлена зона, УПИ-Х, кв.2А, който представлявал склад за опаковка, разфасоване и съхранение на химикали - препарати за растителна защита и минерални торове, стопанисван от ЕТ „АГРОВЕТ – ***“, с отговорник за дейността в обекта Я.И.У.. В помещение, което е било обособено като производствено са били заварени три лица, едно от които Ш.М.П., писмено е декларирало, че работи за ЕТ“**“ от Тополовград, с обект „Склад за разфасоване на химикали“ – гр.Тополовград от 2020 г., с работно време от 07.30 до 16.00 часа, няма сключен трудов договор и получава трудово възнаграждение за извършената от нея работа в размер на 25 лева дневно, като последното получено възнаграждение било в брой на 04.05.2020 г. Впоследствие на

12.03.2020 г. собственика на търговеца е представил в ДИТ – Хасково трудов договор № 18 от 04.03.2020 г., сключен със Ш.М.П., с който работодателят възлага, а работникът приема да работи в ЕТ“Агровет – ***“, складова база –

Тополовград, на длъжност „насипвач“, със срок до завършване на определена работа, на петдневна работна седмица, при 8 часа работно време, с месечно трудово възнаграждение в размер на 610 лева. Този договор е бил сключен предходния ден преди проверката, на 04.03.2020 г., но от справка за приети уведомления по чл.62 ал.5 от КТ с вх.№ 26388203007919 от 05.03.2020 г. се установява, че регистрацията му е извършена на 05.03.2020 г. в 14.37 часа, т.е. след извършената проверка. При тези констатации на 27.04.2020 г. на ЕТ „**“ бил съставен

АУАН № 26-001012, за това, че в качеството на работодател, в нарушение на изричната забрана на чл.63 ал.2 от КТ е допуснал до работа лицето Ш.М.П. с ЕГН **********,***, като „насипвач“ в обект: складова база за минерални торове и препарати за растителна защита – Тополовград, преди да й е предоставен екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверен от ТД на НАП. Впоследствие въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното НП.

При така установена фактическа обстановка ТРС е счел от процесуално правна страна, че Наказателно постановление № 26-001012 от 15.05.2020 год. е законосъобразно издадено в съответствие с императивните норми, визирани в ЗАНН. От материално правна страна ТРС е приел, че нарушението описано в АУАН и НП и извършено от търговеца, е установено и доказано по безспорен и категоричен начин от събраните гласни и писмени доказателства, поради което правилно е ангажирана неговата административно наказателна отговорност, като наложената имуществена санкция е в минималния предвиден размер в разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ.

Първоинстанционния съд е изложил също така доводи, че извършеното административно нарушение не представлява маловажен случай и не може да бъде квалифицирано като такова по чл.415 от КТ, като се е позовал на разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ, съгласно която не са маловажни нарушенията на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 и 3 и чл.63 ал.1 и 2.

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни, с оглед разпоредбата на чл. 221, ал.2 от АПК.

ЯАС счита, че не са налице касационни отменителни основания по смисъла на чл. 348, ал.1 от НПК, поради което подадената касационна жалба е неоснователна и като такава не следва да бъде уважавана.

Решението на първоинстанционния съд е валидно, като постановено от законен състав, допустимо и в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на спора претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски направени в настоящото производство е неоснователна, поради липса на доказателства за действително направени такива.

Предвид изложеното и на осн. чл.221, ал.

2 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ЯАС, първи касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 37/24.07.2020г., постановено по анд

№ 41/2020г. на Тополовградския районен съд.

НЕ УВАЖАВА искането на процесуалния представител на Дирекция ”ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА” – Хасково за присъждане на разноски направени в касационното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се чете

ЧЛЕНОВЕ:

1. /п/ не се чете

2. /п/ не се чете