Решение № 193 от 24.11.2021, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Нова Загора, 24.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РОСИЦА СТ. НЕНОВА при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело № 20202220100946 по описа за 2020 година

ЗЗД.

Производството е по чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1, пр.1 от Производството е образувано по искова молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, район „Оборище“, бул.„Княз Александър Дондуков“ № 19, ет.2 (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД с ЕИК 201058040, считано от 15.11.2012 г., съгласно вписване в Търговския регистър под № 20121115101316), представлявано от Илка Георгиева Димова-Мазгалева - Изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт Н. МЛ. П., с пълномощно peг.№ 12291/04.09.2018 г. на Нотариус Маргарита Шамлиян, peг.№ 042 на НК, с район на действие - Районен съд – София, със съдебен адрес/адрес на призоваване - гр.Стара Загора, бул.„М.Кусев“ № 8, ет.4 против Г.. АЛ. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Нова Загора, ул.„Геренска“ № 4А, с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК с цена на иска: 740.36 лева, от които: 469.73 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.09.2018 г. до изплащане на вземането; 155.79 лева - редовна лихва за периода от 20.03.2017 г. до 13.09.2018 г.; 5.74 лева - лихвена надбавка за забава за периода от 23.06.2018 г. до 13.09.2018 г., 109.10 лева - заемни такси.

В исковата молба ищецът сочи, че със съобщение по ч.гр.д.№ 1531/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, получено на 05.10.2020 г. чрез „Банка ДСК“ ЕАД (цедент) му били дадени указания за предявяване на иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК срещу Г.. АЛ. Н. с ЕГН **********, длъжник по горепосоченото частно гражданско дело, поради което и в указания срок, депозирал настоящата искова молба.

Ищцовото дружество посочва, че със Заповед за изпълнение на парично задължение № 1128 от 18.09.2018 г. и Изпълнителен лист от 19.09.2018 г., издадени по ч.гр.д.№ 1531/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, въз основа на представено Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД, кредитополучателят Г.. АЛ. Н. с ЕГН ********** била осъдена да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД горепосочените суми, произтичащи от неизпълнение на Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 06.07.2016 г., както и 25.00 лева - държавна такса и 150 лева - юрисконсултско възнаграждение.

След снабдяване с цитираните Заповед за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист заявителят по ч.гр.д. № 1531/2018 г. по описа на Районен съд - Нова 1

Загора „Банка ДСК“ ЕАД, по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 15.05.2019 г. („Договор за цесия“), прехвърлил на „ОТП Факторинг България“ ЕАД пакет от вземания, включително и вземането към Г.. АЛ. Н. с ЕГН **********, произтичащо от сключения с банката горепосочен договор, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви.

Сочи се още, че по силата на Договора за цесия и във вр. с чл.429 от ГПК, цесионерът „ОТП Факторинг България“ ЕАД бил частен правоприемник на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД и като такъв се ползвал от издадените Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист, а като такъв в качеството си на кредитор обуславяло правния ни интерес, в законоустановения едномесечен срок и на основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземането по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 06.07.2016 г. срещу длъжника Г.. АЛ. Н. с ЕГН **********.

Ищецът заявява, че процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото му на иск били налице и предвид разрешението, дадено в т.106 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл.422 от ГПК, легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл.415, ал.1 от ГПК , какъвто бил и настоящия случай.

Цесионерът „ОТП Факторинг България“ ЕАД бил активно легитимиран да предяви иск за установяване съществуването на вземането, за което в полза на цедента „Банка ДСК“ ЕАД била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, независимо от обстоятелството, че нямал качеството „банка“.

Разяснява се, че нито в мотивите, нито в диспозитива на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС са посочени изключения от постановките във връзка с активната процесуалноправна легитимация на цесионера да установи съществуването на вземането, предмет на издадена на основание чл.417, т.2 от ГПК заповед за изпълнение в полза на банката /цедент/, след като прехвърлянето на вземането било осъществено след издаване на заповедта за изпълнение, но преди завеждане на специалния установителен иск. Аргументи за обратното разрешение не могат да се черпят от т.4г на T P № 4/2013 г., т.к. в тази част на тълкувателното решение бил даден отговор, релевантен към основанията за издаване на заповед по чл.417 от ГПК, т.е. касае само хипотезите на настъпило частно иравоприемство преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ до издаването на заповедта, но не и в последващото исково производство по чл.422 от ГПК.

Процесуално недопустимо било прилагането по аналогия и за исковото производство на посоченото в т.4г от T P ограничение относно субектите, легитимирани да се снабдят с изпълнително основание по реда на чл.417, т.2 от ГПК, след като вземането било прехвърлено след получаване на заповед за незабавно изпълнение от надлежния кредитор.

В този смисъл била и практиката на ВКС: Определение № 665/04.11.2019 г. по ч.т.дело № 2390/2019 г. на ВКС, I I т.о.; Определение № 102/24.02.2020 г. по ч.т.дело № 2643/2019 г. на ВКС, II т.о.

Твърди се, че основанията, обстоятелствата и фактите, които обуславят съществуването на вземането на „ОТП Факторинг България“ ЕАД били следните:

На 06.07.2016 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор и Г.. АЛ. Н. с ЕГН **********, като кредитополучател бил сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, съгласно който „Банка ДСК“ ЕАД предоставила на Г.. АЛ. Н. револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, усвояван чрез кредитна карта /DSK MAXICARD/ в размер на 500 лева с месечна падежна дата всяко 20-то число на месеца.

Неразделна част от Договора представлявали Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти DSK MAXICARD на Банка ДСК („Условията“) и Общите условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК („Общите условия“), които кредитополучателят получил и приел с подписването на Договора.

Съгласно Договора и Условията, при стандартна кредитна карта DSK MAXICARD в 2 лева: усвоената част от кредитния лимит се олихвявала с лихвен процент, който към датата на сключване на Договора за кредит е 21.95 % годишно (0.06 % на ден). Лихвата се начислявала ежедневно върху фактически ползваната сума (чл.26, ал.2 от Общите условия). При забава в плащанията се дължи добавка за забава в размер на 5 процентни пункта. срокът на валидност на кредитната карта бил 3 години. падежната дата за погасяване на задължението била 20-то число на месеца минималната сума за револвиранс на кредита била 3 %. Съгласно т.10 от Допълнителните разпоредби на Общите условия „минималната сума за револвиране“ била определена сума, която клиентът бил длъжен да внася ежемесечно в рамките на гратисния период. Тя се изчислявала като процент от натрупаното задължение за лихви, такси и транзакции към падежна дата.

Съгласно чл.17 от Общите условия Банката издавала кредитната карта със срок на валидност, предвиден в Условията (в случая 3 години), в който срок клиентът можел да използва картата. След изтичането на срока на валидност се издавала нова карта, с нов срок на валидност. Банката не преиздавала картата при наличие на някое от основанията за прекратяване на договора съгласно чл.86 от Общите условия.

Съгласно чл.25, ал.2 от Общите условия, срокът за ползване на кредита съвпада със срока на валидност на кредитната карта. Кредитната карта не била преиздавана от Банка ДСК, поради неизпълнение на задължението на кредитополучателя да погасява усвоения от него кредит.

В Глава IX „Обслужване на кредита“ от Общите условия било предвидено, че Банката определяла месечна падежна дата (в случая 20-то число на месеца) и минимална сума за револвиране (в случая 3 %), която клиентът бил длъжен да внесе в рамките на определен срок след падежната дата (гратисен период - в случая 15 дни след падеж).

Кредитният лимит се револвирал ежедневно с размера на погасената част от ползвания кредит.

Твърди се, че в случай, че 4 поредни месеца, считано от месечната падежна дата, клиентът не револвирал кредита си или го револвирал със суми, по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период, правото на ползване на кредита се преустановявало и цялото задължение, формирано към падежната дата, започвало да се олихвява с лихва в размер на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителната надбавка за забава. Ако клиентът погаси изцяло дължимото до края на следващия (пети) гратисен период, правото за ползване на кредита се възстановявало.

Ако това не се случи, вземането на Банката за целия използван кредитен лимит ставало окончателно изискуемо и тя имала право да пристъпи към принудително събиране на вземанията си по съдебен ред, съгласно чл.31 от Общите условия.

Твърди се, че поради неизпълнение на задължението за внасяне на минимални суми за револвиране на кредита, считано от минимална сума за револвиране, дължима към 20.03.2017 г., кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД приложил санкциите, предвидени в глава IX „Обслужване на кредита“ от Общите условия към Договора за кредит, и с Нотариална Покана с изходящ на БДСК № 05-20-01228/27.10.2017 г. и peг. № 103/08.01.2018 г., том I, акт № 9 на Нотариус Николай Бъчваров, с peг.№ 416 НК и с район на действие Районен съд Нова Загора, връчена лично на Г.. АЛ. Н. на 14.05.2018 г. срещу разписка, обявил на кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането.

В подкрепа на твърдяното се прилага копие от Нотариална Покапа с изходящ на БДСК № 05-20-01228/27.10.2017 г. и peг.№ 103/08.01.2018 г„ том I, акт № 9 па Нотариус Николай Бъчваров, с peг. № 416 НК и с район па действие Районен съд - Нова Загора, ведно с разписка за връчването й.

Излага се, че вследствие неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя по Договора и изискуемостта на цялото вземане, обявена на кредитополучателя с цитираната по-горе нотариална покана, кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД пристъпил към принудително събиране на вземането си по съдебен ред като подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу кредитополучателя.

Образувано било ч.гр.д. № 1531/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, по 3 което съдът се разпоредил да се издаде в полза на „Банка ДСК“ ЕАД Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист за сумите, описани по-горе.

По силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 15.05.2019 г. („Договор за цесия“), „Банка ДСК“ ЕАД, им прехвърлила пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число било прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и Г.. АЛ. Н. с ЕГН **********, като кредитополучател Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 06.07.2016г.

Горното се потвърждавало и от приложеното в заверено копие към настоящата искова молба Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от 15.05.2019 г., в което се съдържало процесното вземане.