Решение № 7252 от 19.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7252 гр. София, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20231110135839 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422 ГПК.

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение положителни установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София” ЕАД против „Естел Системс“ ЕООД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищеца сумата в размер на 278,62 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к. „Красно село“, ул. „Владайска“ № 99-101, вх. А, ет. 1, ап. № А-26, аб.

№ 373362, за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 13.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 44,84 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цената на доставената топлинна енергия за периода от 01.12.2020 г. до 06.03.2023 г., сумата в размер на 12,58 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със законна лихва от 13.03.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер н а 2,40 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цената на извършената услуга за дяловото разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 06.03.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 8854 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.

№ 13198/2023 г. по описа на СРС, 113 състав.

Ищецът твърди ответникът да е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, като въпреки отправените покани не сключил писмен договор за доставка на топлинна енергия. Сочи, че ответникът ползвал топлинна енергия през исковия период, с което се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.

Ответникът оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди, че не е ползвал услугите на „Топлофикация София“ ЕАД за процесния имот и не е отправял искане за използване на тези услуги, както и не е сключвал договор за доставка на топлинна 1 енергия с ищеца. Твърди, че в приложения протокол от общо събрание на етажната собственост, проведено на 08.11.2001 г., липсва подпис на представител на ответното дружество в качеството му на собственик на апартамент № 25 и на апартамент № 26.

Оспорва етажните собственици на сградата, в която се намира процесният имот, да са взели валидно решение за сключване на договор с фирмата за дялово разпределение с твърдението, че представител на ответника не е взел участие в общото събрание, поради което не е бил налице изискуем кворум за вземане на валидно решение от общото събрание и сключеният на 11.12.2000 г. между „Техем Сървисис“ ЕООД и етажната собственост договор е невалиден.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – "Техем Сървисис" ЕООД, конституирано по делото с Определение № 44778/14.12.2023 г., твърди, че отчитането и разпределянето на ТЕ за имота е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Видно от приложеното ч. гр. д.

13198/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК срещу „Естел Системс“ ЕООД. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирал възражение срещу нея. В указания от съда едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск в хипотезата на чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК, предвид което за ищеца е налице правен интерес от предявената установителна искова претенция, а с оглед на идентитета между съдебно предявеното вземане и вземането по заповедта за изпълнение същата е процесуално допустима.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да установи обедняването си – количеството и цената на доставената през исковия период топлинна енергия; обогатяването на ответника – че последният е консумирал тази енергия; наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до процесния имот - собственост на ответника, при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между ищеца и ответника.

При установява на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е платил всички дължими суми.

С Определение № 44778/14.12.2023 г. са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответното дружество е било собственик на процесния имот за исковия период, както и че за исковия период между страните няма сключен договор за продажба (доставка) на топлинна енергия за стопански нужди по отношение процесния имот.

Собствеността на ответното дружество върху процесния имот се установява и от представения на лист 45-46 по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 171, том I, рег. № 4083, дело № 163/2001 г., съгласно който ответникът „Естел Системс“ ЕООД, чрез управителя на дружеството П. Д. Н., е придобил правото на собственост върху следния недвижим имот: апартамент № А-26, находящ се в гр. София, местност „Цар Борис III”, ул. „Владайска“ № 99-101, вх. А, ет.1.

В случая не се спори по делото, че процесният имот е предназначен за задоволяване 2 на небитови нужди. На основание разпоредбата на §1, т. 43 ДР ЗЕ /приложима редакция до 17.07.2012 г./ „потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Съгласно § 1, т. 33а ДР ЗЕ /приложима редакция от 17.07.2012 г. до 17.11.2023 г./ „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съобразно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Това е предвидено и в чл. 1, ал. 2 от представените по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребителите в гр. София, действащи към исковия период.

От горецитираните законови разпоредби следва, че за да е налице облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия за небитови нужди по отношение на процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село“, ул. „Владайска“ № 99-101, вх. А, ет. 1, ап. № А-26, е необходимо между страните да е сключен писмен договор изрично в този смисъл (противно на продажбата (доставката) на топлинна енергия за битови нужди, в който случай договорът за продажба на топлинна енергия е неформален).

Както безспорно се установи, че между страните не е налице сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди. От представеното по делото писмо се изяснява, че ищцовото дружество е поканило ответника да сключат помежду си такъв договор и да уредят отношенията си във връзка с натрупаните задължения за неплатена топлинна енергия и услуга за дялово разпределение, като действия от страна на ответника не са последвали. Поради това ако топлопреносното предприятие е доставило топлинна енергия в процесния имот през исковия период, но липсва възможност да търси стойността на договорно основание, в качеството си на обеднял то разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго в случаите, в които няма друг иск, с който обеднелият може да се защити (в този смисъл Решение № 1982 от 4.04.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 12354/2023 г.; Решение № 261491 от 1.12.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 2828/2020 г.)

От представените по делото Договор № 1813/11.12.2000 г., сключен между етажната собственост, в която се намира процесният имот, и третото лице-помагач, и Протокол от ОС на ЕС, проведено на 08.11.2001 г., се установява, че за етажната собственост е налице валидно въведена система за дялово разпределение на доставената топлинна енергия.

Неоснователно е възражението на ответното дружество за невалидност на взетото на ОС решение за сключване на договор с третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД.

Съгласно чл. 40 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание пред районния съд по местонахождение на етажната собственост в 30-дневен срок от получаване на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.

Ответното дружество не представя доказателства, от които да се установи проведено съгласно цитираните изисквания оспорване на взетото на 08.11.2011 г. решение на ОС на ЕС, поради което настоящият съдебен състав приема, че ответното дружество е обвързано както от него, така и от сключения договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на дялово разпределение.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ 3 топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Действащата през исковия период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.

Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвено. Заключението съответства на събраните по делото писмени доказателства. През този период сградата се е топлозахранвала от една абонатна станция. Отчитането на ТЕ се е извършвало от „Топлофикация София“ ЕАД по топломер, монтиран в абонатната станция. Установява се, че от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители на сградата. Вещото лице посочва, че данните по отношение на показанията на топломера, отчетената ТЕ, технологичните разходи и разпределената между потребителите ТЕ съответстват на данните в съобщенията към фактурите за процесния имот. За исковия период ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД е извършвала разпределението на ТЕ в сградата след отчет на топломерите и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в сградата етажна собственост. По данни на ФДР в процесното жилище не е имало монтиран апартаментен топломер и водомер за топла вода, поради което в него не се ползват отопление и топла вода. За периода 01.07.2020 г. – 30.04.2022 г. са начислени суми единствено за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяването. Вещото лице заключава, че суми за ТЕ за отопление на процесния имот, отдадена от отоплителните тела, както и суми за ТЕ за загряване на топла вода не са начислени. Съгласно заключението сума за ТЕ за БГВ не е начислявана за исковия период. От заключението следва, че дължимите суми за изразходвана топлинна енергия за исковия период съгласно издадените изравнителни сметки от ФДР са в общ размер на 260,99 лв. Установява се, че топломерът, монтиран в абонатната станция през исковия период, е преминавал метрологични проверки на всеки две години, при които не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.