Решение № 724 от 30.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 724 гр. Пловдив, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20235300500641 по описа за 2023 година Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по жалба на Ф. Д. К. от гр.Пловдив против Решение от 19.12.2022г. постановено по гр.д.№ 13373/ 20г по описа на ПРС – ІІІ гр.с., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката иск с правно основание чл.108 ЗС за осъждане на Община Пловдив предаване владението върху 33,70 кв м при описани граници по приложение №10 от назначената СТЕ, които попадат в нереализирано разширение на ул.“***“ към имот ИД № *** по КК на гр.Пловдив по НА №136/21.04.1986г., съдебно решени по делба, чрез възлагане, наследство по закон и завещание, покупка и въз основа на придобивна давност, упражнена в периода 1975-2002г. като неоснователен. С жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение в насока позоваване на доказателства по делото за обстоятелства, свързани със заявена от ищцата грешка в нотариален акт на наследодателя й Д. К. и отразяването му в регистри на разписната книга при ответника относно незаписани 84 кв м, въз основа на която грешка се поддържа наличие на погрешно заснемане във всички последващи планоснимачни планове по кадастъра на имота; извършва се позоваване на заключение на вещото лице по СТЕ по делото с описание на приетото в него;

1 извършва се препращане към гр.д.№ 8489/ 1994г. на ПРС – Х гр.с., както и гр./ адв.х./ д. № 1342/ 1994г по описа на ПОС, както и адм.д.№879/2000г. , адм.д. №1164/ 2002г. и адм.д. №2191/ 2016г., вкл. във връзка с приети по тези дела съдебно-технически експертизи, както и с възражения за нищожност на посочени НА №№ 55/ 2001г., 139/1970 и 69/1994г. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения ревандикационен иск, присъждане на разноски по делото за двете съдебни инстанции.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна Община Пловдив, която по изложени доводи в отговора оспорва жалбата като неоснователна и моли да се отхвърли като такава, с потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира се присъждане на юриск.възнаграждение.

С ИМ ищцата Ф. К. заявява притежавани права на собственост върху ПИ ***, целият с площ от 234 кв м, придобит по наследство от баща й Д. К. по НА №№ 4 и 91/ 1934г. бивша собственост на С.Т. по крепостен акт № 439/ 1887г за имот, представляващ къща с дворно място от 240 кв м , като впоследствие към този имот била присъединена част от 84 кв м по крепостен акт №19/ 1897г. , или целият имот с обща площ от 310 кв м. През 1934г. наследодателят на ищцата придобил и още 12,20 кв м придаваемо място, което било закупено на 04.01.1934г. Тези нотариални актове не били отразени в Община Пловдив, а при нанасянето им била допусната грешка, тъй като имотът й бил отразен с по-малка квадратура, а именно като не били отразени 84 кв м от имота на ищцата.

Твърди се също така, че през 1950г. ½ ид.ч. от имота на К. е отчужден по ЗОЕГПНС , впоследствие върната след реституция през 1994г., като К. бил влязъл във владение на имота, построил кафене, чиято витрина гледала именно към тези 84 кв м, от които 60 кв м били продадени на Е.Н. /собственик на съседен имот/, а останалите 30 кв м били използвани от К. за нуждите на кафенето. После се твърди, че така закупените 30 кв м били определени като придаваеми към неговия поземлен имот, което било в резултат на грешно записване на площта на имота на К. в регистрите на Общината, които преди това били законно застроени от ищцата като продължение на кафене, въз основа на разрешение за строеж от 28.06.1991г. разрешение за ползване от 05.11.1996г., а посоченото лице придобил частта от имота от 30 кв м през 2001г. Заявено е с ИМ, че тези 30 кв м попадат по градоустройствен план от 1982г. в разширение на ул. “П.К.“. Били водени редица дела за установяване на грешка в кадастралната карта и за възстановяване на процесните 84 кв м, които били отнети от наследодателя на ищцата, като с Решение по гр .д. № 1289/ 2008г на ВКС била отхвърлена ревандикационната претенция поради това, че не е било водено дело за грешка в кадастралната карта. Извършва се позоваване на прието заключение по водено от ищцата гр. д.№ 7218/ 2018г. на ПРС – ХIV гр. с., което е било прекратено на основание чл.299 ГПК поради влязлото в сила решение по гр. д.№ 585/ 2002г на ВКС. Поддържа се доводът, че е 2 налице погрешно записване на имота в разписните книги и регистри в общината, което било причина тази част да е била загубена от наследодателя на ищцата и отнета от нея.

С обжалваното решение във връзка с материално-правната легитимация на ищцата е отчетено, че наследодателят й Д. Л. К. е придобил от наследниците на С.Т. / М., Ц. и Н.Т./ по НА №4/1934г. на нотариус при ПОС, къща с дворно място застроено от 42 кв м и незастроено от 184 кв м на адрес в гр.

Пловдив, ул. “***, при описани в акта граници, след което същият признат за собственик по НА № 91/ 1934 г. на нотариус при ПОС на дворно място от 12,20 кв м като придаваемо място към имота си.

В отчуждителна процедура по чл.11 ЗОЕГПНС последователно през 1948г, 1949г и 1950г били отчуждени Трети надпартерен етаж ведно с ¼ ид.ч. от изба и общите части, първият и трети етаж , а впоследствие и прилежащия дял в размер на ½ от общите части към първи и трети етаж от сградата, като е било определено парично обезщетение на наследодателя на ищцата в размер на 712 217 лв.

През 1976г. наследодателят на ищцата Д.К. продал на РНС недвижим имот, представляващ магазин с избено помещение, построен в партерния етаж на МЖС на адреса в гр. Пловдив, ул. “***, без дворното място. През 1992г. на основание чл.88, ал.4 НДИ на Община Пловдив магазинът с избено помещение е бил отписан от актовите книги за държавни имоти, като през същата година ищцата получила сумата от 3594 лева срещу магазин; през 1994г на същото основание отписани от актовите книги ½ ид.ч от дворното място на процесния адрес в гр. Пловдив, ул. “***, което било обременено с право на строеж за продадените два етажа.

След проведена съдебна делба с НА №136/ 1986г. ищцата е призната за собственик на недвижим имот, представляващ апартамент, разположен на целия втори етаж от триетажната ЖС с изба и ½ ид.ч. от застроено и незастроено дворно място, цялото от 238, 20 кв м на адреса в гр. Пловдив, ул.

“Софрони“, № 8.

При проследяване на регулационния статут имота на ищцата във връзка с изследваната площ е отчетено от съда депозираното заключение на вещото по СТЕ, по която се установяват данни, че границите на имоти №№ 1458 и 1459 по плана на „Втора градска част“, одобрен със Заповед № 1155/ 1982г , който е кадастрален, регулационен и застроителен, съответстват на границите на 3 имотите по предходните планове от 1965г. и 1973г., а процесната площ от 30 кв м е определена като придаваемо общинско място към УПИ-І-1459, кв.42, одобрен със Заповед № 0А-176/ 02.02.1994г., отменена впоследствие по гр.д.

№ 1342/ 1994г. От друга страна се установяват данни, че проценната площ попадала в закупените 84 кв м по крепостня акт на наследодателя на ищцата № 19/ 1897г., но имайки предвид границите на имотите от 1906г., тези 30 кв м са извън закупените 84 кв м.

Налице е обаче и констатацията, че част между част от ответниците по воденото посочено по-горе гражданско дело П.В. и Е.Н. - е била налице сделка – продажба от първата на втория на 180/206 ид.ч. от имот 1459, в която допълнително е била включена площ от 26 кв м в северната част, която се придавала по регулация към парцел Х-1458,1459, кв.42, която площ съответства на спорните 30 кв м. В при изслушване в с.з. на вещото лице е изяснено, че тези процесни 30 кв м, една част навлиза в новопостроеното кафене, но съобразно приложение №10 попадат в имота по КК № ***.

С въззивната жалба обжалваното решение се оспорва като неправилно с оплакванията, че съдът не е разгледал допуснатата първоначална грешка в нотариалния акт на наследодателя на жалбоподателката , затова в регистрите на разписната книга за собственост на имотите в Община Пловдив този НА не бил записан с цялата квадратура на закупения имот, като са били пропуснати процесните 84 кв м, която грешка била възпроизведена и в обжалваното решение като било записано за НА №4/ 02.01.1934г. квадратура от 226 кв без тези от 84 кв м. С оглед на това се мотивира съждението, че така записаната непълна квадратура на НА е довела до погрешно заснемане на всички планоснимачни планове по кадастъра за имота на Д. К.. Сочи се, че процесните 84 кв м били посочени от вещото лице по СТЕ с точно разположение и разпределение, по Приложение №4, вкл. отчитайки крепостен акт №10/ 1897г. За съседния имот пл.№ 1459 не бил верен НА № 139/ 1970г на стария собственик С.В. по давностно владение за 205 кв м, в които били вместени незаконно процесните 30 кв м в границите на тези от 84 кв м, които били одържавени по ЗОЕГПНС през 1948 г от имота на К. по - рано от 1970г., от който момент бил НА на стария собственик С.В. и го заграбил с давностно владение. Въз основа на това се мотивира съждението, че държавна собственост не може да бъде придобита по давностно владение. Формира се оплакването, че впоследствие наследницата на посоченото лице е продала 4 имота № 1459 с погрешната квадратура от 205 кв м с включените 30 кв м на Я.Н.Н. / с НА № 69/1994г./ , което било установено по гр.д.№ 8489/ 1994г. на ПРС – Х гр. с. със страни настоящата жалбоподателка и посочените лица Я.

Н. и П. В., които след като загубили тези 30 кв м, били ги закупили повторно с НА 55/ 2001г., за което бил съставен Протокол № 62/ 2000г на Комисия по чл.265 ППЗТСУ за придаваемо място, която продажба била незаконна, не както било записано в Заповед № 1155/1982г и за това била отменена със съдебно решение по гр. д.№ 1342/ 1994г.. Останал си имот № 1459, включен в разширение на ул.“П.К.“, тъй като общината не можела да се разпорежда с площи от разширение на улица, а отмяна на заповедта имало и по адм.д.

№879/ 2000г, което имало потвърждение и от заключението на в.л. Г., към момента имотът № 1459 бил включен изцяло в разширение на ул. П.К., вкл. спорната зона от 30 кв м. Неправилно се сочи неотчетените от РС административни дела, които се водели между жалбоподателката и Община Пловдив, с които се установява отмяната на заповедите на кметовете на община Пловдив за частично изменение на ГУП 1155/ 1982, като са останали процесните имоти, попадащи в разширение на ул. “П.К.“, с които вещи лица доказали, че имот 1459 е маломерен и не може да образува парцел, разширението на посочената улица е материализирано, което било оставено като открита неоградена зелена площ с големи дървета, които имало и в посочения имот, но били изсечени и направен паркинг.

По отношение на давностното владение на процесните 30 кв м се извършва позоваване на св. К., относно тяхното местонахождение, на което било направен плочник – розови плочки с маси за външно сервиране, на което място се поставят маси, които естествено са на собственика на кафенето Ф.

К., което ползване било до момента, в който лицето Е.Н. отишъл с неверния си НА 55/ 2001г., изгонил клиентите и изпочупил масите и столовете.

Въз основа на тези доводи се иска произнасяне по искането на ищцата, че същата е собственик на 30 кв м от нейния имот № 1458 и предаване на владението върху него.

Въз основа на събраните по делото доказателства и на основание чл.269 ГПК, въззивната инстанция отчита следното:

Ищцата излага фактически обстоятелства и твърдения в насока на това да е собственик на около 30 кв м , принадлежащи към нейния собствен имот, с 5 който се легитимира с НА № 136/ 1986г. на Нотариус при ПРС по описание към момента на неговото съставяне имот пл.№1458, в кв.42- стар, 35-нов, по плана на ЦГЧ на гр.Пловдив, ул.“***, ведно с ½ ид.ч. от застроено и незастроено дворно място цялото от 298, 20 кв , при съседи – от двете страни улици, М.В., жилищен блок.