Решение № 3431 от 21.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3431 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20251100506563 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20137626 от 11.03.2025 г. по гр.д. № 35203/2020 г. по описа на СРС, 90 с-в, е отхвърлен като неоснователен предявения от Р. Ц. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, чрез адв. С., срещу Н. А. Р.-А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, район „Лозенец“, ул. ****, чрез адв. Ч., установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.79 ЗС, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че ищцата е титуляр на правото на собственост върху 1/2 идеална част от недвижим имот - дворно място, представляващо ПИ с идентификатор *** по кадастрална карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-51/03.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 735 кв. м, находящ се в с. Бистрица, район „Панчарево“, ул. ****, при съседи: ***, ***, ***,

***, който имот по регулационния план от 1960 г. представлява УПИ VIII1111, кв. 12, а по регулационния план от 1986 г. - УПИ VIII-491, кв. 12 по регулационния план на гр. София, м. „Вилна зона Бистрица“ на основание наследствено правоприемство и изтекла придобивна давност.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу постановеното съдебно решение е подадена въззивна жалба от ищеца Р. Ц. Б., с изложени оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати 1 нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост.

Поддържа, че фактическите констатации и правни изводи на първата инстанция са неправилни. Освен това при постановяване на решението си, съдът не е обсъдил всички доказателства по делото. Поддържа, че се легитимира като собственик на имота въз основа на представения в производството Нотариален акт № 189, том 1, дело № 354/1959 г. на нотариус при Софийски районен съд, с който на 19.03.1959 г. наследодателя й Ц.Г.К., ЕГН **********, починал на 29.08.1992 г., е бил признат за собственик на основание давностно владение, наследство и делба /въз основа на обстоятелствена проверка/ на следния недвижим имот, представляващ ливада с площ от 3 000 кв.м., в местността „Под курията“, землището на с. Бистрица- София, при съседи: Й.М.К., А.А.К., братя Ф. Г. и братя С.О..

Намира за установено в производството, че имота е бил включен в строителните граници на с.Бистрица с първата регулация на населеното място през 1960 г., според която същият представлява парцел 1-1111, кв. 12, като същият е записан на името на наследодателя й. С ЧИРП, одобрено със Заповед № 16 от 08.03.1966 г., парцелът бил разделен на три парцела, а именно: парцел VIII-1111, парцел I-1111 и парцел VII-1111 от кв.12. Следващият регулационен план бил одобрен със Заповед № РД-50-357 от 17.06.1986 г., като същият действа и понастоящем, според който процесния имот представлява парцел VIII-491 в кв.12 с площ от 713 кв.м.

Поддържа, че в отклонение на приложимия материален закон и събраните доказателства, съдът е приел, че ищцата не е доказала правото си на собственост и е отхвърлил предявения иск за собственост. Поддържа, че в проведеното производство е установено, че е придобила собствеността по давност упражнявана от нея и от нейния праводател в продължение на повече от десет години, както и че ответницата не е придобила правото на собственост по наследствено правоприемство от нейните наследодатели. Поддържа, че в проведеното производство не е установено внасянето на процесния имот в ТКЗС, както и извършване на валидна сделка между ТКЗС и наследодателите на ответницата. С оглед това и последната не е придобила право на собственост върху имота. Неправилно при постановяване на решението си съдът не е съобразил приложимия закон и събраните доказателства. Изразява оплакване, че съдът неправилно не е дал вяра на събраните в производството гласни доказателства, чрез които намира за установена упражняваната от ищцата фактическа власт върху имота с намерение за своене в продължение на повече от десет години.

Отправя искане за отмяна на решението и уважаване на предявения иск за собственост като основателен и доказан. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника Н. А. Р.-А., в който изразява становище за нейната неоснователност. Моли за потвърждаване на решението на СРС като валидно, допустимо и правилно и 2 претендира за заплащане на разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.

Фактическите констатации на СРС са правилни, като съдът намира същите за обосновани, чрез събраните пред първата инстанция доказателства. Идентичен извод се налага и за правните изводи на първата инстанция.

Въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и следното:

Чрез събраните пред първата инстанция доказателства е установено, че с нотариален акт № 189, том 1, дело № 354/19.03.1959 г. на нотариус при Софийски районен съд наследодателя на ищцата Ц.Г.К., ЕГН **********, починал на 29.08.1992 г. е бил признат за собственик на основание давностно владение, наследство и делба /въз основа на обстоятелствена проверка/ на следния недвижим имот, представляващ ливада с площ от 3 000 кв.м., в местността „Под курията“, землището на с. БистрицаСофия, при съседи: И.М.К., А.А.К., братя Ф. Г. и братя С.О..

Установява се от приложеното пред първата инстанция удостоверение изх.№ 48/12.06.2006 г. /л.170 на СРС/, че на името на Ц.Г.К. по дневника за внесени имоти в ТКЗС от 1958 г., стр.601, е записано, че същият притежава земеделски земи в землището на с.Бистрица, в т.ч. в м.“Под курията“ - 3.1 дка ливада.

Към исковата молба е приложен нечетлив Разделителен протокол за делба на недвижим имот от 01.02.1951 г., заверен от Народния съвет на с. Бистрица /л. 7 от делото на СРС/.

В производството не е спорно и си установява, че ищцата е наследник по закон 3 на Ц.Г.К., починал на 29.08.1992 г.- негова дъщеря. Установява се, че наследник по закон на Ц.Г.К. е и неговия син В.Ц.К., ЕГН **********.

Страните не спорят и се установява от събраните доказателства и констатациите на приетата пред настоящата инстанция СТЕ, които съдът кредитира по реда на чл.202 ГПК, че описаният в нотариален акт № 189, том 1, дело № 354/19.03.1959 г. земеделски имот – ливада в м. Под курията с площ от 3 000 кв.м. е била включена в строителните граници на село Бистрица с първия регулационен план одобрен със Заповед № 39 от 05.02.1960 г. Съобразно този регулационен план процесният имот представлявал ПИ 1111, като северната му част, която е била дадена при делбата през 1951 г. на Ц.К., представляваща парцел I-1111, кв. 12, била записан на името на наследодателя на ищцата Ц.К.. С ЧИРП, одобрено със Заповед № 16 от 08.03.1966 г., парцелът / парцел I-1111/ бил разделен на три парцела, а именно: парцел VIII-1111 /процесния/, парцел I-1111 и парцел VII-1111 от кв.12. Следващият регулационен план бил одобрен със Заповед № РД-50-357 от 17.06.1986 г., като същият действа и понастоящем, според който процесния имот представлява парцел VIII-491 в кв.12 с площ от 713 кв.м. записван и на ищцата Р. Б. и нейния брат В.К. и на наследодателите на ответницата К.Р. и А.Р..

В производството е представен договор за дарение, оформен с нотариален акт №161, т.ХХVІІІ, дело №5320/1967 год. на І нотариус при Софийски народен съд, с който Ц.Г.К. е дарил на сина си В.Ц.К., парцел VІІ-111 от кв.12 по плана на вилна зона село Бистрица-София, който имот е съседен на процесния.

Установява се, че на 09.11.1967 год. наследодателите на ответницата К.К.Р. и А.Г.Р. са закупили от ТКЗС “Витоша“ – Симеоново по реда на Закона за реда за прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти следния недвижим имот:

ВИЛНО МЯСТО, цялото от 766 кв.м., съставляващо УПИ VІІІ-1111 от кв.12 по плана на вилната зона на с.Бистрица-София, при съседи: улици и парцели ІІ-1111 и І-1111, заедно със следните подобрения: ограда и овощни дървета – нотариален акт №153, т.ХХVІ, дело №4923/1967 год. на нотариус при Софийски народен съд.

Видно от уведомително писмо от 05.11.1967 г. /л.91 от делото на СРС/, родителите на ответницата, в качеството си на купувачи на процесния имот с оглед горепосочения Нотариален акт № 153, том XXVI, дело № 4923/1967 г. на нотариус при Софийски народен съд /СНС/, /л. 88 от делото на СРС/, са заплатили на ТКЗС „Витоша“ - Симеоново сума в размер на 1 142,20 лв., представляваща продажната цена по сключената сделка.

Установява се, че К.К.Р. и А.Г.Р. са били признати за собственици на процесния имот с констативен Нотариален акт № 153, том XXVI, дело № 4923/1967 г. на нотариус при Софийски народен съд /СНС/ за собственост на имота, придобит по Закона за реда на прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти, по който продавач е 4

ТКЗС „Витоша“ - Симеоново.

Установява се от приложените по делото молба вх.№ 240/15.11.1975 г. и вх.№ 907/22.10.1979 г. адресирани до началника на 7-мо РУ на МВР София и кмета на с.

Бистрица, подадени от К.К.Р. и А.Г.Р. /л.93 и л.94 от делото на СРС/, че същите са заявили, че са собственици на вилно място от 1967 г. с площ от 766 кв.м., в която връзка информират, че лицето Ц.К., бивш собственик на процесния имот, понастоящем собствен на подателите на молбата, в продължение на години пречи на последните, като не им позволява да влязат във владение на вилното място. В тази връзка, двамата молят за намеса и съдействие за защита на законните им права.

Установява се, че 17.08.1988 год. на К.К.Р. и А.Г.Р. е било издадено строително разрешение №6452 за изграждането в горепосочения имот на вилна сграда по одобрен типов план №6/1979 год., на два етажа, с площ от 55 кв.м. и 1 гараж /спомагателна площ от 20 кв.м./, като на 30.08.1988 год. бил съставен протокол за определяне на строителна линия. Приложени са и архитектурни проекти за еднофамилната двуетажна сграда със зимник и гараж.

Страните не спорят и се установява от констатациите на експерта по СТЕ, че вилната сграда е била построена в процесния имот, като нейното състояние към м.01.2026 г. е описано в приетата експертиза.

В производството е представена като доказателство декларация без дата на Ц.Г.К., с която същият декларирал, че е получил сумата от 2 000 лв. от К.К.Р. и А.Г.Р. – собственици на парцел VІІІ-1111 от кв.12 по плана на вилната зона на с.БистрицаСофия, с тяхно съгласие да отсече белите брези за себе си. Не се спори между страните, че декларацията е подписана и от К.К.Р. и отразения като свидетел А.М.А..

Авторството на посочения документ не е било оспорено от ищеца.

Страните не спорят и се установява, че А.Г.Р. е починал на 25.05.1992 год. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си К.К.Р. /починала на 02.09.2007 год./ и дъщеря си Н. А. Р.- ответник в производството.