Решение № 514 от 04.11.2021, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1597/2021
- Вид
- Решение № 514
- Подписан
- 04.11.2021
- В сила
- 04.11.2021
- Състав
- Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, Радослав Петков Радев
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433,т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.116 б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.117,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 514 гр. Пловдив, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Анна Ив. Иванова
Членове:
Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20215300501597 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, чрез юрисконсулт П. Х. против решение №261414/05.05.2021 г. по гр.д.№18711/2019 г. на ПРС, 15 гр.с., с което е признато за установено по отношение на дружеството, че П. ТР. К., ЕГН: **********, не дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ***** като погасени по давност, следните суми:
1 741,57 лв. главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена до обект на потребление на адрес: гр. *****, за периода от 01.05.2007 г. до 30.04.2009 г., както и сумата от 231,18 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.07.2007 г. до 19.11.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.11.2009 г. до пълното й изплащане, предмет на Заповед за изпълнение № 9340 от 23.11.2009 г. и изпълнителен лист от 15.04.2010 г., издадени на ответника по частно гр. дело № 15359/2009 г. на Районен съд -Пловдив, VIII гр. състав, както и 1 701,91 лв. главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена до обект на потребление на адрес: гр. *****, за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2010 г., както и сумата от 140,38 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.08.2009 г. до 25.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2010 г. до пълното й изплащане, предмет на Заповед за изпълнение № 12449 от 29.11.2010 г. и 1 изпълнителен лист от 10.01.2011 г., издадени на ответника по частно гр. дело № 19765/2010 г. на Районен съд -Пловдив, XVI гр. състав, за събирането на които суми са образувани изп. дело № 985/ 2010г. и изп. дело № 600/ 2011г., и двете по описа на ЧСИ Л. М., рег. № *****, район на действие Окръжен съд- Пловдив и с което е осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски от 637,74 лв.
Моли решението да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което исковете да се отхвърлят. Претендира за разноски.
Въззиваемият П. ТР. К. , представлявана от адв.И.Н. - счита жалбата за неоснователна.
Претендира за разноски.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение. Изложени са оплаквания, че РС не е съобразил практиката на ВКС по чл.290 ГПК и т.10 от ТР №2/26.6.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение №170/17.9.2018 г. по гр.д.№2383/2017 г. на 4 ГО на ВКС за това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/1980 г., извършено с ТР №2/26.6.2015 г. относно кога се счита за изтекла давността; в тази връзка счита, че неправилно РС е приел, че давността върху вземания, предмет на ИД, образувано преди 26.6.2015 г. тече от момента на последното валидно изпълнително действие, т.е. РС е приел, че давност в изпълнителния процес е текла и преди 26.6.2015 г., което противоречи на цит.ТР на ВКС. Счита, че за периеда след 26.6.2015 г. нямапериод на бездействие, продължил повече от 2 години и не е налице перемпция по чл.433,т.8 от ГПК; че процесното вземане не е погасено по давност, тъй като с всяко поискано от страната на взискателя действие и с всяко насрочено или изъвршено от ЧСИ изпълнително действие, както и с добповолните плащания на длъжника, давността е била прекъсвана.
От въззиваемият е постъпил отговор, в който са изложени доводи за правилност и законосъобразност на решението на ПРС. Счита, че давността за вземанията на ЕВН като периодични плащания се погасява с изтичане на 3 годишна погасителна давност, а вземането на взискателя не е установено със СПН, тъй като ЗИ по чл.410 ГПК има изпълнителна сила, но не и СПН, т.к. заповедното производство е приравнено на производствата по издаване на ИЛ на несъдебно изпълнително основание по ГПК/отм./, цит.съд.практика – ТР от 18.05.2012 по т.д.№3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, р.№94/27.7.2010 г. по т.д.№943/2009 г. ,1ТО на ВКС, р.42/26.2.2016 г. по гр.д.1812/2015 г. на ВКС,4 ГО, р.139/28.8.2013 г. по т.д.№98/2012 г. на ВКС,2 ГО и ТР №2/2013 г. на ОСГТК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице, останало недоволно от постановеното решение, откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима.
Предявен е иск с пр.осн. чл.439 ГПК във връзка с чл. 124, ал.1 от ГПК -отрицателен УИ за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на 2 ответника сума в размер на 1 741,57 лв. главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена до обект на потребление на адрес: гр. *****, за периода от 01.05.2007 г. до 30.04.2009 г., както и сумата от 231,18 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.07.2007 г. до 19.11.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.11.2009 г. до пълното й изплащане, предмет на Заповед за изпълнение № 9340 от 23.11.2009 г. и изпълнителен лист от 15.04.2010 г., издадени на ответника по частно гр. дело № 15359/2009 г. на Районен съд -Пловдив, VIII гр. състав, както и 1 701,91 лв. главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена до обект на потребление на адрес: гр. *****, за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2010 г., както и сумата от 140,38 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.08.2009 г. до 25.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2010 г. до пълното й изплащане, предмет на Заповед за изпълнение № 12449 от 29.11.2010 г. и изпълнителен лист от 10.01.2011 г., издадени на ответника по частно гр. дело № 19765/2010 г. на Районен съд -Пловдив, XVI гр. състав. Въз основа на ИЛ от 15.04.2010 г., на 06.08.2010 г. е образувано изп. дело № 985/ 2010г., въз основа на ИЛ от 10.01.2011 г. – на 25.03.2011 г. - изп. дело № 600/ 2011г., и двете на ЧСИ Л. М., рег. № *****, район на действие Окръжен съд- Пловдив.
В ИМ се твърди, че след издаването на ИЛ са настъпили обстоятелства, довели до погасяване на задълженията на ищцата към ответника, тъй като вземанията по ИД №985/2010 г. се погасили по давност към 03.09.2013 г., а тези по ИД№600/2011 г.- към 04.04.2014 г. – с изтичането на 3-годишната давност, т.к. задълженията за доставена топлина енергия са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в" ЗЗД /в т.см. TP № 3/2011 г. ОСГТК ВКС/ и заповедите за изпълнение по чл. 410 ГПК не се ползват със СПН за вземанията, поради това, че не се е развивало спорно исково производство по тях (т. 9 и т. 13 от TP № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тьлк. д. №4/2013 г. ОСГТК).Твърди и че е настъпила перемпция, поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години.
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е по ИД предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания.
Тъй като вземането произтича от неплатена доставена топлинна енергия, която представлява периодично плащане по смисъла на ЗЗД, приложима е разпоредбата за 3годишна погасителна давност за главницата и лихвите и поради това, че вземането на взискателя не е установено със СПН – не е приложим чл.117,ал.2 ЗЗД, тъй като ЗИ по чл.410 ГПК има изпълнителна сила, но не се ползва със СПН, в каквато насока е и задължителната практика на ВКС –ТР 4/2013 г от 18.6.2014, т.9,13.
В исковата молба не са изложени твърдения давността за вземането да е изтекла преди образуване на изпълнителното производство, поради което съдът следва да обсъди спирането и прекъсването на давността от момента на образуване на изпълнителното производство.
За да уважи иска, РС е приел, че от датата на образуване на ИД №985/2010 на 25.05.2011 г. до 26.03.2015 г. и от 09.06.2011 г. до 24.04.2015 г., взискателят не е поискал 3 извършване на изпълнителни действия и 3 –годишният давностен срок е изтекъл, поради което взаманията са погасени по давност. Решаващият правен довод на РС е, че давност по ИД, образувано преди 26.6.2015 г., тече от момента на последното изпълнително действие, тъй като РС приема, че давност в изпълнителното производство тече и отмяната на ППВС3/1980 г. с ТР №2/26.5.2015 г. на ВКС има обратно действие.
ПОС не споделя това разбиране на ПРС поради следното:
Съгласно чл.116 б. „в” ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ; че давността се прекъсва с насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана /от момента на вписането на възбраната в Агенцията по вписвания/, с присъединяването на кредитор, с насрочването и извършването на публична продан и изпълнителните действия след нея до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети ЗЛ.
ПОС намира, че давностният срок по ИД №985/2010 г. и по ИД №600/2011 г. на ЧСИ М. не е текъл до постановяване на ТР №2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГК на ВКС след като в т.10 на ТР е обявено, че предходното Постановление №3/18.11.1980 г. е изгубило действието си, тъй като тълкувателните актове имат обратно действие, но не и в хипотезата, когато спрямо същата тълкувателна материя вече е било постановено задължително тълкуване, което се изменя с ново тълкувателно решение.
В тази насока е и съдебната практика – р.170/17.9.2018 г. по гр.д.2382/2017 г. на 4 ГО докладчик съдията Димитър Димитров; р.51/21.2.2019 по д.№2917/2018 на ВКС,ГК 4ГО, където в производството по чл.290 ГПК е даден отговор на въпроса от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980, извършена с т.10 от ТР №2/26.6.2015 г.- от датата на постановяване на т.д.№2/2013 г. До 26.6.2015 г. е в сила тълкуването, дадено с ППВС №3/18.11.1980 г. на ВС и то задължава съда да приеме, че докато трае изпълнителното производство давността за вземанията, предмет на ИД не тече.
Следователно, даденото с т.10 от ТР №2/26.6.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК разрешение се прилага от датата на обявяването му и то само по отношение на висящите към този момент ИД, но не и към тези, които са приключили преди това.
На 27.02.2013 г. ИД № 600/ 2011г. е присъединено към ИД № 985/ 2010г. ( л. 101), поради което всяко 1 изп.действие по ИД№ 985/ 2010г. след тази дата води до прекъсване на давността за всички вземания.
В тази връзка ПОС намира, че по ИД №985/2010 г. на ЧСИ М. са извършени следните изпълнителни действия, които прекъсват давността:
Първото изпълнително действие, довело до прекъсване на давността след 26.6.2015 г. , е от 12.08.2016 г. –молба на взискателя за предприемане на конкретни изпълнителни действия срещу длъжника /л.244 от д.РС/.
Следващите изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност на вземането са:
4 на 20.09.2016 г.- ЧСИ насрочва опис на движими вещи на длъжника за 07.12.2016 г.; на 07.12.2016 г.- ЧСИ извършва опис на движими вещи на длъжника /л.249/; на 02.10.2017 г. – молба на взискателя за извършване на изпълнителни действия; на 23.11.2017 г. – ЧСИ налага на запор върху банковите сметки на длъжника в ПИБ АД/л.252/ на 27.03.2018 г.- ЧСИ насрочва ЧСИ насрочва опис на движими вещи на длъжника /л.263/; на 16.10.2018 г.- молба на взискателя за извършване на изпълнителни действия /л.121/; на 21.05.2019 г. – ЧСИ насрочва опис на движими вещи на длъжника за 09.07.2019 г.; на 23.07.2019 г. – ЧСИ налага на запор върху банковите сметки на длъжника в ПИБ АД/л.133/; на 21.08.2019 г. /л.137/; молба на взискателя за извършване на изпълнителни действия на 2.09.2019 г. - ЧСИ насрочва опис на движими вещи на длъжника за 21.11.2019 г./л.139/; на 25.10.2019 г.- Молба от длъжника, с която се задължава давнася по 150 лв. месечно по ИД /л.144/; на 20.11.2019 г. ИД е спряно с обезпечителна заповед на съда.
Разпечатката съдържа 34 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/585e22d0-4835-447e-a10a-70f5710c9f3f