Определение № 410 от 09.07.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 410 гр. Варна, 08.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20233001000616 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК, о бразувано по молба вх. № 3757/27.05.2024г. на адв. П. К., участвала в производството в качеството на процесуален представител на въззиваемия Д. Д. Д., непълнолетен, действащ със съгласието на своя баща Д. Д. Д., с искане за изменение на постановеното по делото решение № 110/08.04.2024г., в частта за разноските, с която на молителката е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 373.52 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. във вр. чл. 38, ал.

2 ЗАдв.

В молбата се твърди, че неправилно е изчислен размерът на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение, тъй като при обжалваем интерес от 14 000 лв. по жалбата на застрахователното дружество, дължимото адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца е в размер на 1 992 лв., с вкл. ДДС. По отношение дължимостта на ДДС върху определеното от съда адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА цитира съдебна практика. Иска се допълнително присъждане на сумата 1 618.48 лв.адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. във вр. чл.

38, ал. 2 ЗАдв

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Насрещната страна Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:

1

Живот и Здраве“ АД, на което е връчен препис съгласно чл. 248, ал. 2 ГПК на 10.06.2024г., не представя отговор.

За да се произнесе по молбата съставът на ВнАпС съобрази следното:

Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба вх.

№ 18582/25.07.2023г. на Д. Д. Д., непълнолетен, действащ със съгласието на своя баща Д. Д. Д., двамата представлявани от адв. П. К. от САК, и въззивна жалба вх. № 16738/04.07.2023г. на ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД- гр. София, ЕИК 200299615, подадена чрез юрк. А. С., срещу решение № 269/15.06.2023г., постановено по т. д. № 140/2022г. по описа на Варненски окръжен съд.

С въззивна жалба вх. № 18582/25.07.2023г. се атакува решението на ВОС в частта, с която са отхвърлени предявени от въззивника-ищец осъдителни искове за сумата 16 000 лв., съставляваща разликата над присъдените 14 000 лв. до предявените 30 000 лв., частичен иск от 80 000лв., претендирани като обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата 9.85 лв., съставляваща разликата над присъдените 19.70 лв. до предявените 29.55лв.– обезщетение за имуществени вреди, ведно с акцесорните претенции за законна лихва върху посочените суми на разликите, считано от 30.09.2021г., а в условията на евентуалност- считано от 08.10.2021 г., до окончателното погасяване на задълженията.

Въззивната жалба с вх. № 262012/16.08.2021г. на застрахователното дружество-ответник в първоинстанционното производство, е насочена срещу цялата осъдителна част на решението, с която са уважени предявените от Д. Д.

Д. осъдителни искове за сумите 14 000 лв. – неимуществени вреди, и 19.70 лв.– имуществени вреди.

С отговора на въззивната жалба на застрахователното дружество процесуалният представител на въззиваеми Д. Д. – адв. П. К., е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. с вкл. ДДС.

С въззивното решение, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 38, ал. 2, изр. 1 т ЗАдв, съдът е присъдил на адв. П. Д. К. от САК, с ид. № по ДДС BG 123526882, за процесуално представителство за въззивна инстанция на ищеца Д. Д. Д., сумата 373.52 лв., представляваща част от определено от съда адвокатско възнаграждение от 800 лв., съразмерно с уважената част от 2 исковете.

При постановяване на решението в частта, с която е определено по размер дължимото от застрахователя адвокатско възнаграждение на адв. П. К., съдебвият състав е съобразил, че не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определяеми съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразени са фактическата и правна сложност на спора, материалният интерес във връзка с размера на възнаграждението според Наредбата, ползвана като ориентир, видът и количеството на извършената от адвоката работа, в това число, че адв.

П. Д. К. от САК е подала писмен отговор, но не е осъществено процесуално представителство в проведеното открито съдебно заседание.

Съдебният състав изцяло поддържа становището си по отношение размера на присъдения адвокатски хонорар, обективирано в решението, чието изменение се иска.

Преди всичко, следва да се посочи, че начинът, по който молителят изчислява сумата, сочена като минимално дължимо от насрещната страна адвокатско възнаграждение, по правилата на НМРАВ, би бил приложим в случай, че въззивното производството беше образувано и решението беше постановено само по жалбата на застрахователя. В настоящия случай следва да се съобрази съотношението на материалните интереси по неоснователните жалби на двете насрещни страни. Претенцията е за разноски на въззиваемата страна по приетата за неоснователна жалба на застрахователното дружество, по което адв. П. К. от САК като представител на ищеца, е депозирала писмен отговор.

Съобразно даденото тълкуване в решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от СРС, въведеното с чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв правило за задължение на съда на определи възнаграждение съобразно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, в размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1 3

ДФЕС. Нормата на чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е приета от състава на СЕС за несъответстваща на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. По тези съображения посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебно определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.

Даденото разрешение с решението по преюдициалното запитване, задължително за всички съдилища- чл. 633 ГПК, означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и в приложение на разпоредбата на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №1/20024г. минимални размери на адвокатското възнаграждение.

Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и, преди всичко, фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл са мотиви на ВКС в определение № 50015 16.02.2024г. по т. д. № 1908/2022г. на I- во търговско отделение.

При съобразяване на посочените по-горе критерии за конкретния казус, в това число обстоятелството, че във въззивното производство процесуалните представители на страните поддържат вече заявени в първата инстанция становища и възражения, молителката не е участвала в проведеното открито съдебно заседание и не са осъществени процесуални действия по събиране на нови доказателства във връзка с нововъзникнали или новоузнати обстоятелства, съдебният състав намира, че отсъства законово основание да се присъди по-високо от определеното с решение № 110/08.04.2024г. адвокатско възнаграждение за процесуална защита. Въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение- в размер не понисък от минималния, определен в Наредбата, към който препраща чл. 38, ал.

2 ЗАдв, следва да се счита за неприложим като причиняващ ограничение на конкуренцията, с оглед на целта му, по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС.

По отношение искането за допълнително присъждане на ДДС, следва да се посочи, че доколкото са налице данни за регистрация на адв. К. по ЗДДС, насрещната страна, която носи отговорност за разноски, дължи и следва да бъде осъдена да заплати адвокатско възнаграждение с ДДС. Тъй като обаче, в 4 конкретния случай размерът на дължимото адвокатско възнаграждение не е определен въз основа на пряко приложение на Наредба № 1/2004г. за МРАВ, не може да се приеме тезата на молителя, че присъденото възнаграждение не включва ДДС, защото е под минимума по Наредбата. При липса на изрично посочване словом „без включено ДДС“ в съответната обстоятелствената част на съдебния акт, определеното адвокатско възнаграждение се приема за включващо и дължимото ДДС.

По тези съображения съдебният състав намира, че молбата за изменение на решение № 110/08.04.2024г. в частта за разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, на основание чл. 248 от ГПК, ВнАпС, ТО, III- ти състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 3757/27.05.2024 г. на адв. П.

К. от САК, участвала в производството в качеството на процесуален представител на Д. Д. Д., непълнолетен, действащ със съгласието на своя баща Д. Д. Д., за изменение на постановеното по делото решение № 110/08.04.2024г. в частта, с която на молителката е присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. във вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, чрез присъждане допълнително на сумата 1 618.48лв., като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5