Определение № 6205 от 18.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6205 гр. София, 18.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно частно гражданско дело № 20261100501321 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.

Образувано е по жалба от 15.01.2026 г. на К. В. К. – длъжник по изпълнително дело № 20258380409185 на ЧСИ М.Б..

Жалбоподателят поддържа, че по изпълнителното дело бил наложен запор върху трудовото му възнаграждение. За същото вземане, за събиране на което било образувано изпълнително дело № 20258380409185, било висящо и изпълнително дело № 231402930/2023 г. при публичен изпълнител. По това дело от публичния изпълнител също бил наложен запор върху трудовото му възнаграждение. От месец февруари 2025 г. били удържани по 300 лева месечно за погасяване на дълга към НАП. Въпреки това ЧСИ наложил запор за събиране на същото вземане /на това към НАП/. Моли съда да отмени наложения запор върху трудовото му възнаграждение, да разпореди спиране/прекратяване на изпълнителното дело, да разпореди връщане на неправомерно събраните суми, „ако има такива“.

Съдът намира следното:

В действащата разпоредба на чл. 435 ГПК са предвидени императивно и изчерпателно случаите, в които действията на съдебния изпълнител може да се обжалват пред съд и съответно от кои страни. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 и т. ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, както и отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

Според т. 1 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК нарушава несеквестируемостта налагането на запор върху несеквестируема потребима вещ, както и върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, 1 върху което не се допуска принудително изпълнение. За да е допустима жалбата срещу налагането на запор, длъжникът следва да излага доводи за несеквестируемост на запорираното имуществото /в случая вземането/. Ако такива липсват, както е в настоящия случай, жалбата е недопустима.

Искането за разпореждане на връщане на „неправомерно“ събрани суми също е недопустимо. От изложеното в жалбата може да се направи извод за твърдения за събиране на суми, надхвърлили размера на отговорността на длъжника /вземането се събирало „паралелно“ по двете дела/. Такива суми обаче не подлежат на връщане по разпореждане на съда по реда на чл.

435 ГПК /при липса на данни за несеквестируемост на имуществото, към което е насочено изпълнението/. Ето защо тази част жалбата също е недопустима.

Искането за спиране/прекратяване е адресирано до съда, който не е компетентен да се произнесе по него. Според по чл. 435, ал. 2, т. 3 ГПК съдът се произнася само по отказа на съдебния изпълнител да извърши тези действия. Липсват твърдения, а и данни по изпълнителното дело да е поставен такъв отказ, поради което и в тази част жалбата е недопустима.

Предвид извода на съда за недопустимост на жалбата – по отношение на всички искания, същата следва да бъде оставена без разглеждане.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от 15.01.2026 г. на К. В. К. – длъжник по изпълнително дело № 20258380409185 на ЧСИ М.Б..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2