Решение № 233 от 20.06.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 290/2023
- Вид
- Решение № 233
- Подписан
- 20.06.2023
- Състав
- Емил Любомиров Митев, Антония Кирова Роглева, Катя Стоянова Пенчева
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 132, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 135 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 492 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 233 гр. Пловдив, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Емил Люб. Митев
Членове:
Катя Ст. Пенчева
Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20235001000290 по описа за 2023 година
С решение № 45 от 13.02.23 г., постановено по т.д. № 1074/21 г. на С. окръжен съд ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********** е осъдено да заплати на С.
В. И. ЕГН ********** 30 000 лв.
- застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, настъпили при ПТП на
14.10.2016 г. ведно със законната лихва от датата на предявяване на доброволната претенция - 29.10.2020 г. до окончателното плащане на сумата, като за разликата над сумата от 30 000 лв. до претендирания размер от 150 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.
ЗК „Л.И.“ АД е осъдена да заплати на адв. Н. Д. от САК, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на С. В.
И. в размер на 2 130 лв. съразмерно с уважената част от иска, а в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт - държавна такса в размер на 1200 лв. и сумата от 210 лв. - разноски.
С. В. И. е осъдена да заплати на ЗК „Л.И.“ АД разноски в размер на 4 224 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участието на А. Т. Н. като трето лице - помагач на ответника.
Въззивна жалба против горното решение в отхвърлителната му част е подадена от С. В. И., която го обжалва с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост и постановяване при допуснати съществени процесуални нарушения. Моли в тази част решението да бъде 1 отменено и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП бъде уважен изцяло до пълния му претендиран размер ведно със законните последици по отношение на разноските. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в полза на процесуалния й представител адв. М..
Въззиваемата страна ЗК „Л.И.“ АД счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната му част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице - помагач на ответника А. Т. Н. становище за неоснователност на жалбата. изразява
Пловдивски апелативен съд, след преценка на събраните доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:
Съдът е бил сезиран с иск по чл. 432, ал.1 от ТЗ, предявен от С.
В. И. против ЗАД ЗК „Л.И.“ АД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени увреждания при ПТП, настъпило на 14.10.2016 г., виновно причинено от А. Т.
Н. при управление на автобус марка „И.“, рег. №********, по отношение на който е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното застрахователно дружество, валидна към датата на ПТП.
Обстоятелството, че към датата на ПТП е била сключена и действаща валидна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество е било безспорно по делото.
Безспорно е установено обстоятелството, че на 14.10.2016 г. ищцата е посетила гр. О. в Р.Т. по повод организирано пътуване (екскурзия) с автобус марка „И.“, рег. №********, управляван от неговия собственик А. Т.
Н., който към датата на произшествието не притежавал лиценз за международен превоз на пътници. Около 22.00 часа автобусът се върнал на територията на РБългария и около 22.50 часа спрял в района на с. Г., община Г., обл. С.З., където слезли осем от неговите пътници. Наред с тях С. И. също слязла от автобуса, въпреки, че това не била нейната спирка, за да си преподреди багажа след свалянето на този на слезлите пътници. При тръгването на автобуса и затварянето на вратите на багажното отделение, тялото на ищцата било притиснато по такъв начин, че тялото й останало в багажното отделение, а краката - стъпили на пътното платно. Вследствие настъпилото ПТП й били нанесени множество тежки увреждания на здравето.
2
Позовавайки се на прието заключение на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, както и на събрани гласни доказателства първоинстанционният съд е приел, че на 14.10.2016 г. около 22:50 часа, процесният автобус е спрял в центъра на с. Г. община Г., където слезли част от пътниците в него. Водачът е слязъл от автобуса и е помагал на пътниците да вземат багажа си. Последно водачът е бил от лявата част на багажното отделение и след като е предал багажа е заобиколил автобуса от предната му част и през предната врата е влязъл в него. В същото време пострадалата С. И. е слязла през задната врата, заобиколила е автобуса отзад и е отишла да провери дали някой не е взел багажа й, като влязла в предната част на лявото багажно отделение. Водачът Н. е заел шофьорското място, затворил е вратите на автобуса и капаците на багажното отделение и попитал дали всички са по местата си. След като получил утвърдителен отговор, започнал да се подготвя за потегляне, като е следял изгасването на всички индикаторни лампи в таблото за отворени врати и капаци на багажното отделение, както и че няма правостоящи пътници в салона на автобуса.
Водачът е потеглил от тази спирка и след около 500 м е спрял още веднъж в с.
Г., за да слезе една от пътничките. При това спиране не се е налагало той да слиза и да отваря капаците на багажното отделение. Продължил е движението си към с. М., община Г. и по пътя някой от пътниците е съобщил на водача, че липсва един пътник - пострадалата И.. Той предположил, че е слязла в с. Г. и решил след като остави пътниците в с. М. да се върне да я потърси, тъй като на пътя между двете села нямал възможност да обърне посоката на движение, заради недостатъчна ширина на платното за движение. През цялото това време пострадалата се е намирала в лявото багажно отделение, като двата й крака под коленете били притиснати от капака и са стърчали навън.
Прието е, че водачът Н. е имал техническата възможност да забележи краката на пострадалата на светлината на багажното отделение, ако през цялото време от около 11,57 сек (от момента на натискане на копчето за затваряне на капака до момента на затварянето и заключването му) е наблюдавал пространството при левия капак в левите долно и горно странични огледала.
Мотивиран е извод, че водачът на автобуса е нарушил разпоредбата на чл. 132, т. 2 от ЗДвП, според който задължение на водача при превозване на пътници е преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното им превозване, тъй като е бил длъжен увери, че всички пътници се намират вътре в пътното превозно средство, което задължение не е изпълнено от водача, който е предприел маневра потегляне при положение, че един от пътниците не е заел мястото си. Прието е, че допуснатото нарушение на водача на А. Т. Н. е в пряка причинна връзка с получените в резултат на ПТП телесни увреждания от С. В. И., при което са осъществени всички признаци на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД, като презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена, респ. при наличие на валидна застраховка "ГО" е налице основание за ангажиране и отговорността на застрахователя по прекия иск, предявен от пострадалото лице.
Горните изводи не се оспорват от страните във въззивното производство. В частта, с която в полза на пострадалата е присъдено 3 обезщетение в размер на 30 000 лв. първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Във въззивната жалба се оспорва като неправилно решението в частта му, с която е прието, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата. На първо място, се излагат оплаквания, че от страна на застрахователното дружество не е въведено надлежно възражение за съпричиняване, като за пръв път такова възражение е направено след изтичане на преклузивния срок за това, поради което произнасянето в тази насока от първоинстанционния съд е недопустимо. По същество се оспорва изцяло да е налице съпричиняване от страна на пострадалата, евентуално, че определеният размер от 80 % е изключително завишен.
В обжалваното решение е прието, че са налице действия на пострадалата, намиращи се в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, изразяващи се в това, че същата не се е съобразила с дадените указания от водача на автобуса при спирането му в с. Г., а именно да слязат само хората от селото и други пътници да не слизат от автобуса; с това си поведение същата е нарушила разпоредбата на чл. 135 от ЗДвП, според която пътниците са длъжни да изпълняват указанията на водача и на персонала, обслужващ пътното превозно средство. С оглед конкретните обстоятелства, при които е настъпило ПТП, е определен процент на съпричиняване в размер на 80 %. Съдът се е позовал на показанията на свидетелите Т.З.С. и Д.И.М..
Оплакването, че възражение за съпричиняване не е въведено в процеса в рамките на преклузивния срок по ГПК, се преценява от настоящия съдебен състав като неоснователно. Още в отговора на исковата молба - т.2 от същия, застрахователното дружество е оспорило изцяло исковата претенция, като е направило възражения, че ПТП се дължи изцяло на поведението на ищцата, която е "поела неоправдано висок риск по собствена инициатива, изразяващ се в неправомерно слизане от автобуса без знанието и съгласието на шофьора и без да уведоми някой от останалите пътници за тези свои намерения и впоследствие е извършила действия /влизане в багажното отделение на автобуса и ненавременен опит за излизане оттам/, с които сама се е поставила в изключително опасна и много рискова ситуация, довели до самоувреда на здравето й", включително се е позовал на нарушение на задълженията й по чл. 135 от ЗДвП. Вярно е, че в отговора не е използвал термина "възражение за съпричиняване", като възражението е, че причината за ПТП изцяло лежи в поведението на ответницата, като се е оспорвало наличието на виновно и противоправно поведение на водача на застрахованото МПС. Възражението за по-голямото - че поведението на ищцата изцяло е причинило вредоносновния резултат, включва и по-малкото - че това поведение е допринесло за настъпване на същия. Следва да се отбележи, че обстоятелствата, изследвани от първоинстанционния съд във връзка с въпроса за наличие на съпричиняване, са именно тези, наведени от ответника още с отговора на исковата молба, т.е. в хода на производството и след изтичане на преклузивните срокове не са наведени нови обстоятелства в 4 тази връзка от ответника спрямо тези, посочени в отговора. До края на процеса в първата инстанция ответната страна е поддържала становището си за неоснователност на предявения иск предвид изключителна вина на пострадалата поради така наведените обстоятелства. При това положение евентуалното искане, ако това становище се отхвърли, да се приеме, че е налице съпричиняване, не е ново такова, което да е предявено извън рамките на установения от ГПК преклузивен срок. След като е отхвърлена тезата, че посоченото поведение на ищцата изцяло е причинило вредоносния резултат, то от съда се дължи произнасяне за по-малкото - дали същото е допринесло за настъпването му и ако "да", в какъв размер.
Според показанията на свид. Д.И.М. когато автобусът спрял в с. Г., било нощно време, шофьорът казал да слязат само Г.ци и други хора да не слизат; багажът на хората от селото бил от лявата страна, а в дясната страна бил багажът на хората от С.З.; шофьорът попитал: „Тук ли сте всички?“, след малко част от пътниците казали: „Една жена я няма“, като това било след изминато разстояние от около два километра след тръгването. В с.
М. разбрали, че е станала белята; свидетелят помогнал на шофьора да извади пострадалата от багажното, тогава тя казала, че отишла да види да не са й взели /откраднали нещо от нейния багаж; свидетелят бил пътували преди това два или три пъти с този автобус, когато нямало проблеми с организацията.
Свидетелката Т.З.С. е заявила, че също пътувала с автобуса при въпросната екскурзия до О., и на връщане, като спрели на първата спирка и се отворили вратите, шофьорът казал „Само които са от това село да слязат!“, предупредил, че това не е почивка и трябва да слязат само хората от тази спирка и да си вземат багажа. Свидетелката е посочила, че няколко пъти пътувала с този автобус и винаги багажът за С.З. се слагал вдясно.