Решение № 12197 от 23.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12197 гр. София, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20241110126764 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 153936/13.05.2024г. на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявил срещу ответника И. Л. Т. положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2070.22 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот – апартамент **** находящ се ********** ***, аб. № 51169, ведно със законна лихва от 01.11.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 330.70 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 25.10.2023 г., сумата от 3.51 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 01.11.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 0.58 лв. лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 25.10.2023 г., за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от 09.11.2023 г. по ч.гр.д. № 60299/2023 г. по описа на СРС, 27 състав.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот - апартамент **** находящ се ********** ***, аб. № 51169. За периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ищецът доставил до имота топлинна енергия, остойностена общо в размер на 4140.43 лв., представляваща главница за топлинна енергия, върху която поради неплащане била начислена лихва за забава в размер на 661.40 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 25.10.2023 г., като се дължала и сумата от 7.02 лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 1.17 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 25.10.2023 г. Твърди се, че ответникът И. Л. Т. е съсобственик на 1/2 идеална част от процесния имот и през процесния период и в това му качество се явява клиент на топлинна енергия, като съдържанието на правоотношението между страните били регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като 1 купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и заплащането на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №16-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните. Въз основа заявление на ищеца от 01.11.2023 г., на 09.11.2023 г. по ч.гр.д. № 60299/2023 г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която процесните суми са претендирани от ответника.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от името на ответника И.

Л. Т., чрез назначения особен представител - адв. В.. Ответникът оспорва през исковия период да е съществувало облигационно правоотношение между него и ищеца. Твърди, че представените от ищеца документи, в т.ч. пълномощно, заявление и споразумение, касаят лицето Е. Т.а и нямат обвързваща ответника сила. Възразява, че по делото не се установява количеството топлинна енергия, доставено до имота, достоверността на извършените в тази връзка изчисления и отразявания от ищеца в представените писмени доказателства, както и обстоятелството ответникът да е ползвал доставяна от дружеството топлинна енергия за процесния период. Поддържа, че не са представени документи, установяващи ответникът да е приел общите условия на продажба на топлинна енергия. Оспорва през процесния период общият топломер в абонатната станция да е преминал необходимите метрологични проверки. Прави евентуално възражение за погасяване на процесните суми по давност.

Моли за отхвърляне на предявените искове.

Конституирано е и трето лице-помагач на страната на ищеца – „МХ Елвеко“ ООД.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено заповедно дело № 60299/2023г. по описа на СРС, 27 състав, съгласно което по заявление вх.№ 309339/01.11.2023г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжниците И. Л. Т. и Е.Р да заплатят разделно (при равни квоти от 1/2) на заявителя „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 4140.43 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: **********, аб.№ 51169, за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от 01.11.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 25.10.2023 г. в размер на 661.40 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 7.02 лв. за периода от м.02.2022г. до м.04.2022г., едно със законна лихва за периода от 01.11.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.04.2022г. до 25.10.2023 г. в размер на 1.17 лв., както и разноски по делото в размер на 96,20 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. За така издадената заповед длъжникът Е.Р е уведомена на 06.12.2023г., като в срока по чл.414 от ГПК не е подадено възражение. Заповедта за изпълнение спрямо нея е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист за 1/2 част от сумите по заповедта за изпълнение. Длъжникът и ответник по делото - И. Л. Т. е уведомен за издадената заповед по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на 24.04.2024г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта срещу И. Л. Т., като е представил такива на дата 13.05.2024г.

По делото е приет препис от договор за продажба на държавен недвижим имот, от който се установява, че на 12.11.1990г. ответникът И. Л. Т. и третото неучастващо по делото лице Е.Р са придобили правото на собственост върху процесния имот - апартамент **** находящ се ********** ***. Представена е и молба от ДСК – Жилищно кредитиране от 2

13.02.1991г., видно от която е направено искане на основание чл.24 от ЗДСК /отм./ за вписване на законна ипотека върху горепосочения апартамент за обезпечаване на отпуснат заем за жилищно строителство в полза на ответника И. Л. Т. и Е.Р по сключения на 12.11.1990г. договор за продажба.

Към доказателствения материал е приобщен също и препис от заявление от 29.08.2023г., подадено пред „Топлофикация София“ ЕАД от Е.Р, с което е поискано заплащането на топлинната енергия, доставяна до процесния имот, да се извършва на равни месечни вноски. Приет е и препис от споразумение от 07.01.2019г., сключено между „Топлофикация София“ ЕАД и Е.Р, с което е разсрочено заплащането на задължение за доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018г. до 30.11.2018г. на стойност от 3966,12 лева на 24 равни месечни вноски.

Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС от 20.09.2002г. и договор от 01.11.2002г., съгласно който ОС на ЕС на сграда в **********, е избрало и възложило на „МХ Елвеко” ООД да извършва дяловото разпределение на енергията.

Ищецът е представил съобщение към фактура № 1013823140/31.07.2021г., в което е отразено, че стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2020г. – 30.04.2021г. възлиза на сумата от 2311,96 лева, като са отчетени и плащания по фактури за същия период в размер на 307,10 лева, като общата дължима сума възлиза на 2004,86 лева.

Представено е и съобщение към фактура № 1019481233/31.07.2022г., в което е отразено, че стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2021г. – 30.04.2022г. възлиза на сумата от 3179,53 лева, като са отчетени и плащания по фактури за същия период в размер на 351,07 лева, като общата дължима сума възлиза на 2828,46 лева.

Третото лице - помагач е представило два броя изравнителни сметки за процесния период, от които е видно, че е начислявана топлинна енергия за отопление на имота, отдадена от сградната инсталация и за подгряване на топла вода. Приети са и два броя справки за отчет на показанията на измервателните уреди, от които е видно, че до процесния имот е осигурен достъп за отчитане на уредите.

Прието е и заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по делото и справки при ищеца и третото лице – помагач, е посочило, че от общото количество топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период топлинен счетоводител в сградата е бил „МХ Елвеко“ ООД, което дружество е издавало изравнителни сметки. За имота е начислявана енергия за отопление въз основа на отчетени показания на ИРРО и служебно калкулиране на енергия от щранг – лира, както и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите.

Начислявана е и енергия за подгряване на вода въз основа на 1 бр. водомер, който е отчитан през периода. Посочено е в експертизата, че вещото лице е извършило собствени изчисления, които съвпадат с начислената енергия от ФДР. Общият топломер е преминал метрологични проверки, които не са констатирали отклонения, като от лабораторията към ДАМТН е поставено заключение „съответства“. Стойността на доставената топлинна енергия в имота през процесния период, след съобразяване на сумите по изравнителните сметки, възлиза общо на 5676,08 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия до 3 процесния имот, по силата на което през процесния период е доставил топлинна енергия в твърдяното количество и че нейната стойност възлиза на претендираната сума, както и че в имота през процесния период е извършена услугата дялово разпределение, остойностена в размер на претендираната сума и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период. Ответникът, при установяване на горните обстоятелства, следва да докаже положителния факт на погасяване на дълга. По възражението за погасяване по давност - в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява се от заключението по допусната съдебно – техническа експертиза, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.