Решение № 82 от 16.01.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Пловдив, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Г.а при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Г.а Административно наказателно дело № 20225330207415 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №21-0441-000554/10.12.2021г. на Началник сектор към ОД на МВР – Пловдив, РУ 04 Пловдив, с което на Е.

Г. Н., ЕГН:**********, на основание чл.183, ал.2, т.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

Жалбоподателят атакува наказателното постановление като незаконосъобразно, с искане за неговата отмяна. Не излага конкретни доводи в жалбата си. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, се явява лично, като поддържа жалбата и прави същото искане. Твърди, че не е осъществил нарушението по чл.103 от ЗДвП, тъй като не е възприел подадения му сигнал за спиране със стоп - палка.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. В приложено по делото молба – становище, Началник сектор към ОД на МВР – Пловдив, РУ 04 Пловдив, моли за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление, като не претендира разноски, а при 1 евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредбата.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 30.11.2021г. около 23.30 часа жалбоподателят Н. управлявал в гр.

Пловдив, по ул. „Граф Игнатиев“ товарен автомобил „Тойота Хайлукс“, с рег.

№***, собственост на „Леро1“ ООД. По същото време свидетелят С. Б. – *** и колегата му С.Д.С. /***/ осъществявали контрол по спазване на ЗДвП, като били ситуирани на ул. „Петко Д. Петков“ до №35 /до подземния паркинг на магазин „Лекси“ в Гранд Пловдив/. Жалбоподателят предприел и извършил маневра ляв завой към ул. „Петко Д.Пеков“ в посока на кръстовището с ул.

„Капитан Райчо“, при наличието на пътен знак Г-2 - движение само надясно след знака. Двамата ***и възприели цитираната маневра, съобразили, че с нея водачът извършва нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и предприели действия по спирането му. Поради това униформеният *** С.С., който бил облечен със светлоотразителна жилетка, с отличителни знаци, излязъл по средата на пътното платно и подал на водача на товарния автомобил ясен сигнал със стоп - палка, образец на МВР. Жалбоподателят Н. обаче не спрял плавно на подадения сигнал, а напротив спрял автомобила на 30 – 40 метра преди полицейските служители, включил задна скорост и с цел да осуети проверката свил обратно в ул. „Граф Игнатиев“. Полицейските служители веднага го последвали и след известно време го спрели на кръстовището на ул. „Капитан Райчо“ и ул. „Леонардо Да Винчи“.

Поведението на жалбоподателят Н. наложило съставянето на АУАН №181 от 30.11.2021г. /бл. №800979/, в който актосъставителят квалифицирал нарушенията по чл.6, т.1 от ЗДвП и по чл.103 от ЗДвП. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал без възражения. В законоустановения срок не било депозирано писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

2

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя Н. на основание чл.183, ал.2, т.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от гласните доказателства – показанията на актосъставителя С. Б., разпитан в качеството на свидетел, както и от събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, обективни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

От събраните по делото доказателства безспорно се установява осъществено от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, тъй като на 30.11.2021г. на посоченото в акта и в НП място при своевременно и ясно подаден от униформен *** сигнал за спиране със стоп палка по образец тип МВР, Н., като водач на пътно превозно средство, не е спрял плавно на посоченото му място или най-вдясно на пътното платно, а е продължил движението си на управлявания от него товарен автомобил. Даже, с действията си по рязко спиране на превозното средство, включването на задна скорост и свиването в друга улица, е целял избягване на полицейска проверка. Видно от показанията на свидетеля Б., на жалбоподателя е бил подаден сигнал за спиране по реда на чл.170, ал.3 от ЗДвП, своевременно възприет от нарушителя. Въпреки това Н. не е изпълнил указанията на контролните органи, което принудило полицейските служители да го последват и спрат принудително. За пълнота на изложението следва да се посочи, че съставеният АУАН съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП има материална доказателствена сила, която не е оборена от жалбоподателя. Поради това и следва да се приемат посочените в АУАН обстоятелства. Нещо повече самият жалбоподател е подписал АУАН /в който изрично е посочено, че не е спрял на ясно подаден сигнал за спиране със стоп палка, образец тип МВР, от униформен ***/, с изричното отбелязване, че 3 няма възражения, като не е подал и такива в срока на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Посоченото на практика е признание за разбиране на отговорността, с която е ангажиран жалбоподателят и за какво точно негово поведение, като същият с оглед възприетата от него защитна позиция едва в съдебното производство навежда твърдения, че не е възприел подадения му сигнал за спиране със стоп – палка.

С оглед изложеното съдът намира, че е налице от обективна и субективна страна извършено от жалбоподателя нарушение на задължението му по чл.103 от ЗДвП.

Съответна на нарушената разпоредба е санкционната такава на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, съгласно която се налагат наказания глоба от 50 до 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца на този, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. В случая наложените наказания са в минимален размер, поради което и не могат да подлежат на корекция от страна на съда.

По делото са налице категорични и безспорни доказателства и за извършено от Е. Г. Н. нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Тази правна норма създава задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. По делото категорично се установява, че на 30.11.2021г. около 23.30 часа жалбоподателят Н. управлявал в гр. Пловдив, по ул. „Граф Игнатиев“ товарен автомобил „Тойота Хайлукс“, с рег. №***, собственост на „Леро1“ ООД, като предприел и извършил маневра ляв завой към ул. „Петко Д. Пеков“, при наличието на пътен знак Г-2 – движение само надясно след знака. Т.е. същият, като участник в движението, управлявайки процесното моторното превозно средство, не е съобразил своето поведение с наличния пътен знак. Тези обстоятелства се потвърдиха от събрания по делото доказателствен материал, в това число и показанията на актосъставителя Б.. С оглед извършеното нарушение правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба във фиксиран от закона размер от 20 лева.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в 4 хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното наказателното постановление.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№21-0441000554/10.12.2021г. на Началник сектор към ОД на МВР – Пловдив, РУ 04 Пловдив, с което на Е. Г. Н., ЕГН:**********, на основание чл.183, ал.2, т.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5