Решение № 2065 от 06.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2065 гр. Варна, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20253110104495 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е по реда на Закона за защита от домашно насилие.

РС Варна е сезиран с Молба, подадена от молителката Г. Е. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: ***, представлявана от адв.М. Ж. от АК Варна, със съдебен адрес: ***, С ИСКАНЕ за защита по ЗЗДН против ответника Н. И. С., ЕГН ****, с постоянен адрес: ***.

В депозираната пред съда Молба , молителката твърди, че от 2017 г. с ответника живеят на семейни начала и имат родени две деца Г. С. и И. С., като представя и копия от удостоверенията за раждане на двете деца. Сочи се от молителката, че по време на съвместното й съжителство с ответника последният започнал да употребява и злоупотребява с алкохол. С течение на времето ответникът системно упражнявал над молителката психически тормоз, заплашвал я , че ще я убие, направил опит самия той да сложи край на живота си чрез поглъщане на свръх доза транквиланти, бил хоспитализирал във ВМА, но въпреки всичко молителката му помагала да преодолее трудностите които имал.

На 04.11.2024 г. ответникът отнел без съгласието на молителката мобилния й телефон и разглеждайки комуникацията в телефона й попаднал на съобщение от сегашния й партньор. Това довело до сериозна ескалация на напрежение , макар и молителката вече да била сложила край на отношенията си с него, той я обвинил, че тя му изневерява и че го предала. В изблик на ярост ответникът посегнал и нанесъл няколко удара в лицето на молителката с длан - удрял й шамари, след което я изхвърлил от жилището. Така молителката прекарала пред вратата около 10 минути, опитвайки се да влезе вътре, а след като децата отключили тя се прибрала в жилището. При така развиралата се ситуация молителката била принудена да отиде до съседите й , които подали сигнал на телефон 112.

Малко след това пристигнали органите на реда които установили, че спрямо молителката има насилствени актове и че телефона й бил също насилствено отнет, като го задържали.

След 2 часа отв. С. се прибрал в жилището и двамата с молителката провели разговор касаещ децата йм, обсъждайки раздялата им да се случи по цивилизован начин. Тогава ответникът започнал да плаче и да убеждава молителката да не се разделят, т.к. не намирал смисъл да продължи сам живота си. Молителката от своя страна опитала да успокои ответника и да му обясни, че няма да го препятства да вижда децата си, след което тя излязла с детето Г. до близкия магазин.Когато молителката и сина й Г. се върнали в 1 жилището установила, че ответникът изпил три блистера от медикамента „Ксанакс“, около 30 хапчета и веднага подала сигнал на тел.112 и извела децата от жилището за да не стават свидетели на неприятни сцени с техния баща. По този повод ответникът бил реанимиран и отведен от екип на спешна помощ във ВМА, но макар и в неадекватно състояние вечерта ответникът се обадил на молителката да го прибере, тя го прибрала, а на другия ден понеже състоянието му било влошено го откарала отново във ВМА, където останал на лечение. От този момент молителката взела крайното решение по най-бързия начин да организира напускането на жилището с децата , но въпреки това се отнесла човешки с ответника успяла да го принуди да посети психиатър, където било обсъдено поведените му през последните дни, както и алкохолната му зависимост, без да му дава повод той да си мисли, че отново ще се съберат. През м. март, твърди молителката, че Н. за пореден път инициирал скандал с молителката като й отправял заплахи , че ще я убие и не се страхува от това да влезе в затвора или да се самоубие след това. При тези словесни заплахи молителката прозвънила на Емилия В. като по време на разговора ответникът заявил на Е.В., че ще убие Г. Д. и че не му пука какво ще се случи. На 03.4.2025 г. молителката окончателно напуснала семейното жилище находящо се на адрес *** и се устроила в ново жилище с адм. адрес ***.

От момента на напускане на жилището няколко пъти молителката била заплашвана от ответника .

С оглед гореизложеното, счита молителката, че спрямо нея е извършен акт на домашно насилие от страна на лице, с което е живяла на семейни начала и от което има две деца, изразяващо се във физическо, емоционално и психическо насилие, поради което за нея възниквал правния интерес за завеждане на настоящата молба за защита.

Искането на молителката е да бъде постановено съдебно Решение, с което молбата й защита да бъде уважена и да бъдат наложени следите мерки за защита: по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН - да бъде задължен извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие над молителката и по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН- забрана на ответника да приближава молителката, жилището й находящо се на адрес: ***, местоработата й - ***, както и обичайните за нея места на разстояние по-малко от 20 метра и за максимално допустимия срок (18 месеца).

В подкрепа на твърденията и искането си молителката е обективирала искания за събиране на доказателства .Молителката е отправила и искането на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН да й бъде издадена заповед за незабавна защита, считайки, че е налице непосредствена опасност за здравето и живота й, като се задължи ответника да се въздържа от домашно насилие и му се забрани да доближава молителката, жилището на молителката и местоработата на молителката .

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 30.05.2025 г. молителката се е явила лично пред съда с надлежно упълномощения от нея процесуален представител адвокат М. Ж. от АК Варна.

В откритото съдебно заседание ответникът се е явил лично пред съда.

В хода на устните състезания адв.Ж. моли съда да постанови Решение и да издаде Заповед за защита с посочените от молителката мерки, с уточнението че местоработата на молителката ще бъде във фирма „***“ ЕООД в ***.

Ответникът от своя страна не е оспорил молбата на молителката, но е заявил , че не може да плати разноските и отказва да плаща разноски .

СЪДЪТ , въз основа на становищата на страните, събраните по делото доказателства , след съвкупен и поотделен анализ на целия доказателствен материал, съобразно приложимия закон и нормите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за установено и доказано по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :

Производството по делото както е посочено и по-горе е образувано по молба на молителката Г. Е. Д. за защита по ЗЗДН , като молбата й защита е била изпратена във ВРС от РУ А. -ОД МВР Варна ведно със собственоръчно написана и подписана от молителката Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.

Искането си до съда и твърденията си молителката е уточнила с нарочна молба от 17.4.2025 г., подадена чрез упълномощения от молителката адвокат от АК Варна-М. Ж. ( л.12 - 17). В подписаната от молителката Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН( приобщена на лист 16-ти по делото, гръб ) молителката е декларирала под страх от наказателна отговорност по чл.313 НК, че ответникът Н. И. С. е осъществил над нея акт на домашно насилие изразяващ 2 се в следното : На 04.11.2024 г. около 5.00 ч. Н.С. ругал ,обиждал и заплашвал Г. Д. за живота и здравето й и и нанесъл няколко удара с длан в лицето (шамари ) като след това й отнел насила мобилния телефон. Прояви на домашно насилие спрямо Г. Д. от същото лице били ежедневие и представлявали психически и физически тормоз както преди така и след описания акт.

Декларираното от молителката не е оспорено от ответника в откритото съдебно заседание , а напротив ответникът е потвърдил, че е удрял молителката като е обяснил пред съда действията си с това, че установил че тя му изневерява, съзнавайки, че не това е начина по който е следвало да постъпи.

Страните по делото не спорят въобще върху изложените от молителката факти , че са живели на семейни начала, че имат две деца, че помежду йм е било образувано друго производство за разрешаване на спора относно упражняването на родителските права над децата . В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на молителката е свел до знанието на съда, че страните са постигнали споразумение относно упражняването на родителските права над децата йм в производство по чл.127 СК пред РС Варна. Наведено е твърдение за новонастъпило обстоятелство , че молителката , с оглед на това, че на предната си работа - тази, която е посочена в сезиращата молба - хотел „***”, била на сменен режим и й било трудно да си прибира децата от детска градина, подала към работодателя уведомление, че прекратява трудовото правоотношение и започва работа в А. на редовно работно време, за да може да си прибира децата от детска градина. Също така адв.Ж. е известил съда, че и след като била издадена Заповедта за незабавна защита, молителката многократно получавала текстови съобщения в различни социални платформи със заплашително съдържание, обиди и т.н., въпреки това решението на молителката било да спести това по някакъв начин в настоящото производство, включително и пред залата бил правен опит за някакъв диалог. Касателно децата, категорично заявява процесуалният представител на молителката, че в момента са при молителката и проблем от тази страна няма, за децата. Умишлено децата не били включени в настоящото производство, въпреки че станали свидетели на различни ситуации и сцени, но целта на молителката не била да ограничи бащата . В тази връзка с о.с.з. молителката, чрез адв.Ж. поддържа пред съда искането си ответникът да не упражнява актове на насилие към нея , както и да не доближава на 20 м нея, жилището й в А. и местоработата й, която изменя, -в ***.

При тези допълнителни твърдения ответникът е заявил , че не оспорва исканията на молителката . Така изложеното по-горе , дори и само на база Декларацията по чл.9 , ал.3 ЗЗДН и изявленията на ответника обосновава извод за доказаност на твърденията на молителката затова, че над нея е бил осъществен описания по-горе акт на домашно насилие.

Декларирания акт на домашно насилие от 4.11.2024 г. следва да бъде съобразен и всички други доказателства за да бъде изведена правилна преценка какви мерки следва да се наложат за защита по реда на ЗЗДН а и за какъв срок.

Установено и доказано е по делото, че молителката и ответника са живели заедно на семейни начала и от съвместното си съжителство имат две деца Г. Н.в С., ЕГН ********** род. на 31.08.2018 г. и И. А. Н.в С., ЕГН ********** род. на *** г.(л. 6, 7 , л.16). Ответникът не е оспорил, че са живели на семейни начала с молителката в гр.А. от 2017 г. и че през м.април 2025 г.е настъпила фактическата раздяла между него и молителката.

За пълното изясняване на фактическата страна на спора и предвид императивните разпореди на закона, съдът е изискал и необходимата информация относно психичния статус на страните и съдебното им минало.

Изяснено е по делото на база информацията от УМБАЛ „Св.Марина „ ЕАД -Варна , че към 2.5.2025 г. в болничната информационна система няма данни молителката и ответника да са настанявани на лечение в Психиатричните клиники на УМБАЛ „Св.Марина „ ЕАД Варна .(л.52).

Видно е от служебно изисканите справки за съдимост за молителката и за ответника ( приобщени на л. 47 и л. 45), че молителката е с чисто съдебно минало , но ответникът е осъждан.С влязла в законна сила на 03.04.2025 г. Присъда № 82/18.03.2025 г. по НОХД № 2779 по описа на ВРС за 2024 година, РС Варна, Трети наказателен състав е признал за виновен подсъдимия Н. И. С., ЕГН ********** в това , че в периода 30.08.2019 г. до 06.11.2019 г. в гр. А., обл. Варна, в условията на продължавано престъпление и чрез използване на моторно превозно средство отнел от владението на Д. Р. Р. без неговото съгласие с намерение противозаконно да присвои чужди движими - 503,17 литра гориво 3 бензин на обща стойност 1119,29 лева, собственост на „***“ ЕООД, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1-во вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал.1 вр. и чл. 54, ал. 1 от НК му е опредено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, което на основание чл.58А, ал.1 от НК е намалено с една трета и му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Разпечатката съдържа 31 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/585d5b1e-65bf-493e-9e39-b300adada300