Решение № 1007 от 06.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1007 гр. Пловдив, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330100989 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.

С исковата молба ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е предявил против Х. А. К. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 9355/05.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поправена по реда на чл. 247 ГПК с Разпореждане № 22084/07.08.2025 г., издадени по ч. гр. д. № 18789/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XV граждански състав, както следва: за сумата от 5 163, 58 лв., представляваща главница по Приложение № ******, представляваща неразделна част от Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта № ****** от 29.01.2018 г., сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А” – клон България, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Приложение № 1 от 31.10.2023 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г.; сумата от 731, 30 лв. – договорна лихва за периода от 29.01.2018 г. до 30.10.2023 г. и сумата в размер от 798, 40 лв. - обезщетение за забава за периода от 31.10.2023 г. до 31.10.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.10.2024 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че е кредитор на ответника по силата на Приложение 1 от 31.10.2023 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 1

15.02.2022 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А” – клон България, с което цедентът прехвърлил на ищеца процесните вземания срещу длъжника. Твърди, че за осъщественото прехвърляне на вземането длъжникът е уведомен. Прилага уведомления към исковата молба и счита, че с връчването й за отговор, изявлението на цедента следва да се счита достигнало до длъжника. Твърди, че ответника Х. А. К. е сключил с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А” – клон България по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ******/29.01.2018 г. I Приложение № ****** към него, по силата на който в полза на потребителя е предоставена кредитна карта Mastercard с персонален идентификационен номер, която кредитополучателят е длъжен да активира.

Твърди, че по силата на договора е предоставен максимален кредитен лимит от 2 500 лв., който в последствие е увеличен до 5 500 лв. Сочи, че задълженията на кредитополучателя възникват към момента на активиране на картата, като кредитополучателят има право да усвоява предоставения му кредит и чрез услуга превод на пари по сметка от размера на револвиращия кредит, както и услуга покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора, като при всяко ползване на тази услуга се подписва приложение към договора. Поддържа, че кредитополучателят се е възползвал от предоставения му кредитен лимит посредством услугите плащания чрез терминални устройства POS и тегления в брой от банкомат ATM. Сочи, че длъжникът не е заплатил изцяло усвоените суми като е останала непогасена главница от 5 163, 58 лв. Поддържа, че кредиторът издава месечно извлечение до 15-то число на месеца и го изпраща на електронната поща на кредитополучателя, който поема задължение за заплащане на поне минималният размер на вноската до 1-во число на месеца, следващ месеца на издаване на извлечението. Твърди, че за ползване на револвиращия кредит кредитополучателят дължи върху усвоения размер на кредитния лимит годишен лихвен процент от 35 %, като последният се изчислява върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му.

Претендира и заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Х.

А. К. не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията, е редовно връчен на адреса на ответника, чрез пълнолетно лице, което живее на адреса, съгласно чл. 46, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК, като в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК последният не е депозирал отговор на исковата молба.

Ответникът е редовно призован за съдебното заседание, проведено на 20.01.2026 г., по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК и редовно уведомен за следващото 2 съдебно заседание, проведено на 19.02.2026 г.

Въпреки редовното му призоваване ответникът не се е явил в съденото заседание за разглеждане на делото. Последният е бил редовно уведомен за възможността за постановяване на неприсъствено решение против него с получаване на разпореждането на съда, постановено по реда на чл. 131 ГПК, както и с призовката за първото по делото съдебно заседание.

Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие.

Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно основателна, което обстоятелство следва от приложените към исковата молба писмени доказателствени средства, както и от приетата съдебно-счетоводна експертиза.

По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени.

По отношение отговорността за разноските:

С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и тези в заповедното производство по ч. гр. д. № 18789/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.

В заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 183, 87 лв.

В исковото производство ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер от 133, 86 лв. и депозит за вещо лице в размер от 488, 96 лв.

(250 евро). На основание чл. 78, ал. 8 ГПК претендира юрисконсутско възнаграждение. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ (в редакцията й действаща към датата на определяне на юрисконсултското възнаграждение от съда) следва да бъде в минималния размер от 200 лв. Следователно общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото производство е 822, 82 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от датата на въвеждане на еврото в Република 3

България, валутата на Република България е еврото. Датата на въвеждане на еврото е 01.01.2026 г. – съгласно чл. 1 от Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г.

Доколкото съдебното решение се постановява след 01.01.2026 г. следва сумите по делото и съдебните разноски да бъдат присъдени в евро при съобразяване на правилата за превалутиране, определени в чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Х. А. К., ЕГН **********, с адрес ***************, дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 2 640, 10 евро, представляваща главница по Приложение № ******, представляваща неразделна част от Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта № ****** от 29.01.2018 г., сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А” – клон България, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Приложение № 1 от 31.10.2023 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г.; сумата от 373, 91 евро – договорна лихва за периода от 29.01.2018 г. до 30.10.2023 г. и сумата в размер от 408, 22 евро - обезщетение за забава за периода от 31.10.2023 г. до 31.10.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.10.2024 г., до окончателното й изплащане, за които е Заповед № 9355/05.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поправена по реда на чл. 247 ГПК с Разпореждане № 22084/07.08.2025 г., по ч. гр. д. № 18789/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XV граждански състав.

ОСЪЖДА Х. А. К., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, сумата от 94, 01 евро – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 18789/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XV граждански състав и сумата от 420, 70 евро – разноски в исковото производство по гр.д. № 989/2025 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението 4 подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5