Решение № 14 от 31.01.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. *, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. А.

Весела К. Спасова при участието на секретаря В.Д.Д. в присъствието на прокурора Г. Д. Г. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Въззивно гражданско дело № 20232300500451 по описа за 2023 година

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България, чрез прокурор С.И., против Решение № 430/04.10.2023 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д. № 1134/2023 г., в частта, с която е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Х. Г. Б. на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата от 3500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди поради незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 326, ал.1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №401/2019 г. на РС - Елхово, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.11.2021 г. до окончателното изплащане, да заплати и сумата от 875 лв. - обезщетение за имуществени вреди от същото обвинение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.11.2021 г. до окончателното изплащане.

В жалбата се излагат доводи относно неправилност на решението в цитираните му части. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди се намира за прекомерно. Сочи се, че съдът не го е определил в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, предвид обективните критерии за определяне на размера на обезщетението, а именно, че наказателното производство е приключило в разумен срок от две години, обвинението не е за тежко престъпление, не е взета мярка за неотклонение, не се твърди трайно увреждане на физическото и психическото здраве на лицето. Освен това се е водило и друго наказателно производство по същото време, по което ищецът е оправдан и за вредите от него е образувано друго гражданско дело пред ЯРС, поради което според ЯРП не може да се разграничат вредите, търпени от всяко от двете наказателни производства. Изложени са доводи за недоказаност на претенцията за обезщетение за имуществени вреди. Сочи, че разноските по наказателно дело следва да се потърсят в рамките на същото и е недопустимо възстановяването им по реда на ЗОДОВ. Освен това ищецът е упълномощил адвокат по свое желание, въпреки възможността да му бъде назначен служебен защитник. Според въззивника договорите за правна помощ за сумата от 875 лв.-заплатен адвокатски хонорар1 не са приложени към исковата молба, а за да имат характер на разписка, следва да са приложени по наказателното производство, по което е извършен разходът, по който начин се доказва реално осъществената адвокатска защита. В жалбата се иска ЯОС да отмени решението в обжалваната част и да не се уважават исковете за обезщетения.

В срока по чл.263 ГПК е депозирал писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна, според който решението е законосъобразно и обосновано. Сочи, че разноските на оправдания подсъдим не се присъждат в наказателното производство, а и с ТР № 1/2018 г. по т.д.№1/2017 г. е прието, че тези разноски имат характер на имуществени вреди. Намира за неоснователни доводите относно направения от обвиняемия избор да упълномощи адвокат вместо да му бъде назначен служебен защитник. Счита, че съдът правилно е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, доколкото наказателното производство е продължило повече от 2 години, а именно 2 години и половина, а ищецът е бил задържан зрелищно в с.Голям Дервент и това е узнато от съселяните му, а за оправдаването не са узнали. Съдът е отчел факта, че срещу ищеца е водено друго наказателно производство. Иска се решението да бъде потвърдено в обжалваната част и да се присъдят на въззиваемия направените разноски пред ЯОС.

В с.з. въззивникът се представлява от прокурор Г.Г. от ЯОП, който поддържа жалбата и пледира за уважаването й и за отмяна на решението на ЯРС в атакуваната му част, съотв. за намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и за отхвърляне на иска относно имуществените вреди в размер на 875 лева като неоснователен и недоказан. Моли, съдът да намали и присъдените разноски. Заявява, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия.

Въззиваемият Х. Г. Б. не се явява и не изпраща представител в с.з., но с писмена молба по делото с вх. № 474/22.01.2024 от адв. М.А. моли за отхвърляне на жалбата на противната страна, като да се присъдят на въззиваемия направените разноски пред ЯОС.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от Х. Г. Б. против Прокуратурата на Република България искове, с които се претендира обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от незаконно обвинение по ДП № 233/2019 г. по описа на РУ на МВР Елхово, по което ищецът е оправдан. Искът за неимуществени вреди е за сумата от 10 000 лв., а за имуществени вреди-2000 лв., ведно със законната лихва върху главниците от 18.11.2021 г. до окончателното плащане. Описани са неимуществените вреди, за които ищецът счита, че са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение- силен психоемоционален стрес, унижение, притеснение, загуба на самочувствие, чувство за безпомощност, злепоставяне пред близки и приятели, влошаване на здравословното му състояние. Ищецът страдал от безсъние, нервност, нисък праг на възбудимост. Изложил е съображения за отражението на обвинението върху финансите на семейството му, както и че е била накърнена репутацията на лицето сред познати, колеги и приятели. Относно имуществените вреди е твърдял, че представляват заплатени адвокатски възнаграждения в наказателното производство в двете му фази.

В срока за отговор ответникът е възразил, че искът е неоснователен, като са недоказани твърдените вреди, размерът на претендираното обезщетение е завишен.

ЯРС е уважил частично исковете, като е приел, че неимуществените вреди не надхвърлят обичайните в подобни случаи негативни преживявания, логично обусловени от провежданото производство; мярка за отклонение не е взета, наказателното производство е протекло в рамките на около 2 години и 4 месеца, като по протест на ответника е преминало 2 освен през досъдебна фаза и през две съдебни инстанции. Отчетена е тежестта на повдигнатото обвинение, за което се предвижда наказание до 2 години лишаване от свобода, както и обстоятелството, че наред с процесното наказателно производство е било висящо и друго такова против ищеца по НОХД № 245/2020 г. на РС – Елхово /ДП № 17/2019 г./, за престъпление по чл. 325 от НК, за което също е бил оправдан с влязла в сила присъда и също е търпял тревоги, стрес и страх. Съдът е изложил доводи, че лицето е било осъждано неколкократно за престъпления от общ характер в период над 20 години преди процесното незаконно обвинение, и с оглед показанията на разпитания свидетел, че понастоящем е познато като нелош и работлив човек, вкл. обществото не е било запознато с предходните осъждания, за които е било реабилитирано, т.е. посоченото обстоятелство не е повлияло на мнението на обществото за ищеца и не следва да служи като основание за намаляване на обезщетението. Взети са предвид и променящите се икономически условия в страната през периода, през който вредите са търпени. Искът за обезщетяване на неимуществените вреди за разликата над 3500 лв. до 10000 лв. е отхвърлен. Относно претенцията за имуществени вреди съдът е приел, че са доказани такива в размер на а 875 лв., доколкото ищецът е представил два договора за правна защита и съдействие, неоспорени от насрещната страна, за заплатено адвокатско възнаграждение по НОХД № 401/2019 г. в размер на 500 лв. и ВНОХД №219/2021 г. в размер на 375 лв. и същите служат като разписка за действителното заплащане на сумите. Искът е уважен в този размер, а за разликата до 2000 лв. е отхвърлен.

Решението не е обжалвано в отхвърлителните части.

Фактическата обстановка по делото не е изцяло безспорна.

Не се спори по делото, а и от приложеното НОХД № 401/2019 г. и по описа на ЕРС, се установява, че е образувано посоченото в исковата молба наказателно производство.

ДП № 233/2019 г. по описа на РУ на МВР - Елхово е образувано на 10.06.2019 г.. С Постановление за привличане на обвиняем от 10.07.2019 г. на мл. разследващ полицай ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 326, ал.1 от НК, извършено на 17.03.2019 г.- че е предал по телефона чрез обаждане на единен европейски номер за спешни повиквания 112 на „Национална система 112” към органите на оперативнодежурната част на РУ на МВР – Елхово неверни повиквания за помощ и тревога, а именно, че гранични полицаи го рекетират и искат пари. Постановлението е предявено на лицето на 10.07.2019 г. Разпитано е на същата дата, видно от протокола за разпит на обвиняем (датата на гърба), но не е дало обяснения. На 23.07.2019 г. е проведен друг разпит, в който е дало сведения за случая. На същата дата -23.07.2019 г. разследването е предявено на обвиняемия.

На 14.08.2019 г. разследващият полицай е изготвил мнение за предаване на лицето на съд.

След отмяна на това мнение срокът за провеждане на разследването е удължен. На 18.09.2019 г. е проведен нов разпит на обвиняемия. По ДП е представен Договор за правна защита и съдействие, сключен със защитника адвокат Б. от АК - Ямбол, но не е записано договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

По ДП е изготвена Справка за съдимост от 21.06.2019 г., от която се установява, че ищецът е осъждан 3 пъти за престъпления от общ характер за периода 1997 г. – 2002 г.

Първото осъждане е условно с присъда на РС-Сливен на осн. чл. 195 т.1 от НК, а с останалите са наложени глоби с определения на ЯРС за деяния по чл. 343б от НК. За трите престъпления е реабилитиран.

Прокуратурата е изготвила обвинителен акт, внесен на 28.10.2019 г. в РС – Елхово.

Образувано е НОХД № 401/2019 г. По делото са проведени общо 8 съдебни заседания, на които обвиняемият се е явил лично заедно със защитник. В представения договор за правна защита и съдействие, скл. С адв.А., липсва отбелязване за уговорен и заплатен адвокатски хонорар. С Присъда от 17.06.2021г. на ЕРС ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение.

Присъдата е протестирана и е образувано ВНОХД № 216/2021 г. По делото е проведено о.с.з. на 13.10.2021 г., на което обвиняемият се е явил. С решение от 08.11.2021 г. оправдателната присъда е потвърдена и е влязла в сила на същата дата.

3

Пред ЯРС са представени Договор за правна защита и съдействие от 25.02.2021 г., в който е отбелязано договорено и внесено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. за защита по НОХД № 401/2019 г. на ЕРС, без отбелязване на вида на плащането, и Договор за правна защита и съдействие от 13.10.2021 г., според който за защита по ВХОХД № 216/2021 г. е договорено и внесено адвокатско възнаграждение в размер на 375 лв., без отбелязване на вида на плащането.

Според показанията на св. К., ищецът е ЗП от 7-8 години и отглежда животни в с.

Голям Дервент, работлив е. Споделил е на свидетеля, че не е разбрал, защо са го задържали и е престоял в ареста 12 часа. Оплаквал се е, че му се е повишило кръвното налягане, ходил е по болници, лекари. 5- 6 месеца са продължили проблемите с високото кръвно и е бил отчаян. В селото се е говорило, какво ли е направил, щом е задържан. Ищецът се е притеснявал. Същевременно свидетелят сочи, че не е присъствал на задържане и не знае, някой да го е видял. Ищецът има приятели, някои са се отдръпнали от него, т.к. не са знаели „за какво става въпрос“.

Не е спорно, че наред с процесното наказателно производство е било висящо и друго такова против ищеца по НОХД № 245/2020 г. на РС – Елхово /ДП № 17/2019 г./, за престъпление по чл. 325 от НК, за което също е бил оправдан с влязла в сила присъда Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Поради това е допустима, а разгледана по същество се явява частично основателна по следните съображения: