Присъда № 716 от 05.12.2024, Софийски районен съд

МОТИВИ към Присъда № 716/05.12.2024 г., постановена по НОХД № 13435 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 132-ри състав

Производство е образувано по внесен от Софийска районна прокуратура обвинителен акт срещу Р.А.С. за това, че на 23.10.2023 г., в гр. София, от касата на търговски обект, находящ се на административен адрес бул.

„Джавахарлал Неру“ № 23, в сградата на ДКЦ „Софиямед“, отнел чужди движими вещи, собственост на „Изток плаза“ АД - парична сума в размер на 380 лева, от владението на Ш.Ф.Р. - продавач-консултант, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на наказание „лишаване от свобода“, не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на наказание „лишаване от свобода“ за умишлено престъпление от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК - с определение, влязло в сила на 30.05.2018 г. по НОХД № 7782/2018 г. по описа на Софийски районен съд било одобрено споразумение, с което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б.

„б“ от НК и с определение по ЧНД № 5090/2022 г. по описа на СРС е определено едно общо наказание измежду наложените му по НОХД № 10004/2019 г. по описа на СРС, НОХД № 13834/2019 по описа на СРС и НОХД № 8774/2020 г. по описа на СРС и НОХД № 13396/2021 г. по описа на СРС, а именно „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което на основание чл. 24 от НК е увеличено с три месеца и двадесет и седем дни – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б.

„б“ от НК.

Съдебното производство по делото е протекло по реда на Глава XXVII от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.

В открито съдебно заседание представител на държавното обвинение се е явил и е поддържал така внесеното обвинение. На етап съдебни прения е изложено, че от материалите по делото извършването от подсъдимия на процесното деяние е доказано. Посочва се, че са налице отегчаващи обстоятелства като обремененото съдебно минало на подсъдимото лице и проявената упоритост от негова страна при извършване на деянието. Като смекчаващи обстоятелства се посочва, че процесната сума се явява 2 пъти помалка от средната работна заплата за страната към инкриминирания момент.

Направено е искане за определяне на наказание „лишаване от свобода“ за срок 1 от 3 години при първоначален „строг“ режим, като с оглед разпоредбата на чл.

58а, ал. 1, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК да се наложи за търпене наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години при първоначален „строг“ режим.

Направено е искане за възлагане на подсъдимия на разноските, сторени в хода на досъдебното производство, в размер на 83,73 лева за видео-техническа експертиза, а приобщеното по делото веществено доказателство – 1 брой оптичен носител, да бъде разпоредено да остане в кориците на досъдебното производство до изтичане на срока за неговото архивиране.

В открито съдебно заседание подсъдимото лице се е явило лично (било е конвоирано от Затвора – гр. София) и е било представлявано от служебно назначен защитник - адв. Фелибева. На етап съдебни прения защитникът е акцентирал върху това, че подсъдимият е признал вината си, въпреки факта, че по делото не са събрани категорични доказателства за размера на инкриминираната сума. Направено е искане за постановяване на присъда по справедливост, като бъде определен „общ“ режим на изтърпяване на наказанието. Подсъдимият се е присъединил към казаното от защитника си.

На етап дадена последна дума подсъдимият е направил искане за постановяване на наказание в минимален размер.

Софийски районен съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди наведените доводи и оплаквания, намира следното от фактическа страна:

Подсъдимият Р.А.С., с ЕГН **********, е роден на ********** г., българин, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, и е с адрес: **********

Към 23.10.2023 г. подсъдимият е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на наказание „лишаване от свобода“, а с определение, влязло в сила на 30.05.2018 г. по НОХД № 7782/2018 г. по описа на Софийски районен съд било одобрено споразумение, с което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година за извършено престъпление по чл. 196, ал.

1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК и с определение по ЧНД № 5090/2022 г. по описа на СРС е определено едно общо наказание измежду наложените му по НОХД № 10004/2019 г. по описа на СРС, НОХД № 13834/2019 по описа на СРС и НОХД № 8774/2020 г. по описа на СРС и НОХД № 13396/2021 г. по описа на СРС, а именно „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което на основание чл. 24 от НК е увеличено с три месеца и двадесет и седем дни.

Свидетелката Ш.Ф.Р. работела като продавач-консултант в кафене, находящо се в ДКЦ „Софиямед“, на административен адрес гр. София, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 23. Заведението се стопанисвало от „Изток Плаза“ АД 2 с управител - свидетелката Е.Л.М..

На 23.10.2023 г. свидетелката Р. била на работа в горепосочения обект.

Подсъдимият С. също се намирал в районна на заведението. Подсъдимият С. забелязал, че свидетелката Р. обядва извън територията, на която се намирала касата на обекта. В него възникнал умисъл да проникне в касовата зона на заведението и да отнеме от там парична сума. Докато свидетелката Р. обядвала, обвиняемият С. влязъл през служебния вход на кафенето, лазейки и се насочил в пространството зад касата. Там първо забелязал оставена дамската чанта на свидетелката Р.. Обвиняемият С. бръкнал в нея и взел намиращия се там портфейл, след което излязъл от обхвата на камерата. Тъй като обаче в портфейла си свидетелката Р. нямала пари, след кратко време обвиняемият С., отново лазейки, се върнал, оставил портфейла на свидетелката Р. в чантата й и отворил касата. От там взел парична сума в размер на 380,00 лева, след което напуснал обекта. Около 16,50 часа свидетелката Р. изготвила дневния отчет на оборота от кафенето, като установила, че от касата липсва парична сума в размер на 380,00 лева. За установената липса свидетелката Р. незабавно уведомила по телефона свидетелката М.. В обекта имало изградена система за видеонаблюдение.

Двете свидетелки прегледали записите от така поставените охранителни камери. На записите се наблюдавало, че около 12,57 часа в обекта влиза лице от мъжки пол на видима възраст 40-45 години, с гола глава, камбест нос и щръкнали уши. Последният свидетелката Р. разпознала именно като подсъдимия С. (по прякор „В.“), който живеел в същия жилищен блок, който обитавала и самата свидетелка.

Съдът приема горната фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелката Ш.Ф.Р. (л. 19 от досъдебното производство), показанията на свидетелката Е.Л.М. (л. 17-18 от досъдебното производство), протокол за разпознаване на лица и предмети и фотоалбум към него (л. 20-21 от досъдебното производство), протокол № 5 от изготвена видео-техническа експертиза (л. 23-27 от досъдебното производство), представляващо по същността си заключение по назначена видео-техническа експертиза, справка за съдимост на подсъдимия.

Съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК съдът счита, че събраните по делото доказателства по категоричен начин подкрепят направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Показанията на разпитаните по делото свидетели са непротиворечиви, като в пълнота описват осъществилата се на инкриминираната дата фактическа обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт, в синхрон с останалата 3 доказателствена маса. В процедура по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, при която подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, след като съдът обяви, че самопризнанието му се подкрепя от събраните по делото доказателства, не е необходимо в мотивите към присъдата да се анализират подробно доказателствата, които подкрепят обвинението, още повече, когато липсва противоречие между тях. В този смисъл не следва да се прави подробен анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност. Следва да се посочи единствено, че от показанията на свидетелката Р. се установява, че последната е установила липсата на паричните суми в инкриминрания размер от касата на търговския обект, предвид което възраженията на защитата са неоснователни. Нещо повече, свидетелката Р. категорично разпознава впоследствие именно подсъдимия като лицето, което е заснето на камерите в търговския обект да влиза в обекта и да отнема от касата паричните банкноти. Заключението на изготвената по делото видео-техническа експертиза сочи също, че при преглед на записите от камерите за видеонаблюдение в помещението се установява лице от мъжки пол, което лазейки отваря черен на цвят обект, наподобяващ каса, и вади от него тънки правоъгълни обекти, наподобяващи банкноти.

Следва да се посочи, че от експертните изводи се установява, че на друга камера подсъдимият е заснет преди това да бърка в раница и да взема от нея предмет, наподобяващ портмоне.

Обобщавайки всичко гореизложено, съдът счита, че събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и заключение на видео-техническата експертиза, по категоричен начин подкрепят изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка, както и направеното по реда на Глава XXVII от НПК самопризнание от страна на подсъдимия.

Следва да се посочи, че съгласно постановките на т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. на ОСНК на ВКС разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК не изисква всички надлежно събрани и проверени в хода на досъдебното производство доказателства да подкрепят самопризнанието.

Необходимо е приобщените доказателства да са достатъчни за установяване по несъмнен начин на фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимото лице. В този смисъл не следва да се абсолютизира изискването самопризнанието на подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК да е подкрепено от всички събрани по делото доказателства. В конкретния случай обаче, както се посочи по-горе, липсва каквото и да е противоречие между събраната доказателствена съвкупност, подкрепяща по еднопосочен начин самопризнанието на подсъдимия. Поради това съдът счита, че са спазени изискванията на разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК.

4

При така направените изводи от фактическа страна, районният съд приема следното от правна страна:

Въз основа на събраната по делото доказателствена съвкупност първоинстанционният съд достигна до заключението, че безспорно се установява съставомерността на деянието от обективна и субективна страна, както и авторството му. По делото са доказани извършените от подсъдимия неправомерни действия по място, време и механизъм на извършване, а именно – на 23.10.2023 г. в гр. София от касата на търговски обект, находящ се на административен адрес бул. „Джавахарлал Неру“ № 23, в сградата на ДКЦ „Софиямед“, отнел чужди движими вещи, собственост на „Изток плаза“ АД парична сума в размер на 380,00 лева, от владението на Ш.Ф.Р. - продавачконсултант, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Както се посочи при извършения доказателствен анализ, макар и свидетелката Р. да не е видяла непосредствено подсъдимият да бърка в касата и да отнема инкриминираните движими вещи, последната е разпознала подсъдимия като лицето на записите от камерите в обекта, което бърка в касата и отнема банкноти, като след засичане на дневния оборот на касата е установила липсващата сума в инкриминирания размер. В този смисъл е и заключението на изготвената по делото видео-техническа експертиза, от което се установява, че при преглед на записите от камерите за видеонаблюдение в помещението, се установява лице, което лазейки отваря черен на цвят обект, наподобяващ каса, и вади от него тънки правоъгълни обекти, наподобяващи банкноти.

Разпечатката съдържа 31 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/585c6525-0a96-4276-b408-4435554ef3ef